Star Wars Jedi: Fallen Order

Star Wars Jedi: Fallen Order (SWJFO) още от трейлърите изглеждаше като Star Wars играта, от която феновете имаха нужда (или поне аз имах нужда). И да, знам, че в момента е банално да се каже, че играеш souls-like, но този етикет все още привлича вниманието ми. А и в комбинация със Star Wars сетинга, интересът се изостря.

SWJFO разказва историята на Кал Кестис – неосъществен джедай, изгнаник, чието време за укриване от нововъздигналата се Империя изтича пред очите ни в първите десетина минути геймплей. Иначе казано, играта е ситуирана между третия и четвъртия епизод на филмовата поредица и е някъде близо до Rogue One. Перспективата на Кал ни помага да получим по-близък поглед върху събитията след издаването на култовата Заповед 66 и последвалата екзекуция на по-голямата част от джедайския орден, в това число и на учителя на главния герой.

Травмата от падението на ордена предизвиква флуктуация на Силата у Кал – тоест уврежда връзката му със Силата, което е сюжетното оправдание на геймплейната форма, известна като метроидвания*, тъй като част от силите му служат за придвижване, но за това по-късно.

Проверката, която трябва да проведем по адрес на Jedi: Fallen Order, е за това дали говори добре езика на Star Wars:

– Герой техничар – check 

В началото на играта Кал прекарва няколко години от живота си в изгнание на планета, на която скрапират кораби на старата република. Логично е да смятаме, че техническата му грамотност е добита там. По-нататък в играта той полага редовна грижа за лазерния си меч и за малкия си дроид помагач.

– Дроид помагач, който може да минава за сладък – check

BD-1 е вашият неизменен спътник почти от началото на играта и върши за вас по-голямата част от интеракциите в нея. Дизайнът му е нещо средно между Wall-E и ония дребни и вредни дроидчета от Татуин. С напредването в играта постепенно ще го ъпгрейдвате така, че то ще ви отвори много нови пътища в света на SWJFO. Служи и за нещо като подсказвач за малкото и неособено сложни пъзели из играта. В секцията, в която ще сте лишени от него, със сигурност ще се учудите, като разберете в каква съществена и органична част от геймплея и атмосферата се е превърнало малкото механично нещо.

– Характерен космически кораб, с който героите пътуват през галактиката – check 

Oсвен за пътуване между четирите планети в SWJFO: Bogano, Kashyyk, Dathomir и Zeffo, корабът на име The Mantis служи и за хъб – убежище от враждебната среда отвън, място за медитация и размисъл, смяна на екипировката и място, където можете да се сближите с останалите персонажи в играта.

– Непознат извънземен вид в екипа – check 

Капитан Грийз изпълнява ролята на хумористичния персонаж в екипа. Бивш хазартен тип, който си има проблеми с определена група наемници, четиръркото ниско и чаровно окосмено извънземно безспорно е духът на компанията.

– Lightsabers – Bzzzzzzzzt

Всъщност започвате играта с лазерния меч на господаря си и това трябва да отговаря на запитването защо един падауан от самото начало е въоръжен с оръжие, предназначено само за завършилите обучението си джедаи. Макар мечът да подлежи изцяло на козметични ъпгрейди до един сравнително късен етап от играта, геймплеят в тази част в никакъв случай не може да бъде наречен беден.

И като заговорихме за геймплей, souls-формата се вписва перфектно във възможностите на една Star Wars игра. От гледна точка на заклетия геймър SWJFO би могъл да бъде разглеждан като осъвременен Jedi Knight, но понеже съпоставката би била твърде обемна, тук няма да се занимаваме с нея. Пък и тук сме поставени в ролята на падауан, който не владее техниките за въртене на джедайския светлинен меч до съвършенство и стилът му (ако изобщо можем да говорим за такъв), е стилът на оцеляването. В представянето си героят е далеч от изяществото на господарите на меча, макар в него да прозира нещо и от тях. Анимациите в играта са много добре изработени, но това е основно по отношение на битките. Онези, които са свързани с преодоляването на стени, пропасти и т.н. не са чак толкова изпипани и стоят донякъде дървено, но това е простимо. Да кажем, че наистина няма как да изглежда добре, когато героят се премята по въжета и тича по стени с помощта на Силата.

Арсеналът на Кал включва лазерния му меч и Силата, като в началото, естествено, и с двете не може да прави много, затова подлежат на ъпгрейд. По-нататък в играта мечът става двоен, като това само по-себе си не увеличава бойната сила на героя, но откъм оръжие е по-удобен от единичния за битка срещу множество врагове –наподобява на Viroledan стила в първия Вещер. Още по-късно пък двойният меч вече може да се дели на отделни два, като това помага на Кал да натрупа левъли и в Силата. В помощ е и сюжетният трик под формата на ретроспекции с младия Кал и учителя му през дните на обучението му преди падението на Ордена, като има и уловка – за да пробуди тези спомени с помощта на Силата, той трябва се добере до специфични места или предмети.

Графиката е красива. Подържана от класическия вече ънриъл енджин, SWJFO предлага някои много приятни чуждопланетни пейзажи, но изглежда изящно и в близките планове. Визуално, наред с Battlefront , убедително вдъхва живот на Star Wars вселената.

Историята е сравнително проста и не претендира за много, но добре се вмества в клишетата и именно поради тази причина запазва своята приличност. Краят ѝ е добър. Краят ѝ е много добър! В него е изразена същината на джедайството и така SWJFO дава категоричен отговор на цялата етична проблематика, която залага в хода си. При все това историята на играта повдига и достатъчно въпроси, които може би чакат отговора си във втора част.

Подобно на историята и саундтракът не поема особени рискове, а се придържа към познатите на всички ни симфонии за разлика от The Mandalorian например. Е, има и изключения, когато в играта поне на два пъто прозвучават монголските гърлени певци от The Hu.

В заключение, SWJFO сработва добре като формула и представлява достойно попълнение в Star Wars вселената, макар и да не я разширява особено. Според мен, точно на подобни разширения се дължат и някои от слабостите на последния Star Wars филм. Ето защо е хубаво, че играта предприема по-внимателно пътешествие през тропите на поредицата, което и в крайна сметка ѝ позволява да се задържи по-близо до ядрото на франчайза. Или с други думи, Силата е със Star Wars Jedi: Fallen Order.