Space Park To boldly go where no one has gone before!
Дизайнер: Henry Audubon
Продължителност: 20-30 мин.
Брой играчи: 1-4
Механика: Set Collection, Rondel, Worker Placement
Издател: Keymaster Games
Space: the final frontier. These are the voyages of the starship Enterprise. Its continuing mission: to explore strange new worlds. To seek out new life and new civilizations. To boldly go where no one has gone before!
Обожавам научнофантастичните книги и сериали и някак съвсем естествено тази любов се прехвърли към настолните игри със сходна тематика. В повечето случаи обаче те изискват сериозна времева и финансова инвестиция, а в последно време и двете все повече намаляват. Като допълнителен „бонус“, повечето мастити игри в жанра се вземат твърде насериозно и не е толкова просто да накараш компанията да се настрои за тях. Тук на помощ се притичват симпатягите от Keymaster Games и тяхното отроче Space Park.
Зад шарената опаковка, вдъхновена от Златната епоха на научната фантастика, се крие приятна малка игра, отнемаща не повече от тридесетина минути дори и с четирима души. В Space Park се превъплъщаваме в храбри космически изследователи, които обикалят причудливи светове, събират ресурси под формата на три вида кристали и ги използват, за да изпълнят условията на специалните изследователски значки. Всяка значка (представляваща квадратна карта) носи определени изследователски точки. Събирането или надхвърлянето на двадесет точки от някой изследовател активира края на играта – всички останали доиграват ходовете си, така че да няма ощетени, и играчът с най-много точки печели титлата „Най-велик космически изследовател“.
Има седем локации, като три от тях носят ресурси (Cosmic Canyon, Celestial Seas и Lunar Woods), в две от тях може да смените ресурсите за точки или за изпълнението на някоя от значките си (Fusion Falls и Outpos 13), в Astral Arcade се сдобивате с контролера за управление на симпатичния малък робот Скаут и билет за бързо пътуване, а Starlight Station е мястото, от което си набавяте нови значки.
Space Park комбинира поставянето на работници с популярната rondel механика, като особеното е, че играчите нямат собствени фигурки, а използват трите ракети, които се намират на различни локации. В рамките на хода си избирате локация, на която има ракета, изпълнявате съответното действие и местите ракетата по посока на часовниковата стрелка на следващата свободна локация. По този начин винаги има три налични опции, които се променят с всеки ход. С изключение на Astral Arcade, повечето локации са доста праволинейни. Като именно Скаут добавя малко по-геймърски елемент. Щом придобиете контролера му, получавате един билет за бързо пътуване и възможността да изпратите роботчето на локация по избор. Докато държите контролера, всеки път, когато някой посети тази локация (включително и вие), ще получавате един слънчев кристал или един билет. Билетите са много ценни, защото ви позволяват преди да изберете дестинация да преместите някоя от ракетите на следващо свободно поле, като няма ограничение за броя на използваните билети. Особено в по-късните етапи на играта това е безценно.
Space Park идва с 27 карти значки, като част от тях имат и ongoing умения, които носят допълнителни точки за значки от същия тип, намаляват цената на други значки или пък дават допълнителни действия на част от локациите. На пръв поглед не изглеждат кой знае колко много, но всъщност са съвсем достатъчни и дават добро разнообразие. Като бонус, игралното поле е модуларно и поредността на локациите всеки път е различна, което допринася за по-голямата преиграваемост.
Ако си търсите приятна и бърза gateway игра с красиви илюстрации, качествени компоненти и носталгичния приключенски дух на фантастиката от Златната епоха, дайте шанс на Space Park. Аз продължавам да се връщам към нея и независимо дали печеля, или губя, винаги приключвам игралната сесия с усмивка.
Оценка: 7.5/10
Първата мисъл, която ми дойде наум е, че тази игра поразително прилича на Parks, игра от 2019-та. След по-внимателен поглед се оказа, че впечатлението ми е било напълно оправдано, защото двете игри са направени от един и същи дизайнер и имат един и същи художник. Работата е там, че Space Park изглежда като предварителна версия на Parks, с интересни механики но все още не разработени достатъчно. Това не означава, че Space Park е лоша игра – в никакъв случай, но при положение, че Parks вече може да се намери у нас, сравнението не е в полза на Space Park.
Накратко, Parks също не е особено сложна игра, но предлага повече възможности и стратегия, и художественото оформление е също така добро, ако не и по-красиво, защото става дума за истински места. Механиката на Parks е малко по-традиционна и наподобява тази на Tokaido (worker placement само в една посока), но за сметка на това е малко по-лесна за възприемане. Аз лично намирам групирането на карти, които носят точки и едновременно специални възможности в Space Park за претрупано. Освен това, Parks предлага повече възможности да се манипулира какви ресурси се събират отколкото Space Park. Впечатлението ми е, че при Space Park случаите, в които играчите трябва да реагират на решения, които не зависят от тях са повече.
Отново, Space Park изглежда добра игра, но според мен Parks я превъзхожда и развива механиките по-добре. Ето едно изиграване на Parks, за тези които се интересуват: