14 февруари. Ден на много неща. Някои ще го нарекат празник на виното, други – на любовта, а в гимназията го отбелязвахме като „Успение Кирилово” – ден, в който се почита паметта на Константин-Кирил Философ. Сещате се, онзи Кирил, от Кирил и Методий.

Няма да се впускам в анализи на това кой празник трябва да се празнува – това си е ден като ден и нека в него всеки възхвалява това, което му е на сърцето. Но искам да поговоря за една шеговита мъдрост, която за поредна година мернах във Фейсбук:

Защо всички се притесняват, че нямат гадже на Свети Валентин, а никой не се притеснява, че е неграмотен на 24 май?

Тази банална и плоска шегичка ме наведе на много дълбоки размисли. За един миг влязох във филма и се зачудих защо наистина е така. Отговорът, разбира се, е елементарен – нуждата да бъдеш обичан е много по-базова от потребността от грамотност и начетеност.

Още Маслоу го е казал в своята пирамида на потребностите. В нея той подрежда човешките нужди в определена йерархия – първо трябва да бъдат задоволени най-долните, за да може да стигне личността и до по-горните. Най-долу са физиологичните потребности от храна, топлина, сън. Няма как да мислиш за нещо възвишено и ценно, ако си зверски гладен, чудовищно изморен или умираш от студ. След това идва потребността от сигурност – да знаеш, че си в безопасност и че нищо не застрашава живота ти. И едва тогава идва потребността от любов – да обичаш, да бъдеш обичан, да имаш сродна душа, приятели, близки. Да не си сам в този огромен и страшен свят. Следва потребността от самоуважение и признание от другите. А на върха на пирамидата е потребността от самоусъвършенстване, тоест от това да бъдеш повече, да вървиш нагоре, да търсиш, да пътуваш, да се надрастваш. Или, иначе казано, да бъдеш грамотен, в най-мащабния и всеобхватен смисъл на думата. Но няма как човек да иска да бъде грамотен, няма как истински да иска да върви напред, ако първо не е обичан.

И макар потребността от любов да е в средата на пирамидата, нито най-базовата, нито най-висшата, за мен лично тя винаги е била най-интересната. Вълнувам се от начина, по който хората обичат, от нещата, на които отдават сърцата си. Много изследвах този въпрос, изчетох какви ли не неща, провеждах проучвания, написах докторска дисертация за любовта, ходих по научни конференции в страната и чужбина… и пак не чувствам, че съм по-близо до намирането на отговора. Но ще продължа да се ровя из тази Вавилонска библиотека на човешката душа. Защото, колкото и да търся, не успявам да намеря по-интригуваща мистерия, на която да се посветя.

А на вас пожелавам весел празник със стихотворението Кръговрат от Божидар Божилов.

Ще идват пролети. Ще отминават.
Бях млад. Сега не съм. Ще остарея.
И ще умра. И няма да остане
от мен и тебе нищо друго
освен ония стихове, в които
ще идват пролети, ще отминават,
ще бъда млад, след туй ще остарея
и ще умра, и няма да остане
от мен и тебе нищо, нищо
освен любов.