По случай излизането на Ритъмът на войната, ви представяме нещо като мини-поредица от материали, свързани с творчеството на Сандерсън. Миналата седмица ви срещнахме с Петър Пенев – DNAVenom, един от известните създатели на фенарт по книгите на Брандън, след което ви нагостихме с огромна статия за всичко, свързно с Космера. Днес искаме да ви представим Евгени Кирилов – Argent, основно действащо лице в 17th Shard, най-големият форум за фенове на Сандерсън, и един от създателите на подкаста Shardcast. Приятно четене!

ШД: Здравей и благодарим, че се отзова на поканата! Ще се представиш ли с няколко думи за читателите ни, които не те познават?

A: Здравейте! Казвам се Евгени, по-добре известен като Argent в онлайн кръговете. Живея в САЩ, програмист по професия, заклет фен на фентъзито и Брандън Сандерсън, и в последно време крафт бира и уиски ентусиаст.

ШД: Обикновено започваме интервютата си с въпроса за фантастичното – какво са за теб фантастичните жанрове, как би убедил някой да им даде шанс, и кога и как започна интересът ти към тях? A oткъде иде никът?

A: Интересът ми към спекулативната литература започва още от ранното детство, въпреки че тогава не мислех за нея по този начин. Спомням си че във втори клас бях взел един огромен том с древногръцки митове и легенди, отчасти защото един приятел, няколко години по-голям от мен, ми беше разказал няколко, и ми бяха станали много интересни. Оттам преминах малко на Карл Май и Майн Рид, докато едната от лелите ми не ми подари Властелинът на Пръстените, мисля че в пети клас. И оттам нататък почти всичко, което съм прочел, е било фентъзи и фантастика. Опитвал съм други жанрове тук-там, но винаги се връщам обратно, мисля че защото фентъзито е малко като супер-жанр – позволява ти да имаш романтика, или трилър, или мистерия, или какъвто друг жанр искаш, но добавя и интересен нов свят. Сто процента бих го препоръчал на всеки, просто не всеки фентъзи роман пасва на всеки читател.

А никът идва от дните, в които играех много World of Warcraft 🙂 Винаги съм бил паладин по душа и след като израснах с никове като THE_MASTER, реших да грабна нещо от WoW. Първоначално комбинирах две паладински групи от тоя свят, Argent Dawn и Scarlet Crusade, и се подвизавах като Scarlet Argent за известно време, но след няколко години реших че само Argent ми харесва повече, и го използвам вече от над десет години.

ШД: Успяваш ли да следиш нещо от българската фантастика – като текстове, като журналистика, или е много далеч от теб на този етап?

Опасявам се че никога не съм. Имам приятели които следят, но аз така и не развих интерес.

ШД: А къде стои Сандерсън в селекцията ти от любими автори? Само на него ли отдаваш толкова време и ако да – защо? Кои са най-силните му страни?

A: Без колебание, на върха. Не бих казал че е обективно най-добрият писател, има някои аспекти, в които съм чел и по-добри писатели, но Сандерсън пише фентъзи, което на мен лично най-много ми харесва – епично, като цяло оптимистично, много магия, всичко това в споделена вселена.

ШД: Какво е мнението ти за човека Брандън Сандерсън, подозирам че си сред по-честите посетители по неговите събития и имаш по-лична представа.

A: Изключително високо! Не знам друга знаменитост, която да отделя толкова много време и внимание на феновете си. Бих могъл да хваля Брандън с часове, но мисля че едно от нещата, които са най-впечатляващи в него, е вниманието, което отделя на герои и персонажи с необичайни изживявания и житейски опит. Един от много примери е Каладин, от Stormlight Archives, който има сезонна депресия; и фенове, година след година, хвалят Брандън за толкова колко добре а написан, и с какво уважение. И не е само Каладин, има десетки герои с такива истории.

ШД: Разкажи ни за историята на Shardcast – как започна всичко, как се присъедини ти, как се сработваш с останалите, има ли някой с часова разлика, изобщо всякакви детайли от кухнята!

A: Хех, всичките детайли е малко много, но ще обобщя.

Shardcast всъщност е… може би третият опит на екипа на The 17th Shard да създаде подкаст. В същността си това е подкаст в който група супер-фенове седят и си приказват за книгите на Брандън. Обикновено имаме тема, но част от преживяването е отклоняването от темата… слушателите ни го харесват и на нас ни е забавно, така че не се опитваме да се придържаме много много към предварителен сценарий.

Аз мисля, че се присъединих към екипа през април или май 2018, за един епизод по случай JordanCon 2018, където Брандън за първи път прочете разказа The Traveler. Тия дни съм в почти всеки епизод, който ми звучи интересен; което всъщност са повечето епизоди, защото всички в екипа сме добри приятели и записването не е толкова работа, колкото е… просто група приятели, които си приказват.

ШД: Имаш ли любим епизод?

A: Много! Но някои от по-необичайните включват един livestream, който направихме за десетия рожден ден на сайта, и един епизод скоро след него в който говорихме за това как сме стигнали докъдето сме в момента – и какви тъпи (или гениални) теории сме имали в ранните си години.

ШД: С какво би рекламирал каста на неизкушените? Как подбирате темите, каните ли гости, какво добавяте върху написаното във форума? По-скоро нищенето на идеи от вселената ли е интересното за слушателите, или динамиката между говорещите, според теб?

A: В последните няколко години съм видял няколко нови подкаста, посветени на Брандън и Космера, но мисля че това което продължава да ни отличава от всички тях, са годините „фенски опит“ които слагаме на масата. Динамиката ни е добра, качеството на видеото и аудиото също, но повечето от редовните кастъри сме били фенове от около десетилетие, и познаваме и можем да говорим не само за книгите, но и за феновете по начин, по който относително малко хора могат.

Иронията е че най-добрата реклама, която мога да направя, е и анти-реклама. Shardcast (обикновено) не е за хора които искат просто леко да се насладят на книгите. Ние дълбаем в книгите, и дълбаем дълбоко.

ШД: Посещаваш ли други фен-форуми освен Шарда, например този на Песен за Огън и Лед, който е сред по-големите? Ако да, какво сравнение би направил, с какво този е по-специален? Всъщност може би можем да разширим въпроса и върху цялата общност – с какво те печели тя?

A: Тия дни дори за Шарда нямам достатъчно време. Преди много години бях в Dragonmount и TarValon.net, докато още бях активен фен на Колелото на Времето, но наскоро просто нямам време. Част от причината да отделям толкова време на Шарда е понеже сайтът все още е достатъчно малък, че мога да разпозная имената на по-активните фенове, и да запомня по нещо за тях. Не е като Reddit, например, където хората са по-анонимни. По-малките сайтове са ми по-комфортни.

ШД: В интервюто ни с художника Петър Пенев – DNAVenom, стана дума за печалния начин, по който фендъмът на Колелото се раздели покрай кастинга на сериала по поредицата. Все още не сме видели адаптации по творбите на Сандерсън, но правата са дадени и все някога и това ще стане. Ти прекарваш доста време във фендъма – какво е твоето усещане? Ще се повтори ли тази картинка, или в този фендъм има по-голяма задружност, или може би по-млади хора, или някаква друга причина политиката да не е такъв проблем?

A: О, сигурен съм че ще видим нещо подобно, въпреки че се надявам да не е толкова драстично. Световете на Брандън имат изключително висока расова разнообразност, и се надявам че като стигнем до адаптации, повечето фенове ще са доволни. В момента има малък проблем с фенове които отказват да признаят фен-арт който не илюстрира герои „правилно“ – и знам че поне няколко човека са били отблъснати от това. Каквото и да стане с адаптациите в бъдещото, нещото, за което се надявам най-много, е да останем учтиви един към друг.

ШД: И като стана дума за адаптации, сподели ни твоя любим кастинг за герои по твои избор и какво ги прави подходящи?

A: Фен-кастингите никога не са били нещо което ми е било интересно. Аз гледам много малко филми и телевизия, и просто не знам достатъчно актьори. Елън Пейдж винаги ми а харесвала за Вин, но в общи линии само за нея се сещам 🙂

ШД: Още една стъпка назад към форумните общества. Освен че си сред по-отдавнашните членове, ти си и модератор на 17th Shard – ако можем да вярваме на един крайно nerdy chart, от 2018 насам. Трудна ли е тази задача, включително в светлината на горния въпрос? По-скоро спорове ли трябва да разрешаваш и да бориш тролове, или по-скоро главно криеш спойлери?

A: Всъщност сайтът има относително малко проблеми. От време на време имаме хора, които превръщат литературните си спорове в лични, но това са единици. Като цяло е изключително чист сайт, отчасти защото буквално добавихме правило което прави всеки потребител отговорен за ефекта на думите си. Има хора които не могат да се контролират достатъчно, и понякога ги губим, но сме решили че за нас а по-важно да създадем среда, която е приятна за (например) 70% от феновете, отколкото такава, която е поносима за 90%, но отблъскваща за 10%,

ШД: Изобщо, как се поддържа толкова жива общност на десетгодишен форум в 2020 година, при наличието на десетки Facebook групи, огромни Reddit пространства и дори Discord канал на самия форум – какво кара хората да пишат постове в такава среда?

A: Честно казано, форумът е малко стар. Ползваме го, поддържаме го, но в последно време прекарваме повечето време в Discord. Форумът все още а по-доброто място за теории и по-дълги постове, есета, анализи, и от тази гледна точка не мисля, че ще изчезне скоро… но до определена степен е артефакт от друго Интернет десетилетие.

Места като Facebook и Reddit са просто различни. До определена степен мисля че и двата сайта са по-скоро за по-… неотдадените фенове. Срещат се и фенове, дълбоко посветени на книгите, но аз лично имам чувството че повечето хора са там малко между другото. В крайна сметка, различни среди за различни хора.

ШД: Последен форумен или по-скоро фендъм въпрос – много читатели смятат теоретизирането за празна работа, което в добрия случай е скучно, а в лошия разваля удоволствието от четенето или дори от писането – ако авторът нарочно бяга от развитие, което феновете са познали. Специално при Сандерсън заради неговия огромен ангажимент с това да поощрява теории и да раздава извънтекстови улики, целият процес се усеща направо като добре смазана машина за теории, и подобно на случая с Мартин съществуват доста Youtube канали, посветени само на това. Ти очевидно си силно в лагера на занимаването с фен теории. Какви са твоите отговори на тези критики към взирането в тях, вместо в литературните качества на книгите?

A: За мен теориите са допълнителен начин чрез който да се насладя на книгите. Има хора които обичат да анализират самата литература, има хора, които обсъждат героите и персонажите, хора, които рисуват или композират музика – и има хора, които търсят скритите улики за това какво ще се случи в следващите книги. Не всеки автор може да създаде такава култура, уликите трябва да са поставени много внимателно, така че де разкриват прекалено много, да все пак да разкриват нещо, което не е очевидно.

Фактът, че има неща които сме успели да предскажем с години напред (и не на случаен принцип), за мен значи, че теоретизирането не е празна работа, а определено не е и скучно. Мога да си представя ситуация, в която Брандън би могъл да се разочарова, че кулминациите, които е планирал в продължение на години, се познават относително бързо, но това никога не е било чак толкова важно за него – това, което е важно, е качеството на самата история. Плюс това, с толкова много теории, не е лесно да разпознаем коя е вярната 😀

ШД: Да се обърнем малко и към самите книги 🙂 Имаш ли любим свят от Космера като сетинг, любима магическа/investiture система, любими герои?

A: Със сигурност света на Летописите/Stormlight Archives. Всичко в тези книги е 100% това, което искам – интересни герои, магия със зашеметяващи визуални ефекти, уникален свят, конфликти с епични пропорции. За любими герои, винаги Ясна. Макар че Крисала (от Бял пясък/White Sand) е практически наравно с нея.

ШД: Къде са най-големите останали неизвестни, за които фендъмът няма никаква идея и RAFO* е прекалено строго?

A: Останалите Шардове/Отломъци и събитията които са довели до смъртта (или унищожението) на Адоналсиум. В общи линии поредицата Dragonsteel.

ШД: Ще залезе ли Одиум като антагонист във Вселената след петия Stormlight? Споделяш ли тази теория и защо ако да/не?

A: Определено смятам че Одиум ще е Голям Проблем. Дали ще напусне Рошар след петата книга… не знам, изглежда ми малко странно да създадем толкова много конфликт около него в първите пет книги, и той да избяга накрая. Какво правим в следващите пет? Ако Одиум напусне системата, имам чувството че книги 6-10 ще трябва да се концентрират на нов злодей (който трябва да е дори още по-голям от Одиум, което е… трудно), или да пратят главните герои да го гонят на други планети, което ми е още по-странно. Не, мисля че Одиум ще остане в системата, но по някаква причина историята ще трябва да ни прати до съседните планети. Защо и как… не знам.

ШД: Четеш ли останалите поредици на Сандерсън и къде стоят те за теб спрямо Космера?

A: Чета, но Космера е голямата ми любов. Другите са интересни, но просто не са на нивото, на което са главните му книги. Прекалено голяма част от чара – за мен, поне – е свързаността на вселената, и въпреки че някои от другите книги споделят вселена, тук размерът има значение.

ШД: Кое продължение чакаш с най-голямо нетърпение и какво очакваш от него? (Nightblood*, Elantris 2, Stormlight Archives 5, The Lost Metal*…)

A: На сто процента Stormlight 5. The Lost Metal е близо, защото го чакаме от много време, но Летописите са си Летописите. Другите… определено ги чакам, но съм попритръпнал малко. По-малко известна книга, която много искам да видя, е The Dust Brigade –  роман, който ни връща на Треноди, планетата със сенките, които убиват през нощта.

ШД: Какво ще видим на Vax?

A: Много неща, за които не знаем нищо 😉

ШД: Поредицата за Stormlight Archives е най-амбициозният проект на автора и единственият в такъв обем, поне засега. Същевременно третата книга не бе приета на нивото на първите две. Има ли опасност Сандерсън да не може да реши проклятието на големи поредици, което е покосило горе-долу всеки фентъзи автор, и да затъне в скука и развлачване? Какво е твоето усещане?

A: Не съм особено притеснен. Като гледаме броя хора, които се присъединяват към различните фен-сайтове около нови книги, бройката не само расте, но и расте с по-голяма разлика всеки път. И дори Oathbringer да не е била приета толкова добре колкото Words of Radiance (в което не съм сигурен), не съм чул за никой, който да се е отказал от поредицата – или дори да планира да се откаже.

Имам вяра в Брандън, не само защото всичко което съм видял от него ми е харесало, но и защото вярвам в умението му да планира дълги поредици. Колелото на Времето и Песен за Огън и Лед бяха планирани като трилогии, ако си спомням правилно, и аз вярвам че основната причина за… раздуването и на двете поредици е липсата на план. Stormlight е десет книги, защото Брандън е планирал десет книги, не защото числото му харесва. А и освен това, планът да ги раздели на две поредици от пет би трябвало да помогне.

ШД: И в този ред на мисли, какво безопасно и надъхващо можеш да кажеш за Ритъмът на хората, които още НЕ СА я започнали?

A: Това е първата книга над която съм ронил сълзи 🙂 Не много, но все пак.

ШД: Ще загуби ли за теб Космерът от чара си, когато се засили научнофантастичният елемент в предстоящата четвърта епоха на Мъглороден?

A: Това е нещо за което се чудя понякога, и не знам. Не мисля. Магията ще продължи да е там и интересните герои ще продължат да са там. Може би ще видим дори още повече интересни светове, което очаквам да ми хареса. Част от мен се притеснява, но не е част, на която планирам да обръщам внимание, докато нямам конкретна причина.

ШД: В последния State of the Sanderson Брандън писа, че е започнал да се замисля за времето, което ще му отнеме да довърши Космера и за идеята си да споделя повече истории с други автори и да ги делегира, по почина на Бял пясък. Точно този комикс обаче е едно от най-нехаресваните произведения от вселената (което не е чудно, особено ако човек е чел прозата). В случай че си запознат, вече сме виждали нещо смътно подобно със Стивън Ериксън, който делегира много сюжетни линии на Иън Еселмонт. Как се чувстваш за това, има ли светове/истории в Космера, които абсолютно не даваш на други автори?

A: Мисля че нямам големи проблем с други писатели, които добавят към вселената на Брандън – стига той да има контрол над това което добавят. Поне засега, странични истории – малко като тези в отрезките от вестници в Era 2 – биха били добро начало. Исак, директорът който отгаваря за всички илюстрации в книгите, е подхвърлял идеята да ни даде точно такива истории, и Брандън е съгласен че той би бил добро начало; някой който има вярата на екипа.

Наскоро излезе една от колаборациите на Брандън, The Original, аудио драма, и ми хареса. Очакваме следващата година да видим още една-две подобни, което би трябвало да ни даде някаква идея за това какво става, когато Брандън работи с други хора. Ако всичко мине добре, мисля че ние всички ще можем да спим малко по-спокойно, знаейки че ако такива колаборации са неизбежни, поне са добри.

ШД: Много ти благодарим за отделеното време! Поздрави от нас и продължавайте да радвате слушателите и читателите.

А: Благодарности и от мен и приятно четене на всички.