The Resistance: Avalon

Авалон е от настолните игри, които се възприемат по-скоро като социална дейност от хората „в хобито“. За този тип забавление много по-важни са отношенията между играчите, отколкото сухият набор правила, които така или иначе са максимално опростени. Макар доста от по-обръгнатите играчи да гледат отвисоко на Авалон и подобните му, истината е, че те се радват на широка популярност, тъй като увличат, и то сериозно, дори хора, чийто последен досег с настолна игра е Монополи-то от юношеските им години.

Факт е, че няколко пъти представих Авалон именно на групи, които бяха изключително скептични към „игрички с някакви картончета“, а неизменно трудно ги убеждавах да спрем няколко часа по-късно. Това е хубаво поради две причини – едната е удоволствието от самата игра, другата е, че някои хора се освобождават от предразсъдъците си относно настолните забавления и могат да поискат да пробват нещо по-сериозно и времеемко. Авалон се явява страхотен „вход“ към това нишово, но и все по-популярно хоби.

Играта протича по следния начин – в началото всеки участник получава на случаен принцип карта, която представлява тайната му самоличност. Въпросната се вижда само от получилият я играч и той няма право да я показва на никой друг участник, нито тайно, нито открито. Картите са разпределени така, че по-голямата част от играчите са добри последователи на Артур, а останалите – зли слуги на Мордред. В най-камерния вариант на играта с петима души (горният праг е 10), трима ще бъдат в отбор Добро, а двама ще плетат тъмни козни.

След случайното разпределение на картите със самоличности, всички затварят очи и един от играчите, препоръчително някой по-опитен, изговаря т.нар. скрипт, който в най-опростения си, и украсен от мен вариант, звучи така:

• Изчадия на Злото, отворете очи и се вижте помежду си! (дават се няколко секунди)
• След като взаимно видяхте студените си предателски сърца, затворете очи и вдигнете палец! (отново няколко секунди)
• Мерлин, добри магьоснико, отвори очи и виж Злото с вдигнати палци! (обичайните секунди)
• Сега нека Мерлин отново затвори очи и след това всички едновременно ги отворят!

Разбира се, ако сте в някой парк, е напълно възможно да ви помислят я за секта, я просто за идиоти, но ще трябва да се примирите с тази перспектива. Между другото, можете да запишете всичко това на телефона си и вместо някой да говори, просто да пуснете записа.

Мерлин, споменат в скрипта по-горе, е специална роля в добрия отбор, защото от самото начало знае кой кой е в играта. Лошковците се знаят помежду си, а „обикновените“ добряци, горките, нямат представа за нищо освен собствената си роля.

Кой отбор печели играта се определя в последователност от пет куеста. Те представляват следното – един играч, избран на случаен принцип, получава правото да сформира екип от няколко души (броят им зависи както от общия брой играчи, така и от поредността на куеста). При петима участници, първият куест изисква екип от двама души. Играчът, който сформира екипа, решава кои двама ще участват в него и има право сам да се включи, ако желае. Решението му се подлага на гласуване – всеки участник избира дали одобрява въпросния екип (Approve) или пък не (Reject). Картончетата за гласуване се поставят тайно, но след това всички едновременно откриват избора си – тоест, знае се кой как е гласувал за всеки предложен екип.

При мнозинство одобрения, екипът отива да куести. Ако вотът е отрицателен или гласовете са по равно, предложеният екип е отхвърлен и следващият поред играч получава правото да сформира нов.

Самият куест е съвсем елементарен, всеки играч от екипа получава две карти – Success и Fail. Той избира една от двете и я поставя с лице надолу, другата връща в общото тесте. Събраните карти се разбъркват и се обръщат. Ако присъства дори една карта Fail, куестът се проваля, ако всичките карти са Success, куестът е успешен. Тук има един тънък момент – добрите играчи са задължени да играят карта Success, докато лошите имат реален избор между двете. Често срещана тактика е зъл играч да помогне в изпълнението на някой начален куест, така че да печели доверие, да бъде включван в следващите екипи и да изпорти нещата точно в ключовия момент. Сигурно вече сте досетили, че тъй като играта протича в последователност от пет куеста/хода/рунда, артурианците печелят при успешно завършване на три от тях, а предателите на Мордред печелят при три провала.

Оттук нататък всичко е лъжи, обвинения, психология, език на жестовете, шумни обсъждания и караници, добри аргументи, лоши аргументи, молби, крясъци на ярост, победни ревове, обръщане на маси и оттегляне с думите „Не може моят отбор да са толкова тъпи!“ (обикновено идващо от човекa, играл Мерлин). Чакай, чакай, ако Мерлин знае самоличността на предателите, не може ли още от самото начало да ги посочи и да така да ги изключи от всякакви екипи за куестове? Може, но има две причини да не го прави – първата е, че на практика всеки може да твърди, че е Мерлин. След като е забранено картите със самоличности да бъдат показани на който и да е от останалите участници, вашето „Аз съм Мерлин и ви казвам, че ей тия там са лошите!“ струва точно толкова, колкото на приятелчето отсреща, което ще контрира „Не, аз съм Мерлин и всъщност онези са лошите!“.

Втората, и по-интересна причина, е специалната роля на лошите (нали не си мислихте, че те нямат такава?) – Убиецът (Assassin). Ако добрият отбор спечели три куеста и вече вижда победата в ръцете си, Убиецът има право на едно… ами убийство. Не само това, ами всички лоши играчи могат свободно да дискутират кого точно да пречукат, макар финалното решение да остава в ръцете на играча с Assassin картата. При положение, че Убиецът успее да познае или налучка кой е Мерлин и го назове като мишена, добрите въпреки всичко губят играта. Това означава, че Мерлин трябва да бъде много внимателен по какъв начин ще поднася подсказките си, така че самоличността му да не стане ясна за всички на масата и да предизвика загубата на отбора си.

Макар Авалон да е вълнуваща дори в своя чист вариант, ако той ви доскучее, можете да разнообразите играта с допълнителни роли:

Самият Мордред може да се присъедини към своите слуги – той не вдига палец по време на началния скрипт и съответно Мерлин не разбира кой е той.

Оберон също е забавна роля, която пък не отваря очи с останалите лоши момчета. Така нито той знае кои са другите предатели, нито те знаят кой е той.

Пърсивал е роля за добрите и е по-особен с това, че по време на скрипта ще има възможност да види кой е Мерлин (магьосникът ще вдигне палец).

Моргана, която винаги се включва в комплект с Пърсивал, е зла вещица, която се дегизира като Мерлин. Когато Пърси трябва да види Мерлин, тя също вдига палец и добрият играч не разбира кой от двамата е истинският магьосник.

Съществуват и други роли и варианти (добър и лош Ланселот, вариант с меча Екскалибур, вариант с Дамата от Езерото), които добавят различни оттенъци към играта, но те са препоръчителни за по-напреднали групи.

Авалон ще постави на изпитание умението ви да разпознавате истините и лъжите на своите другарчета, и въпреки че често е обвинявана в „излишно надвикване“, предлага доста стратегическо мислене и изисква внимателна преценка на хората около вас. За игра с толкова прости правила, съм срещал обсъждания на безброй стратегии, трикчета, номера и какво ли още не, някои от които събрани в наръчници с десетки страници. Причината за това е, че основното съревнование тук не е само между умовете, а и емоциите на участниците, докато правилата само щрихират бойното поле за това и канализират процеса.

Авалон също така драматично се различава при игра с различни групи и ще откриете, че динамиката дори между близки хора се променя, какво остава за нови или непознати лица на масата. Вие самите имате избор между какви ли не стилове на игра и докато по време на някоя сесия разгорещено обсъждате случващото се, следващия път може да бъдете мълчаливецът или пък нещо между двете. Даже нюанси като моментното ви настроение оказват влияние върху играта и рядко ще имате едно и също преживяване с Авалон.

Отношението към правилата също е различно и докато на едно място забраняват тайни подсказки, знаци, ритания под масата и подобни, на друго всичко това е съвсем в рамките на нормалното и става част от т.нар. мета-игра.

Ако търсите нещо, което е забавно, увличащо, кратко и лесно за научаване, няма нужда да отивате по-далеч от Авалон, има причина тя да е толкова популярна и обичана. Все пак ще открадна едно предупреждение от една всеизвестна по нашите ширини игра – не се сърди, човече! Не забравяйте, че това е само забавление, и макар разгорещените страсти да са добре дошли, не се чувствайте обидени, когато най-добрият ви приятел използва вашето скъпоценно доверие и ви изпързаля по най-долен начин. Усмихнете се, потупайте го по рамото за добрата игра и изчакайте момента, когато ще му го върнете с лихвите.