Най-после, започва дългоочакваното (или неподозираното, предвид колко го замотах) публикуване на първенците от конкурсите за фантастичен, фентъзи и хорър разказ на клуб „Галактики“ ! Третото издание тече в момента, а крайният срок е 31-ви май. Не пропускайте възможността да видите творението си при нас! 

Долният разказ спечели третото място в първия конкурс на „Галактики“. Авторът е добре известният Георги Малинов, един от най-продуктивните ни фантасти.

Комисар Попов слушаше не много внимателно младшия служител от отдел убийства,гледаше от двадесет и петия етаж на кабинета си вечерния град и си мислеше, че от тук, от тези стотина метра височина, всичко долу изглежда като направено от дете. Наредени сгради кубчета и опънати сияйни лентички за улици. Грижливо нареден детски конструктор.

И ако, продължаваше да умува комисарят, всичко това долу, и лъскавите черни улици обрамчени от светлините на стотиците домове, и безкрайният автомобилен поток, шаващ като някаква огромна змия с хиляди светещи очи, и безбройните сгради – малки и големи, широки и разплути или тънки забили вирнати носове в облаците, та ако цялата тази грамада от неподвижни сгради и улици приличащи на змии създадени от светлина в крайна сметка е направена от някой няма да е толкова лошо. Ако пък е от дете е още по-добре. Тогава направо има надежда. Комисар Попов не можа да реши за какво има надежда, но мисълта, че светът под него може да е направен от дете му се струваше по-приемлива, отколкото идеята за някакъв възрастен създател – уморен, отегчен и разсеян, като него самия.

Комисар Попов – началник на отдел тежки престъпления отмести поглед от искрящия под него град и се съсредоточи в разказа на помощника си.

–          Обаждането е в осем и половина. – докладваше младшият служител. – Обадил се е човек от  клуба. Самото ъ-ъ убийство, така де, произшествие  е станало около осем часа вечерта. – разказваше той и уж всичко бе ясно, уж беше обикновен случай, но комисар Попов усещаше, че нещо притеснява младежа. Нещо го смущава и го кара да се чуди какви думи да използва.

–          И аз за какво трябваше да идвам? – отегчен попита комисарят.

–          Ами, … – младшият служител се смути – той, дежурният прокурор поиска. А и нали случаят… – млъкна и също загледа през високия, стигащ до пода прозорец града под себе си. В лъскавата нощ той изглеждаше искрящ, чист и приветлив. Децата знаят как да подредят един град.

–          Я, дай пак отначало. – нареди комисар Попов и се насили да слуша внимателно.

–          В осем и половина  – ентусиазирано започна служителят – е получено обаждане от лицето Георгиев – посетител на клуб за забавления „Чакам те”, за ъ-ъ-ъ произшествие в една от стаите на клуба. Когато влязал вътре видял на пода жена с размазана глава…

–          Чакай, чакай, – прекъсна го комисарят – тези клубове, доколкото знам, използват само фантомни тела, биодвойници на момичета. Продукти андроиди на Юнайтед Фантомс.

–          Да, де. – някак си фамилиарно се съгласи младшият служител. – Значи станало е така. Един клиент, установено е, че това е някой си Тошев, е ползвал услугите на клуба. Взел си е момиче за два часа, правил е каквото е правил и в един момент в изблик на страст ли, на яд ли, знам ли и аз на какво го е фраснал по главата с тежка метална ваза. При това няколко пъти.

–          Няколко пъти? С метална ваза? – попита Попов и младшият служител повтори като на неразбрал ученик:

–          Да, няколко пъти с метална ваза по главата. Защо вазата е метална не мога да знам. Удрял е обаче здраво – отгоре по темето, отзад в тила, в слепоочията и където свари. Направо я е направил на кайма. И след това дойде и прокурорът и след това…

–          Момент – прекъсна го комисарят – защо пък прокурор за повреда на биодвойник?

–          Ами, – смути се младежът – оказа се, че ъ-ъ такова…, не е биодвойник.

–          Моля?

–          Истинско момиче е било. – тихо каза младшият служител на отдел убийства и пак загледа града под себе си.

–          Е, как така? – комисар Попов изведнъж се превърна в сто килограмово ухо. – Как така истинско момиче? Нали е забранено?

–          Забранено е, ама… Значи той, клиентът, не е знаел, че това е истинско момиче. Наел си я за два часа, и после нещо изперкал и понеже си мислил, че е биодвойник, фантом я пресовал с вазата. Металната. Щял да си плати щетите и толкоз. Да, обаче се оказало, че си е истинска жена. Това е.

Комисар Попов въздъхна:

–          И какво правим?

–          Не знам. – вдигна рамене младшият служител. – Дежурният прокурор вика – Ще го подведем за убийство по непредпазливост, неговият адвокат обаче твърди, че клиентът му си е мислил, че това е биодвойник и за никаква непредпазливост и убийство не може да става дума. Прокурорът казва: Ама на пода лежи жена с размазана глава. Лежи – отвръща адвокатът, но той не е знаел, че това е човек и следователно няма умисъл, няма деяние. Прокурорът…

–          Я, спри малко. – комисар Попов е леко изнервен – Значи някой чупи нещо, за което си мисли, че е предмет някакъв, някаква си вещ, а после се оказва, че това е глава. Човешка. И с вазата…

–          Така излиза. – съгласи се младшият сътрудник и добави – Металната.

–          Какво казва нашият юрист?

–          Сложен казус. Значи онзи действително не е знаел, че с него е истинска жена. Мислил е, че е биодвойник. Все едно да вземеш кола под наем и да я потрошиш. Носиш отговорност само за материалните щети. После се оказва, че тази кола всъщност е човек. Да, ама ти не си знаел, че е човек и не могат да те подведат за убийство. Да, ама и човекът-кола е мъртъв и някой има виновен.

–          Това нашият юрист ли го разказва? – със съмнение попита комисар Попов.

–          Така обясни казуса.

–          И защо това момиче е било в този клуб?

–          По-евтино е от биодвойниците. Освен това фантомите на Юнайтед Фантомс са свързани директно с НАП и няма как да се крият обороти. Затова много често използват истински момичета. А и биодвойниците на Юнайтед Фантомс вече са толкова добри, че трудно можеш да ги отличиш от истински.

–          Значи, – обобщава комисар Попов – този, как беше Тошев, взима за два часа биодвойник, който всъщност е истинско момиче, прави там каквото прави и после му пръсва черепа мислейка, че троши някакъв биосиликон. И не знае, че това е истинска жена.

–          Точно.

–          И сега, нито да го подведеш за убийство, нито да го пуснеш, защото има убит човек. А собственика на клуба? Него може.

–          Само наказателна глоба за използване на истинско момиче.

–          Брех. – въздъхна комисар Попов и затвори очи.

–          Има и още един случай от днес. – обади се младшият служител.

–          Пак някой е пресовал някого мислейки го за вещ? С метална ваза?

–          Ами не точно…

Попов отвори очи и заслуша с интерес.

–          Днес в десет часа в Люлин 15 лицето Късев е застреляло с шест изстрела любовника на жена си.

–          Еми, – философски отбеляза Попов. – като си има любовник…

–          Следил я няколко седмици и я хванал с любовник. Оставил писмо в тях какво смята да направи, издебнал ги в колата и през прозореца – бам, бам, бам шест пъти. Три в главата, един в шията и два в гърдите.

–          А-ха – кимна разбиращо Попов.

–          Предал се, пистолетът е бил в него, има свидетели от близкото кафе. Има и признания…

–          Е, прокурорът ще е щастлив с толкова доказателства.

–          Да де, ама… – младшият служител на отдел убийства млъкна сякаш се чуди какви думи да използва.

–          Какво? – попита го комисар Попов и присвива очи.

–          Ами, оказва се, че любовникът всъщност не е любовник, в смисъл, че не е човек.

–          Не думай. – възкликна Попов.

–          Биодвойник е, продукт на Юнайтед Фантомс, нает от жената на Късев за разнообразие и романтичност.

–          Брей, – смаян е Попов – за разнообразие и романтичност. И сега какво?

–          Прокурорът вика – убийство е. Тоя, Късев не е знаел, че това е фантом и си го е гръмнал с ясното съзнание, че убива човек. Дори и писмо е оставил преди това. Адвокатът вика – глупости, това си е биодвойник, вещ и нищо повече. Ще плати на Юнайтед Фантомс щетите и толкоз. Ама той си е мислил, че убива човек – обяснява прокурорът и емоциите, които е изпитал са като за убийство на човек, не като да строшиш някоя вещ от яд. Така, че трябва да си понесе наказанието. Това – отвръща адвокатът – е предпрестъпност. Осъждаш човека за намерение, не за действие. А, не – гневи се прокурорът -за Късев това е бил човек, любовник на жена му и той е знаел много добре какво иска да направи. Трябва да се арестува. И хаос страшен става.

–          Значи – заключава комисар Попов – единият трепе човек мислейки го за биодвойник, другия убива биодвойник мислейки, че това е човек.

–          Така излиза. – съгласява се младшият сътрудник.

–          Сложно става – въздъхна Попов – едно време беше лесно – човек убива човек. А сега. Ами някой ден биодвойник ще убие човек и фантом ще убие фантом.

–          Мислите ли господин комисар? – попита притеснително младшият сътрудник от отдел убийства.

–          Убеден съм младши, убеден съм. – отвърна комисарят и отиде до прозореца. Там, долу искрящ, тих и чист се е проснал градът, грижливо подреден от детска ръка.