ShadowDance Киберпънк: Българската следа
Здравейте отново! Разширяваме седмицата, която посветихме на ShadowDance #1: Киберпънк, с още един откъс от изданието, който досега бе достъпен само в апокрифния ни дигитален брой. Откъсът е посветен на Българската следа в киберпънка и проследява различни проявления на течението, свързани с родни творци от 90-те до наши дни. Тази секция построихме в движение, към края на редакционното приключване на вече подготвеното хартиено издание, и както често се случва в нашата работа, тя се оказа изключително многообразна. Многократно сме казвали, че фантастичното трябва да се търси из всички изкуства, случки, личности и ъгълчета на мирозданието – така стана и тук. Чрез собствени усилия и чрез поредица от щастливи случайности и контакти с читатели, успяхме да обходим родния киберпънк в най-различни области: дизайн и илюстрации, комикси, романи, обществено-политически манифести и за десерт най-родното и носталгично поле, книгите-игри. Този откъс включва последните две, но очаквайте и останалото по-напред в бъдещето. Веднага си признаваме, че не можахме дори в дигиталната версия да включим всичко, което искахме – художници и автори, с които се запознахме и припомнихме по-късно или не успяхме навреме да подготвим, останаха за „Киберпънк 2, както повелява добрата фантастична традиция“, за да цитираме Random от редакциона на изданието.
Разбира се, всеки разговор за киберпънка в България не може и не бива да минава без поклон пред големия Иван Попов, който ни напусна миналата година и за когото също има текст в книжката, с който можете да се запознаете ето тук, заедно с победителите от конкурса за разказ на неговото име.
Отново ви напомняме също да ползвате бутончето за цял екран долу на лентата с инструменти, за да можете да се насладите на текста в най-добрата възможна за екран форма. Приятно четене!
Едно много важно име липсва тук – Жоро Малинов: „ВИРТ“, „Хакери на генома“ и т.н.
Да не говорим на „Нано“ на Ники Теллалов, което е знаково произведение в нашия киберпънк.