Честит празник, приятели! Като сенчести факлоносци на писаното слово, разбира се, празнуваме и ние. И понеже този светъл ден удобно се пада в края на месеца, мисля да си спестя обзора на материали и събития, каквито разбира се не липсват (чакаме въпросите ви за понеделник!), и да навляза малко по-навътре в съдържателния аспект на днешния празник, а именно:

Как се създава писменост?

Нашата си, човешка история, съдържа интересни примери за тотално измислена писменост, като например ръкописа на Войнич, една от неразгаданите и по всяка вероятност неразгадаеми загадки на миналото. Или пък Codex Seraphinius – уникалната творба на Луиджи Серафини, претворила в рисунки и мистична, измислена писменост цял един нов свят с чудни животни, растения и игри на въображението.

Но докато те са екзотични експерименти, в един фантастичен свят няма нищо експериментално в това обитателите му да имат своята писменост. Напротив, крайно очаквано е. И въпреки това я виждаме толкова рядко! Разбира се, създаването на азбука не е най-лесното нещо и изисква поне малко познаване на лингвистичните закони, но в съвременната фантастика тази задача е възприемана като някаква крайна и супер вманиачена фаза на светостроене, вместо да е най-естествено нещо на света. Това е поне донякъде тъжно. Примерите, за които искам да ви разкажа, доказват недвусмислено, че всеки път, когато автентична писменост е била намесена и добре представена в произведението, това е оставило трайни следи в съзнанието на читателя и е вдигнало качеството на светостроенето неимоверно. Затова, братя и сестри писатели, творете азбуки! Едва ли ще останете в историята като Кирил, Методий, Климент Охридски или Наум Преславски, но със сигурност ще изградите значително по-интересен свят, а упражнението вероятно ще ви доведе до още идеи за социалната или психологическата страна на обществата, които описвате.

Най-известният пример, разбира се, е елфическото писмо на Толкин, известно като тенгвар (Tengwar). Всъщност Толкин, професор по лингвистика и литература, създава такова богатство от езици, азбуки и генеалогични връзки между тях, че всеки следващ изглежда под чертата спрямо него. Тенгвар, или Феаноровите писмена, е най-известната от създадените от него азбуки и макар в историята на света на Средната земя и Валинор да описва Куеня, езикът на висшите елфи, тя се използва и за други елфически езици и дори за черния език на Мордор, който краси и Единствения пръстен. Преклонението на Толкин пред занаята е очевидно във всеки един малък детайл. В термините на нашия свят тенгвар е абугида, азбука, при която гласните обикновено са диакритики върху съгласните, но имат и самостойно представяне. Макар самият елфически език да е базиран най-вече на скандинавски и келтски диалекти и изгубени езици, азбуките носят характеристики на източните държави, като Толкин стига дотам да обяснява кой елфически диалект как променя стандартното изписване на тенгвар (например синдарин слага диакритиките върху съгласната след гласната, а куеня – върху предишната съгласна). Азбуката съдържа и букви, които се използват само в специални случаи и на специални места в думата, ирационалност, която по исторически причини присъства и в много земни езици, дори частично в българския. Изобщо, много може да се говори за грандиозния труд на Толкин по лингвистичния портрет на Средната Земя и фактът, че дори днес човек може да намира уроци по елфически и дори да записва курсове по елфическа калиграфия, говори достатъчно за горящата следа, оставена от него. Между другото тенгвар се използва (от феновете) дори за езици от други вселени, които нямат своя писменост, като например валирианския на Свободните градове в Песен за огън и лед.

Не по-малко известен, макар и далеч по-скучен е клингонският скрипт, известен като tlhIngan pIqaD (ако го пишем на латиница). Създаден от екип на Astra Image, той е базиран на оригинално декоративни символи върху клингонските кораби от по-ранните филми и сериали по Стар Трек. Това е истинска азбука, с почти пълно съответствие между графеми и фонеми, т.е. всяка буква означава един звук, някои от тях неприсъстващи в човешките езици. Ако се върнем към Кирил и Методий, оригиналната задача за славянската азбука е именно да намери писмен облик на звуците в славянския език, за които гръцката азбука не е имала букви. Клингонското писмо е смътно базирано на тибетското и ъгловато, което ни казва нещо за самите клингони.

По подобен начин е замислена и писмеността Dovazhul на драконите от Skyrim, която също като клингонски и елфически можете да научите сами, например тук, без да претендирам да знам защо бихте го правили. Макар също да е по-скоро азбука, драконовото писмо има поне две интересни особености – едната е, че буквите обозначават на пръв поглед случайни за нас комбинации от звуци, някои срички, някои единични звуци, а другата е, че символите напомнят шумерското клинописно писмо, за да може драконите да ги изписват като резки с ноктите си.

При нас на Земята, корейската писменост хангул е много интересен пример за азбука, при която различни части на сричката се „сглобяват“ в кутийки. На тази база, но отнесен много още стъпки нататък, е дизайнът на езика на Лордовете на времето от Доктор Кой. На картинката можете да видите пример за изречение от техния език, при което кръгове, обсипани с точки и други елементи, означаващи звуците, се сливат на точно определени места до думи, които се сливат до изречения. Освен че е внушително, това ни навява и мисли за природата на времето и на свързаността на събитията и всички нас във Вселената – все теми, които сериалът засяга. Трудно е тези кръгове да не ни напомнят и за уникалната писменост на хектаподите от Arrival, разчитането на които е основна част от сюжета на филма и които носят със себе си уникалния начин на преживяване на реалността на извънземните.

Един последен, но много интересен пример заслужава споменаване, и това е писмеността на алетите от Летописите на светлината на бурята на Брандън Сандерсън. Авторът, един от съвременните авторитети в областта на светостроенето, е създал общество, в което писането се смята за женско изкуство и мъжете не го практикуват. Това позволява едновременно тайно вторично писмо, което жените ползват от себе си върху това, което им диктуват мъжете да записват, но също дава възможност на Сандерсън да създаде втори тип писменост – глифите, рунически писмена, които са натоварени със символно и религиозно значение и които мъжете могат да ползват за бърза комуникация, тъй като алетите се занимават основно с война. Те са в идеограмен стил и представляват идеи, а не звуци, но се ползват и за имена и идентичност на родовете. Всички елементи на света и обществото са отразени по някакъв начин в двете азбуки, които при това са интересно замислени като вид – едната като синусоида на звукови вълни (защото предава звуци), другата като сложни гербови символи, защото предава идентичност и символност. Безспорно отлично свършена работа!

И така, как да си създадем собствена азбука в нашето фантастично произведение? Първо, добре е да познаваме нашите, човешките писмени системи, и какво ги прави интересни и различни. След това е добре да имаме подробна идея за езика, който ще описваме. Нарисуваме буквите така, че да са удобни за съществото или расата, която ще ги ползва, като е важно да пазим консистентност – няма смисъл да са всички различни, защото не приличат на азбука и никой не би ги учил. Можем да подправим с малко специални правила за комбинации от букви или букви, които се ползват само в конкретни случаи. Но ако не можем да го вържем със сюжета, може би е излишно. Най-подир, завързваме някаква история около създаването, ползването или изписването на тази азбука, която става част от вътъка на нашия свят.

Защо е важно всичко това? Нали езикът е основното, първичният елемент и носителят на нашите мисли и възприятия? Не би трябвало да има чак такова значение как точно го записваме един за друг и за поколенията, стига този запис да предава достоверно мисленото и казваното от нас. Не би трябвало, не е рационално… но е точно така. В дългата история на човечеството, а и на въобразените раси и видове, излезли изпод нечие фантастично перо, писмеността е била носител не толкова на езика, колкото на идентичност, на усещането за себе си, за култура и маркер на цивилизация. Политическо поръчение е мисията на Кирил и Методий, политически е изборът на бившите югославски републики да ползват латиница или кирилица, политика създава корейския хангул и съживява еврейската и монголската азбуки от пепелта на историята. Дори ползването на шльокавицата, почти перфектно наложена към българския език и несъмнено по-удобна за ползване в онези мътни ранни компютърни времена, възприемахме като огромен компромис с идентичността си и като убийство на „българското“. Всички тези измислени писмености, за които си говорихме, не носят нищо освен мъка на някогашните издатели и книжари, но се оказват мощен символ, който запечатва в съзнанието ни езиците, които те описват, и ги прави много по-живи и истински. Писмеността е свят, създателите ѝ – своего рода демиурзи, и тяхното дело заживява живот, надхвърлящ езиците, които някога са описвали, простиращ се върху други езици, народи, спомени и въображение. Е, „какво е това, ако не магия“?

Честит празник!