Първи контакт
Режисьор: Денис Вилньов
Сценарий: Ерик Хайсерер
В ролите: Ейми Адамс, Джеръми Ренър, Форест Уитакър
Първи контакт е рядкост за Холивуд – високобюджетен филм, базиран на една от модерните класики в литературната фантастика (новелата Story of Your Life на Тед Чианг), вместо на клишираната идея на някой сценарист, който има слаби познания за жанра и си въобразява, че открива топлата вода. С оглед на това, и на хвалебствените ревюта, очакванията ми бяха доста високи. За съжаление, те не бяха оправдани напълно, макар филмът определено да има какво да предложи.
Началото е класическо за жанра – извънземни пристигат на Земята и властите мобилизират изтъкнати учени за да установят контакт с тях. Главнaта героиня в филма, Луиз Бенкс (Ейми Адамс), е лингвист, натоварена със задачата да разбере езика на гостите от Космоса и какъв го дирят на нашата планета. Понеже все пак говорим за холивудски продукт, това става не в някоя закътана лаборатория, а посредством посещения на един от огромните кораби на извънземните, левитиращ кротко на 10-ина метра над ливадите на Монтана (американската, не нашата), и работа във временен армейски лагер близо до него. Установяването на двустранна комуникация е доста тегав процес в екранно време, но всъщност Луиз и екипът ѝ (споменат само мимоходом, според показаното тя свършва около 99% от работата) се справят смайващо бързо – за по-малко от месец успяват да установят прилична ниво на разбирателство. Тук започват и проблемите, понеже китайци и руснаци решават – по мъгляви причини, свързани с комуникационни неразбирателства, – да дадат ултиматум на извънземните от корабите, висящи над техни територии. Естествено, налага се американците да спасяват положението. Този път, за разнообразие, това става без патаклама, но за сметка на това по изсмукан от пръстите начин. От време на време филмът показва мистериозни флашбек сцени, свързани с дъщерята на Луиз и ключови за емоционалната и идейна развръзка, която е на много високо ниво.
Основният проблем на Първи контакт е, че към интересния и оригинален сюжет, заимстван от творбата на Чианг, са добавени немалко скучни или откровено глупави клишета за запълване на времето и създаване на напрежение и драма. Още в първите минути получаваме безумна сцена, в която полковник от американската армия иска от Луиз да преведе веднага 20-секунден запис на звуците, издавани от извънземните, и обяснява, че са избрали нея, защото преди години се е справила много добре с превод от фарси, като че ли това има нещо общо с контакта с извънземни. Полковникът до края остава един от най-дебилните герои, които съм срещал изобщо в филм, и не става ясно защо продуцентите са наели страхотен актьор като Форест Уитакър за роля, която не изисква абсолютно никакъв талант. Поведението на лидера на китайците е безумно и нелогично, а цялата сюжетна линия, свързана с тях – излишна и досадна. Има експлозия, от която „нашите“ са спасени в последната секунда и която въобще няма място в този филм, а опитът да бъде разгледана мотивацията на извършителите е смехотворен. Обяснението защо извънземните са дошли на Земята е нелепо.
Въпреки това, филмът си заслужава. Една причина е впечатляващата визия, макар дизайнът на космическите кораби и извънземните леко да ме разочарова. Особено впечатление прави и стилният монтаж. Благодарение на него, основната идея и емоционалната развръзка на новелата са пренесени успешно на големия екран. Точно тези два елемента издигат филма много над стандартния сай-фай блокбъстър, но няма как в това ревю да обясня защо, без да оспойля целия филм. За сметка на това ще споделя, че финалът е изключително силен, запомнящ се и компенсира многократно всичките холивудски недомислици преди това. Друга силна страна е играта на Ейми Адамс, която се справя чудесно с доста сложната и нестандартна роля. Хареса ми, че за разнообразие главната героиня носеше нормални за ситуацията работни дрехи, вместо нещо супер секси и не на място за учен в полеви условия, а гримът ѝ бе съвсем незабележим. Пак си остава красива, това е Ейми Адамс, но такива дребни неща правят филма по-убедителен. Музиката също е на ниво и допринася силно за атмосферата.
При все немалкото минуси, Първи контакт определено заслужава вниманието ви, особено ако търсите нещо оригинално и без типични екшън сцени в жанр, където това е рядкост. А и е освежаващо спасилият положението да е лингвист, а не морски пехотинец с квадратна челюст и двуцифрено IQ.
Оценка: 8/10
Много хубави ревюто за филм, към който, по някаква причина, изпитвам тотално нулев интерес 😀
Отвсякъде се говори колко велик и важен бил, но на ниво трейлър ми се стори ужасно скучен. Сравнението със „Сектор 9“ също не ме кара да тичам към киното, защото той ми беше толкова тъп, че едвам го издържах. Ейми Адамс ми е много симпатична и според мен е невероятно талантлива актриса. Но, знам ли, малко ми е омръзнала вече. В толкова много неща съм я гледал, че съм й се понаситил и няма да ида да гледам филм само заради нея. Ако е нещо като „Американска схема“ където си личи, че нарочно са подбрали популярни актьори, за да направят нещо весело и готино, с две думи – да си направят кефа, тогава може. Но за уж нетрадиционен филм, бягащ от клишетата в жанра, ми се струва по-удачно да вземат по-неизвестно лице, което действително да придаде индивидуалност…
Иначе на Intery разсъжденията за това дали трябва да се чете първо книгата, или да се гледа първо филма, са много интересни…
А на Demandred шегата за Монтана ме уби от смях :DDD
Сега заради вас изгледах трейлъра за първи път и той е напълно отвратителен :Д. В него са засилени всичките негативи, които е изброил Demandred, тоест показва само по-слабата му холивудска страна, докато напълно пропуска силната му научнофантастична страна, че даже и прецаква предварително зрителите, като им отнема възможността да се чудят накъде би могъл да се развие сюжетът.
Въобще, мисля, че е крайно време редакцията на това списание да се обяви против трейлърите във формата, в който се произвеждат в днешно време.
Мда, доста хора не успяват изобщо да харесат „Сектор 9“. „Първи контакт“ ми напомни за него именно с това, че и в двете ми беше страшно интересно защо са дошли извънземните – нещо, което би трябвало да е лесно за постигане, но малко филми го могат.
Позволете ми да отбележа, че учтивата форма на личното местоимение се изписва с главна буква (т.е. „Вас“). Иначе филмът е доста приличен, ще ми е интересно да разбера дали е успял да Ви развали удоволствието от разказа „Story of Your Life“ (ако го прочетете), което според напълно субективната ми оценка би било по-жалко от обратния причинно-следствен ефект.
Закачката ни с Доктор Хорибъл се простира само до псевдоучтиви форми, не чак до пълната дистанция на главните букви 🙂
Ще кажа като прочета разказа!
Аз поне не видях никаква прилика със „Сектор 9“ освен базовия сюжет „Извънземни посещават Земята“. Но е възможно и да съм позабравил „Сектор 9“, който хич не ме впечатли навремето.
Anyway, новелата на Чианг определено разчита много по-малко на изненадващ финал отколкото филма по нея, основното разкритие е ясно още към средата, затова мисля, че стратегията на Intery е правилната в случая.
Не знам какво му харесвате, филма е уникална боза, абсолютно нелогичен и несвързън, грубо нахвърлян и разпилян. Извънземните са страхотни но дотам. Има толкова дупки в сценария, че не си заслужава да се коментира. Тотална загуба беше че ходих да го гледам.
п.с. Марсианецът е супер, гледал съм го 3 пъти, това се вписва напълно в разбирането ми за научна фантастика.
А беше ли чел книгата, по която е Марсианецът? 🙂
Ревюто набляга повече на научно фантастичните моменти, а всъщност филма е повече за личната драма на героинята. На там трябва да се насочат размислите по филма. Не случайно и книгата се казва „Story of Your Life“.
Можеш ли да разшириш този коментар? На много места прочетох мнения, че филмът е „човешки“, „човешка история“, „личен“ и така нататък, но аз не видях това във филма (освен ако под „човешки“ не се има предвид „човечество“). Героинята на практика нямаше особено дълбоки отношения с никого. Връзката ѝ с детето ѝ беше поредица от идеализирани етюди, почти изпразнени от съдържание. В началото филмът те кара да мислиш, че става въпрос за ретроспекция към минало с изгубено дете, което може би да обясни апатичността на героинята нататък. Дори след разкритието за хронологията това не се променя – изборът ѝ относно това дете остава философски въпрос, за който да мислиш след финалните надписи, и почти не е проучен в самата лента.
Какви са твоите размисли по личната драма на героинята?
Час и четиресет минути клишета и прекрасни 15 минути на финала.
Контактът беше, меко казано, странен. На Земята идват извънземни, които искат да влязат в контакт, но очакват хората да им свършат работата. Корабите им са огромни и увисват над Земята (както винаги). После – прииждат стада човекоподобни (както винаги), летят хеликоптери, забързани американски военни и президенти (както винаги), земен шовинизъм (както винаги). Абсолютен хит бяха сцените с канарчето и хората в скафандри. Те ме довършиха.
Да, ако имаше нещо хубаво, това наистина беше финалът и той беше човечен и личен. Защото ставаше дума за избор, който правиш, въпреки че са ти известни трагичните последствия от този избор (но го правиш в името на мимолетно и в същото време безценно щастие). Заиграването с времето беше сполучливо, особено в тази част, както и паралелът с извънземните и намекът, че те също правят свой избор.
(П.п. никога не съм харесвал Ейми Адамс; вероятно и никога няма да я харесам. Тя винаги си играе една и съща роля, с едни и същи мимики и жестове. Това, разбира се, е само лично мнение. Вкусове всякакви. В Холивуд вече я смятат за велика.)
Втори основен плюс на филма – накара ме да изровя разказа на Тед Чианг.