Дизайнер: Гари Арант, Джъстин Гари

Продължителност: 30 минути

Брой играчи: 2-4

Механика: декбилдър

Издател: Stone Blade Entertainment, Ultra PRO

Please click on the flag for the English version.

Shards of Infinity is a fairly standard, though well-polished deck builder, which means two things - first, if you are familiar with this type of games, the first of which is the super popular 2008 title Dominion, then Gary Arant and Justin Gary’s creation won’t offer you many surprises; secondly, while the wow-factor is not off the charts, Shards of Infinity is a good choice if you want to start or diversify your collection, because its rules are simple and well-written, the fights are relatively quick and the art design is decent.

Let's check off the list the story and set-up, which are mostly seasoning for this type of games anyway - mankind invents some horribly powerful contraption with the thunderous name Infinity Engine which allows it to distort reality... whatever that means. The engineers of the invention in question, however, intoxicated by the power at their disposal, enslave ordinary people, and as the masses revolt against the nerds, the Infinity Engine is destroyed, and its shards fall to Earth and destroy much of its population. The result is the emergence of four generic factions – techno-monks who live mostly in the digital domains; cyborgs who make the best of the alliance between man and machine; vegan cultists who want everything covered with trees and daisies and finally, some purple folks, whose purpose did not become quite clear to me. War ensues and you become the leader of one of the parties involved.

Although you have a choice of which faction leader (or character) to control, it has no real bearing on the gameplay - that is, the difference between them is only cosmetic. Think of the monsters in the original King of Tokyo, rotating counters on the side included. Supposedly, cards too belong to one faction or another, but since you have no restrictions on buying and using them, your deck will almost always contain allies from several or even all of the parties involved. There is a vague attempt at "specialisation" in the card effects e.g. among the purplish ones you will find the most serious offensive arsenal and the eco-terrorist sympathisers will most often give you the ability to heal.

The component quality is okaythe card quality is average and if you play often they will probably need protectors, while the big characters with the big counters are convenient. The art on them is not by itself bad, but the style of the drawings is nothing to write home about, and I have the feeling that half the world's SF-themed games look similar.

The game’s best feature is undoubtedly the gameplay, especially its balance. While this is maybe expected, given the rather normal number of cards available (88), Shards of Infinity allows you to try many different strategies and they all seem to work well under certain circumstances and opponent reactions. It’s worth noting that although the game officially allows up to four players, it works best with two. You can either try throwing yourselves at the opponent's throat right away or play a game of patience and build up power or collect the components for a stunning combo.

A more intriguing element of the game is the so-called mastery of your character, which you can raise and which unlocks stronger or extra effects on a lot of cards in the game. The best example of this is one of your starting cards - Infinity Shard. The shard inflicts the meager two points of damage at the beginning, but at certain levels of mastery it dials up the pain until it reaches its maximum where the damage is, fittingly, infinite - that is, drawing this card at 30 mastery means automatic victory.

The turns themselves are simple - you always have five cards in your hand at the start of a turn and there will always be six common cards on the table in front of you which you can buy. You buy cards, hit your opponents, heal yourself, draw new cards and perform whatever effects you have in hand and in the end you draw five new cards, all while your deck continually grows bigger and (hopefully) stronger. When a player's life points reach zero, he’s out of the game.

Shards of Infinity’s structure also allows for some more subtle mechanics, such as the ability to buy champions you play once and use each turn until the opponent decides to destroy them (if they have the ability to do so, of course) or to play the mercenary type card you just bought, which you don»t add to your deck, but allows you to use its effect right away instead of relying on the mercy of Lady Luck to put it in your hand.

The final rating reflects Shards of Infinity’s nature as a game which, though far from mind-blowing, brings enough to the table for when you want a speedy clash. I personally whiled a few hours away in its pleasant company and now even await the upcoming October expansion to the game with some anticipation.


Shards of Infinity е стандартен, но шлифован декбилдър, и от това следват две неща – първо, ако сте запознати с този тип игри, чието начало бива поставено през 2008 г. от свръхпопулярната Dominion, то отрочето на Гари Арант и Джъстин Гари (един от създателите на друг популярен декбилдър – Ascension) ще ви предложи минимално количество изненади. Второ, макар уау факторът да не превърта километража, Shards of Infinity е добър избор ако желаете да разнообразите колекцията си или да започнете такава, защото правилата му са простички и добре описани, битките са относително бързи, а оформлението е прилично.

Нека отметна историята и сетинга, които за повечето подобни игри така или иначе са подправка – човечеството създава някаква ужасяващо мощна джаджа с гръмкото име Infinity Engine, която му позволява да изкривява реалността… каквото и да значи това. Инженерите на въпросния двигател обаче се опияняват от силата на свое разположение, поробват обикновените хорица и след като масите се вдигат на бунт срещу нърдовете, Infinity Engine-а е унищожен, а отломките от него (shards) се посипват върху Земята и заличават голяма част от населението ѝ. Резултатът е възникването на четири генерични фракции – техномонаси, които обитават основно дигиталните селения, киборги, които извличат най-доброто от съюза между човека и машината, вегани, които искат всичко да се покрие с дървета и маргаритки, и едни лилави, чиято цел не ми стана съвсем ясна. Следва война и вие влизате в ролята на шефче на някоя от страните.

Макар уж да имате избор лидера на коя фракция (character) да контролирате, това, поне на този етап, няма никакво отношение към геймплея – тоест, разликата между тях е единствено козметична. Представете си чудовищата в оригиналния King of Tokyo, даже с въртящите се броячи отстрани. Условно картите също принадлежат към една или друга фракция, но тъй като нямате ограничение в купуването и използването им, тестето ви почти винаги ще съдържа съюзници от няколко или дори всички замесени страни. В самите ефекти върху картите прозира опит за „специализация“, като сред лилчовците например ще откриете най-сериозния атакуващ арсенал, а пък съюзниците на екоактивистите най-често ще ви дават възможност да се лекувате.

Качеството на компоненти бива – картите са средно качество и вероятно ако играете често ще се нуждаят от протектори, големите персонажи с броячите са удобни. Самите изображения не са лоши сами по себе си, но стилът е нищо и половина и имам чувство, че половината фантастики в световен мащаб изглеждат подобно.

Несъмнено най-стабилната част от играта е геймплеят и особено неговият баланс. Макар това да е очаквано, предвид неособено големия брой карти към момента (88), Shards of Infinity позволява да опитвате различни стратегии и като че ли всички от тях работят при определени обстоятелства и реакции на противника ви. Тук вмятам, че макар официално да позволява до четирима участника, играта работи най-добре с двама. Имате възможност както да опитате веднага да се хвърлите към гърлото на опонента, така и да играете изчаквателно и да трупате сила или компонентите за зашеметяващо комбо.

По-особен елемент в играта е т.нар. mastery на героя ви, което имате възможност да повишавате и което отключва допълнителен или по-силен ефект на доста от картите в играта. Най-типичен пример за това е една от първоначалните ви карти – Infinity Shard. Отломъкът причинява мижавите две поражение в началото, но на определени нива mastery засилва болката, докато достигне максимума си, където поражението му е безкрайно – тоест, изтеглянето на тази карта при 30 mastery означава автоматична победа.

Самите ходове са простички – винаги в началото им държите по пет карти, а на масата пред вас винаги ще има шест общи карти, които може да купите. Купувате, удряте противниците, лекувате се, теглите нови карти и изпълнявате каквито там ефекти държите, след което теглите нови пет карти, а тестето ви непрекъснато расте и (надявате се) става по-силно. Когато точките живот на някой достигнат нула, той напуска съревнованието.

В структурата на Shards of Infinity са намерили място и някои по-тънки механики, като например възможността да купувате шампиони, които сваляте веднъж и ползвате всеки ход, докато противникът не реши да унищожи (ако притежава тази възможност, разбира се) или да изиграете веднага купената от вас карта тип mercenary, което не я добавя към тестето ви, но пък ви позволява да получите ефекта веднага, а не да чакате милостта на късмета да я извърти в ръката ви.

Крайната оценка отразява характера на Shards of Infinity, който е далеч от разтърсващ, но е напълно достатъчен да го поставя на масата за някой скоростен сблъсък. Аз лично натрупах няколко часа в приятната му компания и дори с умерено нетърпение очаквам първото разширение на играта през октомври.

Оценка: 6.5/10