Редакционно (декември 2016)

Декември обикновено е месец за обзор на изминалата година, за публикуване на анализи, класации и т.н. В професионален план за екипа на списанието 2016-а беше изключително активна, интересна и уморителна – по хубавия начин. Ако сте следили развитието ни, знаете, че се случиха доста неща, на практика изцяло позитивни. В същото време в по-голям, даже глобален мащаб, това беше една тревожна година. Все повече витае усещането, че правилата на играта, според които живеем живота си, търпят сериозни метаморфози. Може и още да не го усещаме непосредствено в ежедневието си и предимно да го преживяваме през забавни Интернет меми, които сравняват Доналд Тръмп с Борис Джонсън или с рижава котка с издухан със сешоар перчем, но нещо явно се променя в света, може би генерално и може би трайно, незнайно дали за лошо или за добро (Гандалф ли беше казал мисълта за по-мъдрото утро?).

ShadowDance e издание за фантастична литература и изкуства, така че би било разбираемо, ако се чудите защо по дяволите ви занимавам и аз с политика. Правя го не защото смятаме да взимаме властта (макар че кой знае), а именно защото като автор и редактор в списание за фантастика смятам, че подобни разсъждения имат своето съвсем естествено място тук. Фантастичният жанр ни дава един от най-мощните инструменти за познание на променящия се свят – въображението. Под въображение нямам предвид клишираната представа за някаква божествена фуния, през която като Айез Седай и Аша’ман преливаме трансцендентално вдъхновение и творим гениални творби и идеи. Приятна картина, но аз лично не съм я преживявал на практика. Имам предвид по-скоро онази способност на съзнанието да се хвърли в неравна битка със сложния, постоянно изменчив свят и да се опитва да го разбере всячески, чрез нови и нови форми, образи, логики, истории. Фантастиката е жанрът, в който въображението може да се разгърне най-смело, без да се ограничава от конвенциите на реализма; това е обаче и жанрът, който най-лесно може да затъне в ескейпизъм и в тотално отдръпване от истинското и ежедневното. В един такъв променящ се и несигурен свят като днешния имаме все повече нужда от фантастика, която е все по-смела, но и все по-отговорна към новите (и неосъзнатите или добре забравени стари) предизвикателства.

Пиша тези редове, защото искрено вярвам в способността на жанра да ни прави по-способни да мислим за проблемите, сред които живеем, и за решенията, които все още не се виждат на хоризонта. Защото мъдрата фантастиката е именно едно постоянно преместване на хоризонти: концептуални, физически, трансцедентални дори. През изминалата година, заедно с колегите Trip и armydreamer, успях да сбъдна една мечта и да преподавам научна фантастика в университетска програма тук, в България. Опитахме се да приложим именно това виждане, според което доброто четене на добре написана фантастика е една изключително ценна (и трудна) работа, която те учи в относително безопасна обстановка как да разбираш различното и чуждото на опита, как да градиш нови светове, които не просто ти харесват, а и ти казват нещо за собствения свят, разкриват ти гледни точки и парадокси, които в ежедневието остават скрити. Експериментът продължава, но все така твърдо (и всъщност все по-твърдо) вярвам, че тази работа е изключително важна и че фантастиката трябва да излиза все по-уверено на преден план като мощен инструмент за разбиране и в крайна сметка за промяна на света. Не чрез свръхсветлинни двигатели, генни модификатори и нанотехнологии, а чрез потенциала да ни научи как да емпатизираме повече, да мислим сериозно през няколко гледни точки едновременно, да осъзнаваме многообразието на конструираните реалности, в които живеем, и в крайна сметка да ставаме все по-умели в конструирането на нови, по-справедливи и по-щастливи места за живот. В примеса, който е фантастичният жанр, винаги е имало силна жилка стремеж към утопия, не бива да забравяме това.

Следвайки този поток от мисли и гледайки хем назад към 2016-а година, хем напред към следващата, ми се ще да пожелая на всички читатели повече истинска и смела фантастика. Не толкова от онази, кадърно написана, но изпразнена от смелост проза, каквато напоследък ни залива, а такава с истински нови светове и герои, които да се превърнат в инструмент, с който да мислим и живеем по-добре. Януари още е далеч, рано е за новогодишни пожелания и нови цели, но ми се иска да видя и в ShadowDance (a и изобщо в публичното пространство) повече критическо осмисляне на ролята на жанра в един такъв по-заинтересуван от ежедневието план. Въпросното ежедневие вече май започва да изпреварва фантастичните идеи и вероятно до има-няма десетилетие-две ще трябва да се борим с вече съвсем овеществени концепции като глобални екологични катастрофи, колонизация на Марс и практически използваем изкуствен интелект. За да не се озовем в ситуация на току-що събуден посред нощ махмурлия, хвърлен да се бори срещу кално диво прасе, което тежи три пъти повече от него, са ни нужни инструменти за по-критическо мислене и за по-внимателно преживяване на света. Затова, пожелавам си на себе си и на колегите да дадем тон на едно такова по-ангажирано мислене за фантастиката, нека потърсим някой друг ценен инструмент в дълбокия ѝ сандък; такива има много, но трябва да ги намерим и да се научим да ги използваме. За да се случи това, най-малкото трябва да се разровим по-настоятелно в историята на жанра и да разпознаем онези автори и произведения, които могат да ни научат, да запознаем читателите с тях, да ги опознаем и оценим.

В тази връзка, създаването на нова силна фантастика е не по-малко важно от доброто четене на старата. През изминалия ноември Библиотека Хипертекст, съвместният ни проект заедно със Сборище на трубадури, се сдоби с първия си разказ. Надяваме се, че с времето Библиотеката ще се превърне именно в място, където се публикува такава мъдра и търсеща фантастика. Името на този първи разказ – Контакт – сочи към тази мисия на фантастичния жанр да сблъсква различните гледни точки и реалности, да ги прави по-разбираеми. Надяваме се да е добра поличба, че започваме именно с такова заглавие. Малко след публикацията на разказа, му направихме и едно изключително приятно представяне в столичната книжарница „Гринуич“. Чухме част от текста на Ирена Радева, говорихме си с нея, а след това обсъждахме темата за първия контакт в научната фантастика. Беше хубаво преживяване, ще се опитаме да има все повече поводи за такива разговори, които са не по-малко важни от самите художествени текстове. На 18-и декември пък, по време на Софийския международен литературен фестивал, ще се проведе една дискусия, която е именно в духа на това редакционно, а и на споменатото вече представяне. Събитието е под наслов „Срещата с другия във фантастичната литература“ (ето го и във фейсбук) и в неговите рамки заедно с Владимир Полеганов (armydreamer) и Миглена Николчина ще обсъждаме именно как добрата фантастика може да ни помогне по-добре да разберем чуждата гледна точка и ситуация. Ще се радваме, ако участвате в този разговор, важно е той да е смислен и успешен, за да има и последващи (самият фестивал тази година, за разлика от предишни, когато фокусът падаше върху литературата на определена нация, е концентриран върху модерната ситуация на глобализация, криза и миграционни вълни, така че се очертава да е много интересен). Тази седмица пък в ShadowDance очаквайте и подробен разказ за Еврокон 2016 – големият европейски фестивал за фантастика, именно едно такова събитие, на което хора от къде ли не имат възможността да провеждат подобни смислени обсъждания и да полагат основите на вълнуващи бъдещи проекти.

В заключение на това въздълго редакционно с елементи на разсъждение, пожелавам ви щастливо прекарване на празниците с близките ви, един много добър край на 2016-а, както и силна и мъдра фантастика, която да ви подтиква да променяте себе си и света около вас. Не чрез някакви невероятни нови открития, а просто живеейки малко по-замислено и ангажирано по начин, който може да направи някаква разлика.