Длъжна съм да предупредя, че мнението ми в случая има опасност да клони към лек субективизъм,
защото откакто се помня харесвам произведението на Карол и твърде си падам по Бъртъновите продукции. Недотам приятното е, че Алиса някак не е точно Бъртънова продукция. Тя е по-скоро своеобразно същество, което в качеството си на рожба на Тим Бъртън е заченато правилно, но очевидно после е било похитено и възпитано в порядките на средностатистически семейно-детски филм на Дисни. 
Което води до не-харесването ми на отрочето в завършен вид.Самите съставки и предпоставки за типичен шарен, леко кичозен филм на Бъртън са налице – качествени декори, Джони Деп (каква изненада!!!), Хелена Бонъм Картър (ОМГ! поредната изненада!), музика на Дани Елфман (не го очаквахте, нали, нали?), дървото от Слийпи Холоу (!!!), схващате картинката, пък и вярвам, наясно сте със значителна част от сюжета… Кълна се, че ако Бонъм Картър в ролята на изрод с грамадно чело и садистични наклонности и Деп, дарен с дози истеричен кикот и еленови подскоци, отсъстваха, може би дори дървото от Слийпи Холоу нямаше да ме убеди, че иде реч за филм на известен режисьор, когото уважавам или когото намирам за забавляващ.
Алиса е странно мудна, предвидима, меланхолично старовремска и кретенски мързелива продукция, в която липсва живец, интелигентен хумор и Бъртънова зловещина. Представете си какво би бил филм на Майкъл Бей без залези и едрогърди мацки. Успявате ли? Да, така просто се превръща във всеки един друг средностатистически филм, както е случаят с Алиса.Бих подминала коментари за сценария, защото когато Тим Бъртън не може да ме задоволи визуално, направо е грехота да дискутирам литературен заряд, но ужким иновативните намеци за вкарване елемент на еманципираност у главната героиня (и то точно тази… *тук повдигам вежди многозначително*) е леко… ненужно. Отваряйки тема за ненужности из филма, не мога да пропусна, че колкото и нелошо да е 3D-то тук, то е малко… излишно и плоско. Плоско беше и присъствието на Ан Хатауей, чието присъствие не мога да оправдая и чийто образ ми идеше да зашлевя твърде често.
Хубавите работи са, че Мартенският заек е отвъд разкошен, Шапкарят на Деп е все пак идейно приличен, а Чеширецът печели симпатиите и обожанието ми. Потенциално и Гъсеницата. Може би е наложително да коментирам Алиса като изпълнение. Ами… Миа Вашиковска (или Уазиковска?????) е красиво момиче (много приличащо на младата Гуинет Палтроу, всъщност), което знам, че може да играе, тъй като съм я гледала на други места, гдето демонстрира актьорски потенциал. Като игра тук е в най-общ план гола-вода.Преди да поприключа с хубавите аспекти, иска ми се да спомена, че костюмите са доста добри, както и че обезателно трябва да си купите съпътствъщия саундтрак към филма!!! Но не музиката на Елфман, а Almost Alice, което е чудесна компилация от разни песньовки на вся и всьо от музикалната индустрия в момента.
Не мога да препоръчам с чисто сърце филма, въпреки че не мога и да го оплюя достатъчно, че да ви принудя да не си давате парите. С две думи – идете да го видите с идеята, че ще си загубите времето по забравим и цветен начин. Няма да съжалявате веднага, но след около седмица ще ви стане мъчно за многото пропуснати възможности.
Оценка: 5.5/10