Издател: Big Sugar

Разработчик: 2 Ton Studios

Цена: $24.99

Време за изиграване: 2-3 часа

Наскоро Unto the End закачи вниманието ми с трейлъра си на Фейсбук страницата на GOG. И по-специално, с непретенциозната си, но ясна откъм посока визия и обещанията за ангажираща и необикновена бойна система. Първите асоциации, които изникнаха в главата ми, бяха за някакъв бленд между Inside и Rune и повече не ми беше необходимо. Оправда ли очакванията ми? Определено.

Историята е проста – безименен протагонист напуска дома си. Не знаем защо, но знаем, че трябва да е основателно, след като загърбва уюта на огнище, жена дете и куче, за да ги размени за безсънни нощи в ледения пущинак, изпълнен с всевъзможни катаклизми и капани, зверове и враждуващи племена.

На Rune напомня отчасти в сетинга. По-специфично на онази много пространна и клаустрофобична част от играта, където Рагнар е изгубен в дълбините на планината и няма друг избор освен да слиза по-надълбоко. Макар и да не е посочено изрично, ясно е, че Unto the End е поставена някъде на север и през времето, в което не се спускате в земните недра, обикаляте из гори с натежели от сняг борове и изкачвате сурови, издълбани от свличането на вековен лед, скални върхове.

От друга страна, напомня Inside очевидно заради сходната графика и перспектива, но и заради разказваческия си похват. Подобно на нея, и Unto the End говори не чрез думи, а чрез звуци, образи и действия; не държи да изяснява нещата изкуствено, а ги оставя да се избистрят органично – чрез играча. Важните събития не са отделени от геймплея в кътсцени (най-много незначително разместване на камерата да направи даден акцент), и тази непрекъснатост на играта ѝ придава кинематографичен ефект, а също така спомага и за подсилването на заплашителната ѝ атмосфера. Перспективата в пещерите е уникално представена, с множество тунели, скални късове и сталагмити, които скриват героя съвсем умишлено (и задълго) от погледа ви, бутайки ви напред, може би не към спасението, но поне към края. Предвид повечето от ситуациите, с които се сблъсква героят, със сигурност краят може да бъде възприет като спасение.

И като стана дума за атмосфера, играта е озвучена перфектно, не само в добре поставените злокобни тонове и мелодии, но и откъм отделните звукови ефекти – припукването на лагерния огън, стъпките в снега, рушащите се скали, звукът, когато металът на меча срещне плът… Всичките служат добре, оформяйки Unto the End в една артистична цялост. Отделно чекпойнтите ѝ са много и са начесто. И в този смисъл тя не е точно игра, а отива към групата на интерактивните преживявания.

Отново както в Inside, Unto the End се лишава от едни детайли, за да наблегне на други. Същността на играта и удоволствието от нея е точно в тях. В лекото запъване на героя, докато изтръгва ножа си от окървавения вражески труп, в жестовете на непознатите, обкръжението им, което издава какво може да искат от вас… няма да успеете в Unto the End, ако не сте будни, бързи, наблюдателни и пресметливи. На моменти прилича на walking-simulator, в други на пъзел-платформър, в трети носи нещо от метроидванията с оскъдния си интвентар за уникални артефакти, а в четвърти заема полето на сървайвъл (хорър) игрите с останалата част, с простоватата си crafting и trading система. Никоя от тези механики не блести изключително сама по себе си, но са умело комбинирани, за да ѝ придадат уникална идентичност.

Например основните ресурси са четири – клони, кожи, кости и билки. Билките можете да ги приемате директно, ако сте ранени, но тогава те имат слаб лечебен ефект; можете и да ги сварите в отвара на огъня (чекпойнта) за подсилен такъв. С клоните, костите и кожите можете да си направите парчета броня за допълнителна защита на героя си, но тя се поврежда, ако поемате удари, и се чупи, ако поемате много удари. Може да се поправя, но ресурсите за целта са оскъдни, а и трудно се намират, така че рядко ще се оказвате сериозно екипирани срещу враговете си. Но всъщност това не е проблем, защото играта не цели да щади играча по никакъв начин, а да ви изправи оголени и беззащитни пред риска – пред нещастния случай, засадата, нечестното съотношение на силите, пред смъртта, пред края, който дебне през буквално всяка ситуация. Дори най-обикновената такава може да се окаже неочаквано сложна.

Така де, искам да кажа, че Unto the End не щади играча освен чрез опцията за Combat Assist в менюто. Въпросната е включена по подразбиране и кара враговете малко да се замислят преди да ви направят на шишкебап с копията си, предоставяйки ви безценни секунди, в които да пресметнете, че атаката им ще отиде във стернума, а не в чатала на героя ви. И тук стигаме до бойната ѝ система. Разработчиците са сметнали за добре да предупредят играчите за нейната особеност и също така да ги снабдят с тренировъчно измерение, достъпно на всеки запален от играча огън. Защото е напълно възможно тъкмо да се възгордеете, че владеете ситуацията в максимална степен, и да се появи враг, който да ви покаже, че не е така.

Самите битки не са чак толкова много, на места дори могат да бъдат избегнати, ако четете поведението на враговете си внимателно и поднесете в дар ресурси (тоест откупвате живота си сега, за сметка на живота си, в броня и лечение, утре) или сте намерили подходящия за тях артефакт. Във всеки случай са дозирани, колкото всяко друго изпитание, което играта предлага, но определено са хайлайтът на Unto the End. Тук обаче няма да изпадам в технически детайли, защото удоволствието от битките трябва да изпитате на своя глава. Във всеки случай към края на играта Combat Assist опцията повече пречи, отколкото помага.

И като заговорихме за Края, той не е съвсем далеч. Може би сте забелязали, че играта хич не е дълга, 2-3 часа – по-кратка дори от Inside, като продължителността зависи изцяло от темпото, с което ще я разнищите (основно в динамиката на битките), може да я приключите и за час. Мъчно ми е да кажа, че с подобно времетраене, дори при относителното богатство на преживяването, което предлага (геймплейно и всякак), цената ѝ никак не е оправдана и силно ви препоръчвам да изчакате някое намаление или промоция. Това е и основният недостатък на Unto the End.

Оценка: 8/10