Escape the Dark Castle Back to the 80s

Escape the Dark Castle е от онези странни заглавия, които на пръв поглед не би трябвало да работят. Игра, зависеща почти изцяло от хвърлянето на зарове, с елементарни правила и без шарени компоненти, които да привличат масите. Във времена, когато опаковката продава, симпатягите от Themeborne са избрали доста смел подход, залагащ на носталгията по 80-те години. Големи зарове, черно-бели гротескни илюстрации, странни като формат карти. Още с отварянето на кутията ни лъхат спомени за класическите книги-игри от поредицата Fighting Fantasy (известна у нас като Битки безброй). Хитро решение, отчитащо факта, че голяма част от феновете на настолните забавления са проходили в жанра именно с тях. Разбира се, и цялата носталгия на света не би помогнала, ако нямаш интересно съдържание, което да предложиш на все по-взискателната публика и точно в него се крие тайната на успеха на Мрачния замък.

Няма какво да се лъжем, живеем в златна епоха на настолните забавления. Ежегодно излизат хиляди заглавия и не малка част от тях са кооперативни приключенски игри. Най-често имаме възможност да поемем ролята на корави герои, които громят пълчища врагове с помощта на магически предмети и оръжия. Накрая се изправяме срещу голямото зло и спасяваме света, или пък го завладяваме, ако играем от страната на злодеите. Първите пет-шест пъти чувството е страхотно. След първата дузина е донейде удовлетворяващо. После идват рутината и скуката. Аха, отново ще се борим с Тъмния лорд. Да, разбира се, че ще наритаме дракона. Принцесата? Мхм, ще я спасим веднага щом приключим с орките.

Escape the Dark Castle ни предлага нещо по-различно. Вкарва ни в ролята на несправедливо осъдени обикновени хорица, които гният в тъмницата на Мрачния замък и чакат края на нерадостния си живот. До момента, в който една отключена врата не дава шанс за бягство. Всичко, което трябва да направим, е да оцелеем в 15 глави (нива) от приключението и да преборим финалния бос. Звучи елементарно, нали? Да, ако бяхме обичайните супермени. Когато имаме на разположение мелничаря, ковача, абата, готвачката, шивачката или кожаря, нещата не са толкова прости. В почти всяка от главите на приключението и при срещата с финалния бос ще ни се налага да се преборим с някакви гадини или да преодолеем капани, което става посредством хвърлянето на два вида зарове и премахването на определени символи. В това отношение Escape the Dark Castle напомня на Elder Sign.

Всеки герой си има собствен уникален шестстенен зар, на чиито страни има някаква комбинация от трите основни показателя в играта – сила, хитрост и мъдрост. На някои страни символите са двойни и са комбинирани с щит. Абатът например има 4 символа за мъдрост, 3 за сила и само 1 за хитрост. При ковачa силата е 4, мелничарят е най-хитър и т.н. Заровете на Замъка са доста по-простички и символите се срещат точно по два пъти. Във всяка глава има указания колко от тези зарове да хвърлим, както и някакви предварително зададени стартови символи. За да преминем през нивото, трябва да хвърлим символи, отговарящи на съответната комбинация. Кофти моментът е, че обикновено броят на символите е някакво число + броя на играчите. Ако сме двама, може да ни се наложи да премахваме три или четири, или дори 5 символа. С два зара това си е сложна задача и често няма как да се случи от първото хвърляне, което води до понасяне на щети от героите, освен ако не сме имали късмета да хвърлим щит. За да успеем да се измъкнем от замъка, е много важно да комбинираме героите така, че да имаме добро разпределение и на трите показателя, но дори и тогава успехът не е гарантиран.

Естествено дизайнерите на играта не са тотални садисти и са ни отпуснали по един стартов предмет, а след всеки успешно победен враг получаваме възможност да си изтеглим още един, което донякъде увеличава шансовете ни да преминем поне няколко нива, преди да срещнем зловещия си край. Което ме води до следващия и всъщност най-ключов елемент, превръщащ Escape the Dark Castle в успешна игра – атмосферата. Всичко в творението на Themeborne е подчинено на идеята, че ние сме слаби, уязвими и поставени в невъзможна ситуация. Подземията на замъка са обитавани от зловещи и свръхестествени същества, представени в комбинация от атмосферични описания и страховити илюстрации. Откъсите с текст по картите с нивата майсторски те вкарват в играта и създават съвсем реално усещане за ужас и безнадеждност. Предметите, които намираме, също са силно тематични и подчинени на логиката на приключението. Забравете за Могъщия меч драконоубиец и за Доспехите на боговете, мислете си по-скоро за прогнилия щит, развалената ябълка, мухлясалия хляб, ръждясалия меч, нащърбената брадва… Е, има и четири реликви, но в дек с 33 карти с предмети не очаквайте да ги теглите всеки път. Комбинирано с непредвидимостта на зара, преживяването е впечатляващо.

Разбира се, всичко това до голяма степен зависи и от нагласата на играчите и предварителните очаквания. Ако търсите дълбок стратегически геймплей, Escape the Dark Castle не е за вас. Ако харесвате игри с атмосфера и нямате проблем с тематиката и със засилената роля на късмета, предложението е много вероятно да ви допадне. От над 10 изиграни игри в най-различни комбинации на герои и брой играчи успях да спечеля само една и дори и тя беше на косъм. Въпреки това нито веднъж не изпитах обичайната за подобна ситуация фрустрация, а даже напротив, започвах всяка следваща игра с още по-голям ентусиазъм. Някъде в интернет попаднах на твърдението, че Escape the Dark Castle всъщност е чудесна парти-игра, замаскирана като атмосферичен хорър, и съм склонен да се съглася. Играта работи чудесно като солово преживяване, но блести истински, когато я играете с други хора, и ви гарантирам, че дори когато се провалите, с удоволствие ще обсъждате приключенията си в Мрачния замък и няма да имате търпение да се върнете обратно там. Преиграваемостта е доста сериозна, защото в кутията има три финални боса и 45 карти с нива, а в една сесия използвате само 1 бос и 15 нива. Дори да изтеглите същите 15 карти редът на отваряне всеки път ще е различен, което гарантира уникално преживяване. Всъщност единствената ми по-сериозна забележка към Escape the Dark Castle е точно по отношение на картите – размерите са тотално нестандартни, така че ако искате да ги защитите, ще трябва да си поръчате протектори директно от Themebornе. Добрата новина е, че не са особено скъпи и по два пакета от вид са достатъчни както за основната игра, така и за всички разширения и екстри, които може да добавите. По родните ширини Мрачният замък се намира в Boardgames.bg.