default

Както и да го погледнем, началото на 2016 г. се оказа по-скучно от очакваното и добре че беше Дедпул да раздвижи малко нещата. Да са живи и здрави и колегите, които с невероятен ентусиазъм (особено като се има предвид, че продължавам да не им плащам ;)) произведоха огромно количество материали през януари и февруари и по този начин компенсираха за малко по-мързеливия месец март. Но какво да се прави, и ние сме хора и ни се налага да попрезаредим батериите.

При все че беше една идея по-мързелив, месец март съумя да е по-интересен от първите два взети заедно, а събитието поне за част от екипа беше тази новина. Идрис Елба и Матю Маконъхи в екранизация на Тъмната кула. Най-сетне! Двама страхотни актьори и благословията на Стивън Кинг, какво повече да иска човек? Да, ама не. Както обикновено се оказа, че родният фендъм не е дорасъл. И масовата реакция беше „Аз не че не харесвам цветнокожи актьори, ама да си стоят в Африка и да не крадат ролите на белите, ама ха!“

Погледнах си календара, даже гугълнах, но годината упорито излизаше 2016, а векът XXI. Странно как уж интелигентни хора правят изказвания, достойни за едни 100-150 години по-рано… Все си мисля, че е крайно време да пораснем и да започнем да правим разлика между литература, кино и телевизия. Понеже те са доста различни медиуми. И както вече веднъж казах по друг повод, никой не ви е отнел правото на лична интерпретация, никой не ви е отнел възможността в главата си да имате предварително изграден образ на базата на някакъв литературен първоизточник. Това обаче не прави този образ единственият възможен, нито най-истинският, нито най-правилният. И точно това е ценното и на литературата, и на киното, и на която и да е друга форма на изкуство. А пък почитателите на фантастичните жанрове би трябвало да са най-широко скроените и отворени към новото. Е, по света може и да са, но у нас… Много ми е интересно, какви щяха да са реакциите, ако ролите бяха разменени и Матю Маконъхи играеше Роланд, а Идрис Елба – мъжа в черно. Пак ли щеше да има рев, или лошия може да го играе, който иска, но добрият е бял, защото те стрелците по принцип са бели… Или пък не дай си боже да бяха кастнали някой като Оуен Уилсън или Адам Сандлър в главната роля – бели момчета, та дрънкат… Предполагам, че никога няма да разберем. И за да приключим темата, една бонус подсказка – когато започвате изказването си с думите „Аз, не че съм расист, ама…“ всъщност в прав текст си казвате „Расист съм, ама не искам да си призная…“. И не, не е яко, тъжно е.

Ян

04.04.2016