Ако се върнем едно десетилетие назад, в зората на ShadowDance, двама юноши бледни се бяха пообсебили по поредицата Legacy of Kain. Всяка следваща нейна част преразказваше в началото си предходните, в интро, озаглавено Dark Chronicles. Наивно вярващи, че животът винаги ще им позволява да играят огромни и дълги видеоигри с комплексни истории, те решиха да започнат нова рубрика в списанието и да я кръстят… сещате се. Тези двама юноши бяхме аз и Moridin, а Dark Chronicles разбира се просъществува около година-две, преди и на двамата да ни стане ясно, че това няма да го бъде.

Но идеята зад рубриката си остана все така стойностна – концепцията, че видеоигрите са в състояние да разкажат история не по-малко вълнуваща и сложна от коя да е книга, стига да си го поставят за цел, и че ако човек е достатъчно упорит, той може да напише ненужно дълъг материал, в който да я преразкаже! Съответно, Dark Chronicles е подавала нос изпод покрова на забравата тук-таме през изминалото десетилетие, а днес сте свидетели ако не непременно на „възраждането“ ѝ, то на един надявам се достоен за името материал.

Destiny е онлайн MMO FPS* от Bungie, създателите на всеизвестната поредица Halo. Първата част на Destiny излезе в далечната 2014 г. и започна епична постапокалиптична космическа опера, чиято история според създателите е част от десетгодишен план. Три години по-късно се появи Destiny 2, a сега чакаме новия ѝ голям експанжън. Въпросната история се разрасна до един от най-впечатляващите измислени светове, в които някога съм се потапял.

Смесица от митологизъм, научна фантастика и епично фентъзи, вселената на Destiny е нещо, което еволюира постоянно, благодарение на комплексна система от откриваеми из териториите ѝ парченца lore, т.е. концентрирана история, която може да бъде четена отделно от самата игра и която развива огромни и епични сюжетни линии и герои – бидейки екшън, основната игра може само да загатне за тях. Към това се добавят и парченцата от изгубената история на човечеството, от което нашият персонаж е част, или тази на извънземните раси, с които съдбата на слънчевата система хиляда години в бъдещето се е преплела. Количеството lore е толкова огромно, че понастоящем Bungie са се посветили на това да го съберат на хартия, в антологии с твърди корици и илюстрации.

В този материал ще се опитам да разкажа историята на Destiny в хронологична линия, използвайки елементи както от сюжета на играта и нейните експанжъни, така и от различните източници на информация, разпръснати из тях. Едно бързо уточнение, защото предварително знам, че сърцето ми ще се скъса от нуждата да го направя – поради митологичния тон на заглавието, една огромна част от термините и имената в него са Съществителни С Главни Букви. Уви, колкото и да ми се иска, не мога да не ги преведа, но при първото им споменаване ще слагам оригинала в звездичка. Казвам го, за да имате предвид, че преводът е мой, а не някаква официална терминология.

И така…

Златната епоха

Тя е само легенда. Знанието, което някога сме имали, днес е изгубено, може би безвъзвратно. Но ето какво можем да предположим:

Един ден в началото на 21-ви век, човечеството се събужда в свят, променен завинаги. Неидентифициран обект се е появил в Слънчевата система и според земните телескопи се е установил над повърхността на Марс. Внезапно отговорът на въпроса дали сме сами във вселената получава категоричен отговор и четиринадесет месеца по-късно хората подготвят първата мисия до Червената планета. Обединени както никога досега, САЩ, Китай и Русия изпращат по един представител на своята нация – астронавт, тайконавт и космонавт – в първия полет до друг свят.

Когато корабът Арес 1 стига до Марс, тримата представители на човешката раса откриват нещо немислимо – буря. Дъжд. Вятър. И така хората научават за първата функция на новопристигналия обект. Той е започнал да тераформира червената планета. Нещо повече, преди да стигне до нея, той вече е направил това с Юпитер, Меркурий и Венера.

Човечеството го нарича Пътешественика*: огромна метална сфера, носеща се като луна в ниска орбита около Марс, той е дошъл в Слънчевата система, за да я преобрази в място, където хората могат да живеят навсякъде. Но Пътешественика прави и нещо повече – той носи знание, наука и технология, които възвестяват нова епоха на човешки възход.

Хората построяват колонии на планети и луни из цялата система. Откриваме нови технологии ежедневно, а продължителността на живота се утроява. Враждите между различните етноси, религии и нации на Земята са забравени, защото всички гледат към звездите и безграничните възможности, които те крият. Човешката култура е доминирана от научния подход и логиката, оставяйки старите предразсъдъци и догми да гният в миналото.

В този период са изградени и най-великите центрове на знание и култура, като града Фрийхолд на Марс или Колективът на Ищар на Венера. Открит е процесът на „енграмиране“ – превръщането на материята в чиста информация и дигитализирането на абстрактни концепции, способни да приемат физическа форма. Дори тленността на човешкото тяло губи значение, когато хората създават технологията Екзо*, която може да пренася съзнанието от органичен мозък в механична рамка.

Пътешественика е първият досег на човечеството с извънземен живот, но не и последният. На повърхността на Венера, Колективът на Ищар открива древни механични създания, наречени Векс* – смесица от органична и силициева материя, които са били там милиони години преди хората да възникнат като вид на Земята. Дори по-впечатляващи са мистериозните Ахамкара*, които следват Пътешественика навсякъде. Наричани „дракони на желанията“, тези огромни създания могат да комуникират телепатично с нас и са в състояние някак да изпълняват желания, макар и не винаги така както сме си ги представяли.

Човечеството започва колонизаторски програми, изграждайки огромни космически кораби, чиято цел е да разчупят оковите на Слънчевата система и да открият обитаеми светове извън нея. За тази цел е създадена нова уникална технология. СИВА* е нанотехнологичен рояк, способен да приема всяка форма, да създава всяко приспособление, от което хората могат да имат нужда в Космоса. Нещо повече – СИВА е до такава степен интегрирана с човешкия мозък, че може да бъде контролирана със силата на волята.

Но не всичко в Златната епоха е подчинено на мира и познанието. Съзнавайки, че други раси във вселената може да не са добронамерени, хората създават Бойните умове* – всеобхватни изкуствени интелекти, контролиращи орбитални оръжия, огромни подземни комплекси и сателитни мрежи на всеки свят в слънчевата система, способни да изпепелят всичко на повърхността на коя да е планета и да създават стратегии за отбрана или атака в мащаби, на които човечеството не би било способно.

Колапсът

Именно Бойните умове първи засичат опасността, приближаваща извън системата. Неясни сигнали и трудни за интерпретация знаци, но достатъчни, за да могат тези могъщи интелекти да осъзнаят истината – човешката раса е в огромна опасност. Под тяхната опека започва програмата Изход*. Всички ресурси на Златната епоха са насочени към изграждането на мащабни космически кораби, които да спасят хората от заплаха, която не може да бъде спряна.

Милиони се качват на тях и поемат към звездите и неизвестността. Но Бойните Умове са закъснели. Когато десетките хиляди преселнически кораби стигат до астероидния пояс, нещо нахлува в слънчевата система и започва да се протяга във всички посоки. Орбитални оръжия и планетните защитни системи се активират и се опитват да отблъснат нашественика, но безуспешно. Гравитационни вълни с невъобразима сила разкъсват флотилията Изход и неизброимите ѝ пътници измират до крак. До ден днешен, останките на тези кораби са част от огромна мрежа – нов пояс, познат като Рифа.

Неназованата сила се разпростира из световете на човечеството, носейки разруха и смърт. Безименна и непознаваема, днес тя е останала в историята като Тъмнината*. Единствено Распутин – „Земния тиранин“, най-великият Боен Ум в системата – осъзнава какво представлява този нашественик. Той вижда, че това не е поредната извънземна раса, която иска да открадне благата на Златната епоха, а нещо повече. Стихия, която отива отвъд физическото пространство, която е способна да манипулира самата реалност… по същия начин, по който го прави и Пътешественика. Насред ужасяващия катаклизъм Распутин вижда и друга опасност – Пътешественика, който в тази епоха се намира в орбита около Земята, е започнал да се движи отново, и траекторията му води извън слънчевата система.

Историята не ни казва какво точно се случва след това. В един от малкото оцелели дневници от този период чуваме как нашественикът обхваща цели планети, задушавайки всичко живо, но не толкова бързо, та да не осъзнаят хората какво се случва с тях. А Пътешественика? Теориите са много и всички си противоречат. Някои твърдят, че Распутин е използвал всички оръжия в мрежата си, за да го осакати и да му попречи да избяга, знаейки, че извънземната сфера е най-добрата защита на човечеството срещу катаклизма. Други смятат, че Пътешественика се е жертвал доброволно, за да застане между хората и силата, нахлула в световете им.

Но едно е ясно – в орбита над Земята защитникът на човечеството се изправя срещу Тъмнината, в титанична битка, която разкъсва самата тъкан на реалността. И в края на този конфликт нашественикът е отблъснат, а Пътешественика е осакатен и умиращ, но победител. Той продължава да се носи над повърхността на планетата и когато след оттеглянето на Тъмнината четири извънземни раси нахлуват в системата, за да загрябят останките от величието на човечеството, той остава безмълвен и неспособен или нежелаещ да направи каквото и да е.

Векс, смятани за останка от древна цивилизация, сега започват да колонизират Меркурий и Венера, превръщайки ги в компютърни светове, част от колосалната им квантова мрежа. Нещо повече, те са способни да пътуват във времето, и именно това е причината първото откритие на повърхността на Венера да ги е смятало за „древни“, тъй като Пътешественика е блокирал способността им да колонизират слънчевата система милиони години в миналото. Падналите*, някога самите те технологично възнесени от Пътешественика и изоставени от него по време на апокалипсис, който те наричат Урагана, пристигат, за да събудят „Великата Машина“ и да се върнат под опеката ѝ. Кабалът* е милитаристична империя, която заграбва нови и нови територии и достига Слънчевата система, привлечена от технологичния напредък на човечеството.

Но никой не е по-опасен от Кошера*. Древна раса от демонични създания, служещи на божества, които са в директен досег с Тъмнината, зловещите рояци на Кошера вярват в Логиката на меча*) и са унищожили стотици разумни цивилизации из вселената. Ръководени от вечни, безсмъртни създания, те са търпеливи и безпощадни, способни да чакат столетия, за да получат шанса да нанесат фаталния удар.

Логиката на Меча

Кошерът е създаден в дълбока древност, на планета, в която Пътешественика е държал затворени пет могъщи създания, които наричат себе си Боговете червеи*. Тези божества дават своите ларви на една от най-слабите раси на този свят, превръщайки ги в нещо ново и агресивно, но подчинено на концептуалната сила на Червеите. Тази идея, наречена Логиката на Меча, гласи, че разумният живот е аберация и че единственият начин той да докаже правото си да съществува, е да се калява в битка с друг живот. Единствено пълното унищожение на противника може да докаже правото ти да съществуваш, а пълният погром е доказателство, че не си притежавал това право.

Кошерът следва тази повеля в хилядолетната си борба да изтреби всяка разумна раса, до която може да се добере, с помощта на паракозалните способности* на водачите си – трите деца на Осмиевия Трон (The Osmium Throne), превърнали се в боговете Орикс, Саватун и Шиву-Арат. Те, както и децата и най-висшите им слуги, съществуват едновременно в материалния свят и в техни собствени под-вселени, в които могат да се оттеглят, за да възстановят силите си, ако изгубят материалната си форма. Единственият начин бог или принц на Кошера да бъде убит, е да бъде последван в тази алтернативна реалност, и да бъде надвит там, което е на практика непосилно, защото в тези светове волята на създателя им е физически закон.

Така черният период, слагащ край на възхода на човешката раса, достига своя завършек, оставяйки слънчевата система в руини, сред които малцината оцелели хора трябва да се борят със сили, безкрайно по-могъщи от тях, в сянката на безмълвен бог, който може би е мъртъв.

Тъмната епоха

След Колапса, повечето човешки общества се разпадат и губят връзка помежду си. Някои сформират малки групи, за да се пазят взаимно, но скоро осъзнават, че следващата заплаха идва отвътре.

Точно преди да изпадне в хибернация, Пътешественика създава Призраците* – малки автономни дрони, пълни с енергията, която изпълва и него, наричана просто Светлината*. Те ще се носят из слънчевата система, търсейки сред милиардите мъртви онези уникални индивиди, способни да контролират тази енергия, за да спасят останките от човечеството. Те ще бъдат безсмъртни, докато е жив личният им Призрак, който ще ги възкресява отново и отново.

Паракозална сила

Вселената на Destiny е подчинена на причинно-следствените връзки и обитавана от създания като Векс, способни да изчисляват всички възможни посоки и резултати, до които тези връзки могат да доведат. Но в тази вселена съществуват сили, които нарушават самите закони на реалността. Това са силите на Светлината и Тъмнината, и най-могъщите индивиди, способни да боравят с тях, придобиват т.нар. „паракозален“ (paracausal) капацитет – да създават условия, в които тяхното бъдеще не може да бъде предвидено от никой модел, защото не се подчинява на причинно-следствени връзки. Поради тази причина Векс не са способни да предвидят Светлината или Тъмнината в симулациите си, и също поради тази причина Пазителите не могат да бъдат спрени с лекота от Кошера, който до момента е изтребил хиляди разумни раси.

В началото, тези новосъживени хора, които не помнят нищо от смъртния си живот, са наричани просто Възкресените*. С времето, някои от тях стават главатари на диктатури, използвайки Светлината, за да поробват територии и малцината оцелели хора в тях, и да водят войни с другите Възкресени. Но насред този примитивизъм и смърт други избират да използват новопридобитата си сила в името на човечеството и неговата защита. Водени от воин на име Радагаст, те се опълчват срещу тираните и изграждат ордена на Железните господари*.

Междувременно, далеч отвъд Земята, в крайните предели на Слънчевата система, се е зародил трети клон на човешката раса. Събудените* са наследници на кораб от проекта Изход, преминал през черна дупка, за да се озове в свят, където времето тече по различен начин. Сега, хилядолетия по-късно – но едва няколко столетия в родната им система – те се завръщат, водени от безсмъртната кралица Мара Сов и нейния брат Улдрен. Деца на Светлината и Тъмнината, носители на паракозални способности, които принадлежат и на двете сили, те създават кралство в Рифа, в тайна както от множеството нашественици, окупирали световете, от които произхождат, така и от собствените си предци – човечеството на Земята.

Последният град

Междувременно, хора и Екзо търсят нов дом. Много бежанци се стичат под сянката на Пътешественика, вярвайки че присъствието му ще им донесе закрила. Огромният лагер става все по-голям, защитаван от Възкресените, които в този период са приели названието Пазители*. Малко по малко сградите от дървени стават каменни, а около новосъздаденото поселище се издига висока стена. Така възниква Последният човешки град*.

Първоначално жителите на Града живеят в мир и единомислие, но скоро възникват конфликти. Зараждат се фракции, които имат различна идея за това какво трябва да е бъдещето на човечеството. Някои смятат, че хората трябва да последват примера на Падналите и като лешояди да оголят костите на Златната епоха, за да създадат ново кралство на Земята. Други считат, че човешката раса няма шанс да оцелее в слънчевата система и трябва да я напусне завинаги. Трети пък са на мнение, че предстоят войни, за които не сме готови, и че фокусът на човечеството трябва да бъде подготовката за тях. Конфликтите се нажежават, водени от хора, които не могат да умрат, и по улиците се пролива кръв.

Но вместо да завърши изтреблението, започнато от Тъмнината по времето на Колапса, Войната на фракциите* води до ново правителство, наречено Консенсуса*. В него всеки ще има глас, а различните идеали ще бъдат направлявани от новосъздадения Авангард* – съвет от трима Пазители, всеки от които е представител на една от трите пътеки, в които използващите Светлината са се специализирали: Ловец, Титан и Уорлок*. Всички решения ще се взимат от тях с гласуване и ще трябва да бъдат одобрени от Говорителя* – нова титла на върховния жрец на Пътешественика и водач на Града. Той ще съхранява човешката история и от него ще зависи посоката, в която Пазителите ще насочват усилията си.

Но Тъмната епоха не е приключила и на това ново и крехко човешко общество му предстои дълъг път, преди дори да се размечтае за истинско спокойствие.

В следващата част: Железните господари и СИВА, Битката на шестте фронта и Прохода на здрача.