Kick Master (NES)

Ех, 90-те… Деца търчат по улиците, ритат топка, карат колелета, играят на „Стражари и апаши“, а като се приберат, вързан за телевизора ги очаква Терминаторът. Не, не Арнолд Шварценегер, а конзолата „Ending-Man Terminator“ – позната на тези, които не са имали лукса на оригинална NES конзола (или пък Sega Mega Drive). Сещате се – жълти дискети, с картинки, които рядко отговаряха на играта, и гръмки заглавия като Super 1998 RoboCop 4.

Днес ще поговоря за едно забравено от доста хора любимо свое заглавие – класиката от 1992 г. Kick Master (NES) от KID и Taito.

Вижте само каква обложка! Яко, а? (е, на мен ми се падна кофти изрязана картинка от Art of Fighting 2, но както и да е). Пускате играта и БАМ! – тръгва страхотна музикална тема и, ако проявите малко търпение, интро, което представя историята. Всъщност тя не е нищо зрелищно – вещица на име Белзед атакува мирното кралство Лоурел, отвлича принцесата и избива всички наоколо. Единствените оцелели са двама герои, надарени с изключителни бойни умения – смелият рицар Макрен и по-малкият му брат Тонолан. Те дръзват да тръгнат по следите на Белзед, но Макрен умира още преди дори да започне първо ниво. Натъгувахте ли се? Добре, готови сме да продължим към „Сектор първи: Гората на Вещиците“.

Щом започнете да играете, нещо в главата ви ще прищрака: „Castlevania?“. Графиката и обстановката са доста подобни на тези от по-ранните заглавия от поредицата на Конами. В началото Тонолан не е точно „Майстор на Ритниците“ – владее само High Kick, Vertical Press Kick и Sweep Kick, които се изпълняват с кръстачката и бутон „B“. Но пък ето защо са ни точките „Опит“! Да, играта има система за вдигане на нива и с всяко следващо достигнато ниво Тонолан научава нов удар – например Knee Drop, първият отключен удар, който всъщност е и един от най-ефективните, Flying Kick и Roundhouse Kick, с който и Чък Норис би се гордял. В менюто за настройки има демо на ритниците, където можете да видите всички удари и как да ги изпълните. Последните два са изненада и за тях няма анимации, а само въпросителен знак. И има защо!

Ниво се вдига чрез събиране на изхвърчали от сразените врагове предмети. Освен тези специални предмети можете да взимате и кръв, отрова (която очевидно не бива да взимате) и магически предмети. Да, освен цялото това ритане Тонолан може да използва и магически заклинания. На всяко ниво има скрит предмет, който отключва една от магиите, и когато намерите такъв, тръгва кратък филм, който обяснява функцията на магията и… Чааааакай малко! Това в ръката на Тонолан орб като онези в Castlevania ли е??? Но да се върна на темата – Тонолан печели магически предмет и в края на всяко ниво. Заклинанията се пускат от специално меню, което се показва при натискане на START. Оттам с „A“ избирате своята магия, а със „SELECT“ я пускате. Достатъчно просто е.

Обстановката в играта е много разнообразна – пътувате през призрачни гори, мрачни пещери, замъци, блата, планини… Има и една много готина част с кораб. Всяко ниво ви се представя на карта (май пак като в Castlevania) и има поне един checkpoint. Лошото е, че когато умрете, точките ви опит се връщат до същите, които сте имали при достигане на chekpoint-а. Това може да доведе до ядове, тъй като всеки път противниците ви ще ви дават различни предмети.

Музиката е една от най-приятните, които съм чувал във видеоигра. Не просто звучи добре, но и отлично подчертава атмосферата. За заглавието на играта е подбрана героична темичка, в пещерите звучи мрачна и отчайваща мелодия, а пък музикалният фон на нивото с кораба ще ви навява за пътуване далеч от дома. Едно от парчетата в началото си страшно напомня на „Bloody Tears“ от… Castlevania. Дори като умрете, звукът е готин! Между другото, целия саундтрак на играта можете да чуете тук.

Що се отнася до враговете, те варират от типичните скелети и зомбита (подобно на злодеите от сами се сещате къде) до страховити чудовища и митологични същества като Кракен и харпии. Налага се да се сблъскате и с едно от любимите ми клишета – ваш зъл двойник! Играта има и доста босове. От трето ниво нататък ще трябва да се преборите с 2 до 5 боса на ниво, които обаче не би трябвало да ви озорят много, веднъж щом вдигнете опит. Любимите ми гадове са рицарите – изглеждат страхотно и са доста лесни за побеждаване, особено с колянното спускане.

Преди да стигнете до битката с последния бос, трябва да победите цели четири от гореспоменатите рицари. Новото е, че сега те могат да се превръщат във всеки един от враговете от играта (освен в босове). Щом ги преодолеете, идва ред на Белзед! Двубоят е просто жесток – с мълнии и светлинни ефекти, нажежаващи допълнително обстановката. Битката не е много трудна, но отнема повече време, тъй като нито с ритници, нито с магия можете да точите много кръв. Щом победите вещицата, ви се представя добре написан завършек на историята и Тонолан излита с принцесата, оставяйки далеч зад гърба си горящата крепост на Белзед.

Изключително много ми харесва, че в края на играта има послание до играча: „Congratulations, fellow Video-Gamer. Once again you have triumphed over a difficult task…“ и така нататък. Много хубаво е да получиш малко признание! Това всъщност е типично за игрите на KID от това време (среща се и в G.I. Joe заглавията им). След това получавате и парола, с която стартирате на първо ниво, но на по-висока трудност.

Ако си падате по екшън-игрите от онова време, при възможност задължително пробвайте Kick Master. Очевидно не толкова заради графиката, колкото заради пристрастяващия геймплей. Играта е идеална – нито е прекалено трудна, нито прекалено лесна, но имайте предвид, че палците ви може и да хванат мазоли.