Интервю с Ирена Радева
Опитах се да направя една словесна мигновена снимка на картината, която видях, но това, разбира се, щеше да бъде моят фантастичен свят, така както аз го виждам и пречупвам. Искаше ми се всеки, който прочете „Контакт”, да вземе тази палитра, всички цветове, нюанси, отблясъци от моята картина и да нарисува свой собствен фантастичен свят, само негов, но също толкова приказен и неземен като моя.
Ирена Радева е първият автор на Библиотека Хипертекст. Нейният разказ Контакт премина през нашите взискателни редактори, беше доразработен и разширен и от днес вече можете да го прочетете! Ирена е финансист по професия и е завършила Университета за национално и световно стопанство в София. Има издадени разкази в печатни и електронни издания като „Сборище на трубадури” и списание „Осем”. Носител е на много отличия и награди от литературни конкурси: „Яна Язова” през 2013, „Станка Пенчева” под надслов „Дървото на живота” през 2014, Национален литературен конкурс за кратка проза през 2015, „Атанас Липчев“ през 2015 и 2016, Национален конкурс за хайку „Декември” – 2015, литературен конкурс „Състояние на полет“ – 2014 и 2016, награда от сайта за нова българска ХУдожествена ЛИТЕратура „ХуЛите“ и др.
За идеите в Контакт, за рисуването с думи и цветове, за творческия процес и за други детайли от кухнята, екипът си поговори с Ирена 🙂
Библиотека Хипертекст: Темата за изследване на чужди светове в сурогатни тела не е никак широкозастъпена в българската фантастика. Откъде се вдъхнови за нея? И по-общо: какви са влиянията ти във фантастиката (автори, произведения)?
Ирена Радева: Спомням си, че като малка силно се увличах от идеята да вляза в главата на някой друг, да бъда този някой друг – за час, за минута, за няколко секунди дори. Не знам какво съм очаквала да видя там, но все ми се струваше, че няма как да разбера цялата истина за всичко, което е около мен, ако не го погледна през чужди очи. Вероятно това е и причината да се връщам отново и отново към тази идея – какво би било да изследваш света през чуждо тяло. И въобще какво се случва със съзнанието, ако бъде лишено от този толкова основен атрибут – човешкото тяло? Кое всъщност ще се пренесе: личността, емоциите, спомените, способността за морална преценка? Със сигурност ми се иска да продължа да работя върху тази идея и вероятно това няма да е последният ми разказ със сюжет, насочен към пренос на съзнанието и излизане извън тялото.
Относно втория въпрос – какви са влиянията ми във фантастиката – много са, но веднага бих посочила Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн, Рей Бредбъри, Роджър Зелазни, Клифърд Саймък, братя Стругацки, Станислав Лем, Сергей Лукяненко, Тери Пратчет, Анджей Сапковски, Урсула Ле Гуин. Може би трябва да спра дотук, макар че вероятно ще пропусна автори и шедьоври на фантастичния жанр, без които не бих могла да пиша с такова желание и ентусиазъм.
БХ: Имаш ли конкретни влечения към някои от научните дисциплини, подплатяващи света на разказа, и как си проучвала нужното, за да придобие „научността“ достатъчна плътност?
ИР: Конкретни влечения – не, но ще кажа, че съм изключително любопитна. Към всичко. Ако в даден разказ ми се наложи да опиша процес, събитие или място, за които знам малко или нищо, аз самата се запознавам възможно най-обстойно с цялата информация, до която мога да се добера. Обикновено това е техническа или научнопопулярна литература и, разбира се, статии във вездесъщия интернет. Харесва ми да знам, че описвам действителния процес, събитие или място, и се възхищавам на автори, които ще занимават не само ума и въображението ми, но ще заситят и любознателността ми с факти и нови знания.
БХ: Цветовата гама на разказа е внушително разнообразна и зрелищна, особено предвид, че действието се развива в пустиня. Палитра е използвана дори при изграждането на героите. Как ти хрумна да направиш този аспект толкова централен в творческия си процес?
ИР: Според мен, за да накараш читателя наистина да вникне в историята, която му разказваш, да се пренесе в нея, като се превърне не просто в дистанциран наблюдател, а в активен сътворец, мястото на действието, сцената, на която ще се развива твоята история, е един от най-важните инструменти. Този разказ започна с една картина. Исках да създам фантастичен свят, който е изцяло чуждоземен, който до такава степен да се различава от земния, че илюзията за потапяне в друга реалност да е пълна. Този свят можеше да бъде примитивен или високотехнологичен, пуст или пренаселен, течен, газообразен или свят на аромати. Само че аз го видях в цветове, може би защото и при мен, както при повечето хора, зрителното възприятие е водещо, а и винаги съм се увличала от играта с цветовете при писането. Визуализацията и разбирането на цветовете е достъпно за почти всеки, но точно както и при възприятието и разбирането на думите, е емоционално, многопластово и индивидуално преживяване. Опитах се да направя една словесна мигновена снимка на картината, която видях, но това, разбира се, щеше да бъде моят фантастичен свят, така както аз го виждам и пречупвам. Искаше ми се всеки, който прочете „Контакт”, да вземе тази палитра, всички цветове, нюанси, отблясъци от моята картина и да нарисува свой собствен фантастичен свят, само негов, но също толкова приказен и неземен като моя.
БХ: Изборът ти на двамата основни герои е необичаен – изкуствена, карикатурно-зловеща съблазнителка и съкрушен инвалид. Какъв беше техният генезис? Успяваха ли те да контролират изборите ти в развитието на повествованието?
Всеки, който пише или се опитва да пише, ще ви каже, че за един автор е много трудно да управлява творческия процес. Дори когато имаш ясна представа кои са героите, какви са те и как следва да се държат в хода на развитието на историята, рядко успяваш да ги задържиш в кутийката, в която си ги поставил. Те се извъртат, дебнат и най-малката пролука, прескачат всички капани, в които се опитваш да ги вкараш, и изведнъж заживяват свой живот. Аз, разбира се, не съм изключение. В началото, когато започнах да пиша разказа, имах определено виждане за характера и личността на героите ми. И колкото повече се развиваше историята, толкова повече се променяха те. Някои се приближаваха, а други съществено се отдалечиха от първоначалната ми представа за тях, но си мисля, че в това именно се крие очарованието от навлизането в нов сюжет. С всеки следващ абзац, с всяка поредна корекция ги опознавах по-добре и нямах нищо против да творим заедно историята, да правим съвместно изборите.
Що се отнася до генезиса на двата основни персонажа, за тези, които са чели мои текстове, вероятно няма да е никак изненадващо едно такова съпоставяне. Силно се интересувам от изследването на индивида, от отношенията му със средата и социума, от всички онези механизми, тайните лостчета и алогични подбуди, които движат личността в многобройните ѝ проявления. Колкото по-сложен е персонажът, толкова повече може да предложи той в това изследване. Кои са тънките струни, които предопределят един или друг избор? Какво е скрито под повърхността на една наглед здрава, добре адаптирана към средата и възпитана в строги стереотипи психика? А какво ще се случи, ако тази психика бъде подложена на извънреден натиск? В кой момент ще се проявят чертите, които не са били опитомени от стереотипите – онези тъмни и ирационални демони и страхове, които всички храним, но рядко си признаваме? В „Контакт” не устоях на изкушението отново да се върна към любимата ми тема. От едната страна е сукубът – изкуствен интелект с предварително зададени логически вериги и човешка емоционалност и способност за вземане на решения, от другата страна – човекът с изострена чувствителност и нерешени емоционални травми. Какво ще се случи, ако човешкото съзнание бъде поставено в условия, при които му се предлага да напусне стереотипите, в които страда, но в които му е твърде удобно и комфортно, за да унищожи? А как ще се променят нещата, ако прибавим към този микс и сексуалното привличане? А истинската любов?
БХ: Имаш ли други писателски интереси в сферата на жанра, или може да очакваме от теб още чуждопланетарна научна фантастика с естетски привкус?
ИР: Надявам се и също очаквам повече от себе си. Дали ще е научна фантастика с естетски привкус, фентъзи, приказен реализъм или други класически и модерни поджанрове на фантастиката, не се наемам да твърдя, но има достатъчно идеи и жанрове, в които още не съм опитвала сили, а ако има нещо, което истински да ме стимулира, това е предизвикателството да пробвам нови неща.
Прочетете Контакт от Ирена Радева
Илюстрация: Светлозара Доксимова
