Март, скъпи приятели! Онзи най-непостоянен, изпълнен с грозни голи дървета и липса на сняг месец, в който депресията на мръсните софийски улици достига оглушително кресчендо, а надеждата за поне малко пролет бива безмилостно подклаждана (за ужас на скиорите) и драматично унищожавана (за радост на въпросните) в рамките на дни. Месец, същевременно пъшкащ под непосилното иго на стремителна поредица наситени с ритуални изисквания празници, които съвременният човек няма как да не уважи, изпълвайки при това социалните си фийдове с доказателства за това си уважение. Цели три празника, с радикално различен произход и място в националната ни идентичност, натоварени с три различни културни субстрата и произтичащи от три щедро митологизирани епохи – древното ни балканско битие (сътворенчески мит), романтичното Възраждане (прераждане в модерността) и социализма (табуизираното близко минало). И българи, щъкащи измежду тези грандиозни наративи, трескаво прехвърляйки мартеници, знаменца и карамфили.

Да, никак не е лесен март. Но и ние не сме лесни! Както припомняше популярно меме из мрежите в последните няколко дни, цитирам свободно: народ, който е превърнал римския бог на войната в баба, не може да бъде току-тъй сломен. И наистина, отгоре на грандиозния синкретизъм от култури и обичаи, който църи тъдява и за който съм ви говорил и преди, не е никак изненадващо, че сме побалканчили дори всемогъщия покровител на най-великата армия на античния свят. Вярната уикипедия твърди, че старите славяни наричали месеца „соухы„, защото малко валяло. Това вероятно добре обяснява защо славяните са се славели с нула научни постижения, тъй като все пак малко от малко наблюдателност за околния свят е необходима за имплементация на научния подход. В този смисъл латинизирането поне на имената на месеците е било стъпка във вярната посока, а допълнителният митологичен слой с бясната баба, която се муси на братята си, замразява невинни овчарки и очаква да ѝ се плетат мартеници, тъй щото да пусне пролетта да дойде, е просто поредното доказателство, че по тези земи не сме сухари.

Интересното е, че според нашата приятелка и изследователка на змейове и хали доц. д-р Вихра Баева, Баба Марта била един от малкото оцелели фолклорни образи „без християнски следи и влияния“. Но вие вече добре си знаете, че митовете са оплетени в кръвосмешения до десето коляно, ето защо никак не е учудващо, че бабата е сложила хладната си мартенска ръка върху съвсем християнското Благовещение (25 март), давайки поле за паралелния допелгангърски обичай Благовец. На този ден прескачаме огньове и чистим къщите, защото се събуждат, изпълзяват и долитат змиите, кукувиците и мечките, чиято господарка е именно Баба ви Марта. Сега, аз не искам да звуча прекалено патриотично, но дума да няма, че с подобна солидна армия злата баба съвсем закономерно е наритала задника на жалкия Марс, господар на… кълвача.

Така или инак, излиза, че малко по-наблюдателни от славяните са били французите от времето на Великата Френска Революция. Според техния граждански календар понастоящем се намираме във Ventôse, месеца на вятъра, а от 21 март започва Germinal, месецът на покълването. Да, на 21 март! Защото все пак е логично месеците да се съобразяват поне с проклетото равноденствие, ако не със зодиите, които крайно досадно се променят към 20+ число на всеки месец. За съжаление Наполеон вижда сметката на гражданския календар и на надеждите ни за ред и порядък още преди около два века. Но понеже споменах зодиите, редно е да ви кажа с какво още е бележит март, а именно с началото на единствената истинска зодия в целия зодиак. Овенът. Вярвайте ми, проучил съм всичко това до най-малък детайл, като малък ровех нос в Линда Гудман и внимателно запаметявах, сравнявайки впоследствие с всички десет хиляди осемстотин трийсет и девет овни в живота ми (сред които майка ми, брат ми, жена ми и снаха ми). Овенът, първият огнен знак, буйният пролетен зъл гений, късащ нервите на всички останали знаци от зодиака ден след ден през измъчената от всякакви небесни знаци година, е основното доказателство за достоверността на астрологията.

Вие разбира се, като образовани съвременни люде, знаете, че астрологията е псевдо-наука. Но дали е така? Знаете ли го наистина? Или сте уверени с голяма степен на достоверност? Какво изобщо означава да знаем? Излиза, че нищо не означава! През 1963 г. Едмънд Гетие постулира мисловен експеримент, с който разбива на пух и прах царящия дотогава епистемологичен консенсус, че да знаеш, то това значи да вярваш по логически оправдан начин в някаква истина. Експериментът на Гетие е доста нагласен, но една от по-късните версии е например за кравар, който вижда на хълма в далечината храст, напомнящ кравата, която търси, и решава, че кравата е там. Кравата наистина е там, а мотивите му да сметне, че е там, са напълно основателни, но вие, аз и целокупният научен свят идеално разбира, че не може да се твърди, че краварят знае каквото и да е, защото той очевидно е сгрешил. Не по-малко драматични са казуси като трилемата на Мюнхаузен* и злият демон на Декарт, или в по-фантастичен вариант – мозъкът в стъкленицата. Нека имаме един мозък в стъкленица, на когото могъщ изкуствен интелект чрез жички и тръбички предава сензорни усещания за някаква произволна реалност, тип синьото хапче от Матрицата. Нека сега това е нашият мозък. Как знаем, че това, което се случва, наистина се случва, а не е прожекция на изкуствения интелект или на всемогъщия зъл демон? Никак.

Изобщо, свикнали сме дотолкова да вярваме на научния подход, че започваме да забравяме, че той е просто… подход. Независимо, че ни е направил по-дълголетни, по-красиви и по-богати, това е метод, който неминуемо има своите ограничения в разбирането на света. Не е толкоз разумно да приемаме детерминизма за даденост и проумяването на вселената за въпрос на време и експерименти. Между другото, Чарлз Пърс, философ, за когото разбрах съвсем наскоро от една разкошна лекция на последното издание на През 9 земи, въвежда понятието за тихизъм, или вселенския шанс. Без претенция да съм вникнал докъдето и да е във философията на Пърс, струва ми се, че неговият особен поглед върху космологическата неизвестност, физиката на въображението и в крайна сметка възможността на невъзможното, би импонирал на много от нас, във фантастичната общност.

Едно е сигурно. Не вярвайте на нищо и се съмнявайте докрай. Особено в себе си и в сетивата си. Само така ще достигнете истинското просветление, по всяка вероятност закодирано в древната езотерична традиция, чийто ключов артефакт, Изумрудените скрижали на Тот-Хермес Трисмегист, твърди ясно и отчетливо: „Както на небето, така и на земята„. Принципът, който с цялата си кабалистично-мистична тежест и космически импликации дава основание да вярваме в астрологията (или поне в частта ѝ, посветена на овена). И преди да го отхвърлите като безобразен шаманлък, дайте си секунда. Замислете се за тихизма на Пърс. За стъкленицата. За всички онези неща, които не разбираме, и които никога няма да разберем в света. Замислете се най-подир за фантастичното. Помнете, всяко едно обяснение е вярно, защото нито едно никога няма да бъде отречено категорично. Какви възможности само се откриват пред вас, нали!

И така, надявам се с цялото си сърце, че сте си прекарали един страхотен дълъг уикенд, значително по-малко изпъстрен с ровене из уикипедия, в сравнение с моя. Че сте отпочинали, щастливи, ведро гледащи към пролетта и към зеленкото, което да скрие калта навън, че се радвате на мартениците си… С нотка съмнение в това дали те наистина съществуват, или са просто симулация на злия демон, разбира се. Както съм ви учил. Това, което аз със сигурност знам, е че нямате търпение да четете и четете и четете всички страхотни материали, които сме ви подготвили за епохалния месец март! Не бойте се! Идат 🙂