СТОП!

Ако не сте чели Част I на тази история, настоящият текст едва ли ще върже много смисъл, бидейки директно продължение. Но тъй като знам, че читателите на ShadowDance си знаят работата, ще отбележа единствено, че в Част II използвам преводите от предишния материал и съм маркирал единствено новите такива. Приятно четене!

Епохата на Града

С течение на годините, Последния град става дом на човечеството. Макар още да съществуват други населени места, нито едно не може да се мери с населението му и малко по малко той се превръща в процъфтяващ метрополис под сянката на Пътешественика и закрилата на Пазителите и Авангарда.

Този просперитет води до завистта на мършоядите, плъзнали по Земята. Домът на дяволите, един от най-могъщите кланове на Падналите, контролиращ териториите в Европейската Мъртва Зона и Азия, насочва вниманието си към Пътешественика и атакува Града с цялата си армия. Това е първото истинско изпитание за Титаните и за стените, издигнати от Пазителите. Легионите на Падналите обграждат Града от всички страни, опитвайки се да пробият едновременно шестте порти към сърцето му.

Но когато битката приключва, Домът на дяволите е отблъснат, а стените стоят, а жителите на Последния град са в безопасност. Макар и с помощта на Светлината, много Пазители са изгубили живота си, но жителите на Последния град са в безопасност. Този конфликт остава в историята като „Битката на шестте фронта“* и до ден-днешен блести гравиран в хексагона на Титаните. Така започва Епохата на Града – период, в който човечеството намира нова надежда под сянката на Пътешественика и опеката на Пазителите.

Крахът на Железните господари

Докато Битката на шестте фронта ражда легенди и изковава герои, чиито имена ще отекнат в бъдещето, на други места Светлината е изправена пред нови изпитания. Железните господари са покорили последните останали главорези сред Възкресените и са се върнали в планинската си крепост – обсерваторията Восток. Оттам те бдят над човечеството, а редиците им се увеличават. Пламъкът на Железния храм се издига все по-нависоко, но техният водач, лорд Радагаст, вярва, че орденът може да постигне нещо повече. Той иска да възроди изгубената Златна епоха.

Имената на Пазителите

Никой не знае какви са методите на търсене, дори самите Призраци. Някои от тях се лутат из слънчевата система столетия наред, преди да попаднат на подходящи останки. Но един факт е неотменим – когато те възкресят мъртвец за първи път и го изпълват със Светлината на Пътешественика, той не помни нищо от миналото си. Дори Екзо рамките са съживени без спомени за живота си отпреди да бъдат унищожени. Поради тази причина, повечето Пазители избират имена, които имат някакво значение за тях или идват от човешките легенди и история.

От време на време се случват и изключения. Кейд-6, който в началото на Destiny е Ловецът на Авангарда, носи смъртното си име, защото е открил дневници на предишни Кейд-версии (За Екзо ще напиша каре в някоя следваща част). Същото важи за Ана Брей – дъщеря на легендарно семейство от Златната епоха, създало мегакорпорацията Кловис Брей, отговорна за някои от най-огромните технологични постижения на човешката раса. Скоро след възкресението си, Ана намира собствения си дневник и научава коя е.

Неговата дясна ръка, лорд Тимур, открива нещо, което може би е отговор на надеждите на господаря му – технология от миналото, оставена от марсианската корпорация Кловис Брей.

СИВА.

Нанотехнологията, създадена, за да изгражда сечива в космоса, може да възроди постиженията на Златната епоха. Радагаст вярва толкова силно в нея, че не осъзнава истинската опасност, която СИВА носи. Той повежда Железния орден към Космодрума на Стара Русия – над сто Възкресени, готови да поемат контрол над фабриката на рояка.

Но там те се сблъскват с друга сила, смятана за изгубена в Колапса: Бойния ум Распутин, който все още има достъп до част от ресурсите си, включително репликаторите на СИВА. Когато Железните господари нахлуват в територията му, той дава на рояка три смъртоносни команди: Репликирай. Елиминирай. Имунизирай. Така нанотехнологията избухва насред Космодрума, покосявайки Възкресените, поглъщайки Светлината им и преобразявайки ги в механични конструкти, подчинени на Распутин.

Само деветима от Железните господари стигат до сърцето на СИВА – подземната репликаторна камера. Лейди Йолда се жертва, взривявайки прохода към камерата, за да запечата нано рояка под повърхността, където няма да може да нанесе повече поражения на човечеството. Двама Възкресени оцеляват от този кошмар. Ловецът лейди Ефредит се отказва от живота на неспирни конфликти и отива в изгнание. Титанът лорд Саладин се завръща в Железния храм на върха на обсерваторията Восток, където потушава пламъка и остава да бди над света сам, носещ в паметта си ужаса на СИВА и отдаден на едничката цел да предотврати завръщането на рояка.

Железният орден е един от най-големите защитници на човечеството, държал с години много от враговете му надалеч. След краха му, Падналите отново насочват вниманието си към Последния град. Но провалът на Дяволите в Битката на шестте фронта им е показал, че нито един Дом не е в състояние да завладее Великата машина сам. Това води до нещо нечувано – съюз. Четири големи клана се обединяват, за да унищожат Града: Домовете на Дяволите, Кралете, Зимата и Вълците. Те създават една от най-огромните армади, които слънчевата система някога е виждала, и насочват курс към Земята.

Проходът на здрача

Атаката е унищожителна. Падналите се стичат към стените на Града като приливна вълна. Трима Пазители са начело на отбраната. Последният оцелял Железен господар, лорд Саладин, командва защитниците, с помощта на двамата си помощници, командир Зевала и лорд Шакс. Всеки от тях разполага с част от силите на Града и множеството механични конструкти, изградени след Битката на шестте фронта. Този път всички Пазители участват в сражението. Докато Титаните бранят стената, ордените на Уорлоците заливат врага с мистичните сили, до които Светлината им дава достъп, а Ловците канализират енергията на слънцето в златните си револвери, които ехтят с всеки безпощадно точен изстрел.

Хиляди Паднали са покосени от защитниците, но усилията на нашествениците дават плод и те събарят част от стената. Воят на извънземните изпълва улиците, когато те нахлуват във вътрешността на Града и започват да атакуват Пазителите в гръб. Лорд Саладин дава заповед за отстъпление, за да прегрупира силите си. Но Лорд Шакс отказва да се подчини и начело с механичните си конструкти и Пазители, се впуска в контра-атака през пробойната. Титанът е толкова свиреп, че отблъсква Падналите в прохода и удържа напора им достатъчно дълго, за да могат останалите защитници да го подкрепят.

Гамбитът на Шакс решава съдбата на човешката раса. Без неговите сили, лорд Саладин не би имал достатъчно войски, за да отблъсне Падналите във вътрешността на Града и нашествениците биха изтребили обитателите му до крак. Но когато Пазителите стигат до прохода, те откриват планина от извънземни трупове… и лорд Шакс изправен върху нея.

Градът отново е в безопасност, а Домовете на Дяволите, Зимата и Вълците са разгромени. Битката за Прохода на здрача* се превръща в легенда, а с нея и лорд Шакс – най-великият защитник на стените.

Изпитанието, Желязното знаме и връзката между история и геймплей

След Битката при Прохода на здрача, в която легендарни Пазители падат под остриетата на извънземните нашественици, лорд Шакс започва Изпитанието*. В него младите Пазители ще развият уменията си, за да бъдат един ден достойни да стоят редом с героите, паднали в защита на Града. Те се изправят едни срещу други без страх от смърт, защото Призраците им винаги са на линия да ги възкресяват. С времето, Изпитанието се превръща в национален спорт, следен от целия Град, а някои от най-добрите бойци в него стават знаменитости и се превръщат в герои.

В геймплейно отношение Изпитанието пасва на сюжета си – играчите се изправят едни срещу други при контролирани условия. Нивото на героя ти е без значение, дори току що да си започнал да играеш, куршумите ти ще нанасят същите поражение, като тези на играч с 4000 часа опит. Разбира се, такива начални герои няма да имат достъп до всички умения на напълно развит персонаж, а оръжията, които са им налични, няма да разполагат с всички бонуси на високото ниво екипировка. Но на базово ниво всички са равни.

Желязното знаме* е нещо различно. От време на време Лорд Саладин гостува в Града и подлага Пазителите на свое собствено изпитание. В продължение на една седмица, всеки може да участва в този турнир, но това не са контролираните игри на Шакс, а примитивен и брутален конфликт, където единствено силата е от значение. В геймплеен контекст това означава, че нивото на героя ти определя колко силен ще бъдеш срещу други играчи. Максимално развит персонаж винаги ще нанася (и понася) много повече поражение от по-слаб такъв, а новосъздадени герои буквално не са способни да те наранят. Което е символ на идеалите на по-стара и свирепа епоха, в която Железните господари са се борили сами за оцеляване в свят, който не се е интересувал от това дали са готови за него, или не.

Войната на Рифа

Но какво става с Дома на вълците? Един от най-многобройните кланове, чиято мощ наброява над милион воини и стотици кораби, той е ключов за нашествието, но когато битката приключва, те така и не са се появили. Въпреки смелостта на Шакс и останалите Пазители, истинският спасител на града е далеч в Космоса.

В територията на Рифа процъфтява скритото кралство на Събудените, под мъдрото ръководство на кралица Мара Сов, седяща на Трона под Виещия мрак*. Матриархатът на това ново човечество е посветен на изолация и защита на мистичните тайни, до които Събудените са достигнали в сенките отвъд Светлината. Когато флотилията на Вълците се събира в орбита около астероида Серес в дълбините на Рифа, използвайки ресурсите му в подготовка за нашествието, кралицата е изправена пред избор. Тя може да запази съществуването на кралството си в тайна и потенциално да обрече хората от Земята на гибел, или да спре Падналите преди изобщо да стигнат до родния свят.

Мара Сов избира войната. Тя отговаря на това посегателство над територията й, разкривайки Събудените пред Слънчевата система с демонстрация на сила. Нейните Тейкуни* – техно-вещици, командващи сили извън контрола на Светлината и Тъмнината – събуждат Предвестниците* – мистично оръжие с неизмерима мощ, което поразява флотилията на Вълците, унищожавайки мигновено половината им кораби, стотици хиляди воини и целия астероид Серес.

Така започва Войната на Рифа* – поредица от микро- и макро-конфликти, засади и открити битки сред астероидите и останките от флотилията Изход, в която Мара Сов води Паладините на Събудените срещу Кела на Вълците, Сколас. Накрая водачът на Падналите е заловен, и кралицата предлага избор на оцелелите му последователи: служба или смърт. И тъй като според законите на тази раса воинът, надвил последния Кел, се превръща в новия Кел, по-голямата част от Дома на Вълците се присъединява към кралството на Събудените.

Озирис

След Битката при Прохода на здрача, човечеството се намира на кръстопът. Различните фракции в Града отново се опитват да поемат контрола над него, и макар този конфликт да не достига до втора Война, той демонстрира несигурността в бъдещето. Ако светът наистина е пълен с опасности като легионите на Падналите, какъв шанс имат хората срещу тях?

Озирис е Уорлокът в Авангарда. Герой от Битката на шестте фронта, той е невероятно популярен в Града и последователите му са на практика култ. Малко по малко Озирис стига до извода, че извънземните нашественици в слънчевата система не са истинската опасност и че независимо дали съзнателно (като Кошера), или несъзнателно, те са просто марионетки на по-голяма и по-зловеща сила, криеща се отвъд хоризонта – Тъмнината. И че ако човечеството се надява да има шанс срещу нея, то трябва първо да я разбере.

Така Озирис започва да навлиза в експерименти и търсене на познания, считани за табу: Танатонавтика – умишлената смърт с цел видения преди Призрака да те съживи – преследване на Ахамкара, за да научи повече за естеството на техните мистериозни сделки, и дори опит да разкрие истината за агентите на Деветте* – мистериозна организация, чиито пратеници понякога носят непознати технологии на Земята.

Тези стремежи го изправят срещу Говорителя на Града. Накрая Озирис напуска в изгнание, следван от много от последователите си. Заедно, те пътуват до Меркурий, където започват да изучават мрежата на Векс и способността им да пътуват във времето и да симулират цели реалности. На мястото на Озирис в Авангарда е назначена Икора Рей – един от най-талантливите и свирепи Уорлоци в историята на Пазителите. Но уроците и идеалите на нейния предшественик продължават да отекват в Града, водейки до някои от най-важните събития в историята на човешката раса.

Кабир и Стъкления мавзолей

В дълбините на Венера, пазен от механичните легиони на Векс, се намира Стъкленият мавзолей*. Смятан от мнозина за център на силите на тази мистериозна раса в слънчевата система, той е примамлива, но недостъпна цел за Пазителите на Земята. Докато един ден Титанът Кабир не решава да се опита да пробие стените му. Към него се присъединяват Ловецът Паханин и Уорлокът Предит, който принадлежи към Култа на Бъдещата война* – фракция, обсебена от пътуването във времето, която винаги се е стремяла да научи повече за Векс.

Тримата проникват в Мавзолея и всеки се изправя пред различно изпитание. Паханин осъзнава, че в центъра на могъществото им, извънземните са способни буквално да изтриват други създания от времевата линия*. Ужасен от това разкритие, Ловецът губи кураж и изоставя спътниците си. Уорлокът Предит се изгубва в потоците на времето, впримчен от Векс в състояние на темпорална неопределеност, докато те не решат, че имат нужда от него.

Кабир среща най-зловещия край от всички. Той пие от течността, капеща от Оракулите – конструктите на Векс, създадени, за да изчисляват всеобхватните вероятности на всички възможни времеви линии. Но тази течност – Радиолария* – са самите Векс и те заразяват съзнанието на Титана и го превръщат в един от тях. Единствено Светлината му оцелява и в последните си мигове на съзнание, той я използва, за да създаде паракозален щит – артефакт, който бъдещи Пазители да имат шанса да намерят, за да преодолеят кошмарите на Мавзолея.

Векс

Един от най-важните противници в първата част на Destiny, и все така важни в настоящия период на поредицата, Векс са на пръв поглед кошерен разум на изкуствени интелекти. Но истината за тях е по-сложна. Първичната фаза на тези извънземни е млечно-бяла течност, наричана Радиолария – силикатна форма на живот, вероятно покриваща цялата повърхност на родния им свят, където и да се намира той. С времето те са развили способността да създават механични рамки, които да обитават, превръщайки се в компютърна мрежа.

Векс обитават всички планети и времеви линии, в които се намират, едновременно. Те живеят във виртуални реалности и разполагат с цели светове, превърнати в процесори на безкрайни симулации, където те изучават различните форми на живот, които срещат, за да намерят начини да ги победят. Когато част от тях има нужда да обитава физическия свят, те използват портали, преминаването през които създава роботизирани шасита, които да обитават, докато не дойде време да се върнат обратно във виртуалните простори.

Целта на тази раса е бъдеще, в което Векс са единственият разум във вселената, но сблъсъкът им с паракозланите сили на Светлината и Тъмнината води до нова концепция – преклонението. В историята на Destiny се сблъскваме с множество опити на тези компютърни интелекти да разберат и асимилират абстрактните процеси на безсмъртие и божественост, които водят до уникална смесица между фантастика и фентъзи.

Великият лов

С течение на годините, Градът възстановява силите си и отново насочва поглед навън. Но докато много Пазители като Озирис или Кабир търсят знания и завоевания на други светове, Авангардът се грижи за защитата на хората зад стените. През десетилетията, изминали от Битката на шестте фронта, Градът нерядко е търсел помощ от Ахамкара – мистериозните Дракони на желанията, чиито сделки носят невероятна сила. Но нуждата от тази сила е била твърде голяма и човечеството не си е задавало въпроса каква е цената.

Дълговете, които Драконите създават с изпълняването на желания, често водят до неочаквани и зловещи обрати. Герои падат преди да изпълнят най-великите си постижения, силите, дадени на Пазителите от тези създания, внезапно се обръщат срещу им, и малко по малко става ясно, че Ахамкара може би не са противници на човечеството като другите нашественици в системата, но със сигурност не са негов съюзник.

Накрая Авангардът решава, че опасността от изкушението на сделките е твърде голяма, когато човечеството е толкова малобройно, и започва кръстоносен поход за изтреблението на Драконите. Пазителите се впускат сред световете и луните на слънчевата система, и малко по малко избиват всички Ахамкара. При все слуховете за оцелели, криещи се в най-далечните предели, днес от тях са останали само кости, които съдържат собствена сила и често се вграждат в брони и оръжия. Дори в смъртта си, те са способни да комуникират с хората, които ги използват. Но походът срещу Драконите води до неочаквани резултати, някои от които променят бъдещето на цялото човечество.

В следващата част: Великата Катастрофа на Маре Имбриум и възкресението на Пазителя.