Автор: Грант Морисън

Илюстрации: Франк Куитли

Издателство: Vertigo

Когато Роланд ми подари този комикс преди година-две, трябва да призная, че изцяло ми липсваше контекст. От една страна, въпреки религиозното си преклонение пред Sandman и това, което Нийл Геймън прави и проповядва за тази медия, съм сред членовете на екипа, най-малко засегнати от комикс мания в детството си и много често се оказвам крайно невеж за автори, творци, герои и цели културни течения в сферата. Така че знаех малко до нищо за шотландския екип на Грант Морисън и Франк Куитли, експериментатори във всяко отношение, един от тях автор на забележителния комикс The Invisibles, обединяващ много политически, абстрактни и окултистки теми. Малко до нищо знаех за движението на „комиксовия активизъм“ от преди двайсетина години, от чиято традиция черпи We3, и което аз познавам по-скоро с днешните му прераждания в полето на identity politics.

От друга страна, въпреки дългогодишната ми и оплетена кариера на зелен активист и политически ангажиран в тази сфера, трябва да призная, че въпросът за правата на животните винаги ми е бил малко встрани от полезрението и винаги съм възприемал други борби като по-спешни и по-емблематични за борбата между, най-общо казано, онези, които нагло злоупотребяват с общото ни земно богатство, и онези, които се опитват да им попречат да го правят. Живеем в Европейския съюз, едно от местата на света с най-сериозна работа и протекция в посока на правата на животните, и мястото, където този дискурс се е зародил изначално, и въпреки че сме в най-счупената му и балканска част, поне законодателно, ако не в манталитета ни, едни елементарни гаранции са дадени. Не на последно място, българската реалия е толкова назад в технологично и военно отношение, че опитите с животни – централната тема на We3 и един от основните проблеми за активистите – изобщо не стои на дневен ред, за сметка на грозната битова жестокост.

Ето защо, след като затворих последната страница на доста тъничкия комикс, ми трябваше известно ориентиране в обстановката, за да мога да го обмисля и възприема в дълбочина. Това е необходимо, защото макар че We3 може да бъде възприеман изцяло в плоскостта на критиката към експериментите с животни в най-тесния смисъл, то комиксът всъщност загатва въпроси и проблеми от много по-широк характер, прескачайки между основни етични казуси в науката, в обществената тъкан и в целия проект на Просвещението. Всичко това на фона на маниакално внимание към невро-линвистично-когнитивно-кибернетичната достоверност. Но за това след малко.

Историята в We3 започва с атентат срещу произволен латиноамерикански мафиот, организиран от американските специални служби. В една от най-визуално отвяващите сцени авторите откриват екшъна с огромен триизмерен панел на летящи към жертвата стотици куршуми, които не дават да остане никакво съмнение колко точно кървав ще е комиксът оттук нататък. А той е много кървав и то по делничен начин, отчасти като призрачно напомняне за безумието на войната и военното дело, отчасти като гротескова метафора на съвременното де-емоционализирано и ужасно жестоко животновъдство, за което добре знаем, че си затваряме ежедневно и ежечасно очите.

Сюжетът продължава с визита на някаква висша военнополитическа фигура в лабораторията, която е отговорна за проекта „We3“, екипът от кибернетични, обучени за убийство животни, които всъщност са извършили атентата. Впечатлен от маниакалните плъхове, които се избиват един друг във феерия от кръгли капки кръв и сглобяват самолет за часове, големият шеф накрая стига и до самите „We3“ – куче, котка и заек, които са идеалните машини за война, но освен това могат да говорят.

Да, в рамките на два бързи панела комиксът внезапно вдига мизата много нависоко и нагазва в полето на изкуствения (естествения) интелект и етичните проблеми, свързани с него, сякаш казусът с живи оръжия не е достатъчно проблематичен сам по себе си. Военният обаче е донякъде ужасен от доста притеснителната полу-интелигентност на животните и нарежда прекратяването на проекта. Роузан Бери, ученият, отговорен за работата с животните, е порядъчно депресирана от тази заповед и в пристъп на кратковременна лудост освобождава We3 и ги пуска навън.

Оттук насетне започва основната част на комикса, лудешко преследване, в което военните се опитват да унищожат бегълците, а животните се опитват да следват инстинкта си и да намерят дом, който разбира се не съществува. Историята е опростена до безкрай, просто една продължителна агония на бягство и война, обречена поначало. Това е умишлено – авторите на комикса са съсредоточили цялата си огромна креативна мощ не в сюжетната рамка, а в преживяването на този кошмар през полубудните съзнания на трите животни. Резултатът хваща за гърлото с железни щипки и раздробява сърцето.

Политическият коментар никога не е дидактичен на страниците на We3, независимо колко ясна е позицията, която комиксът заема по въпросите, които слага на масата. Не, основният му подход е съвсем друг. Той бърка надълбоко в емпатията, опитвайки се да ни накара да осъзнаем какво всъщност усещат животните, които приемаме като допустима жертва на нашия научен прогрес и на нашето удобство и на нашето изхранване. Защото, да си го кажем честно, активизмът – независимо дали в изкуството или в истинския живот – много често се опитва да действа през антропоморфно разбиране за животните, особено бозайниците като съществата с най-очевидни за нас емоции, т.е. опитва се да ги представи като създания със съзнание, възприятия и чувства като човешките и ако ние можехме само да прогледнем и да спрем… Но всеки, особено по-малко емпатичните сред нас, е наясно, че животните не са хора, никога няма да бъдат, и колкото и ограничен да е антропоцентричният светоглед, той е инхерентен за нашето общество. Докато опитваме да представяме животните като неразбрани хора, винаги ще срещаме я насмешка, я неискрено приемане, я откровено неразбиране.

Морисън и Куитли залагат на друга стратегия. Те използват до дъно възможностите на комикса като медия, създавайки нещо наистина оригинално и опитвайки да предадат възприятието на трите животни по техния си, нечовешки начин, чрез изцяло новаторски техники. Триизмерни панели натрупани един върху друг като поредица от прозорци. Малки квадратчета проблясъци на съзнание върху голяма сцена, в която животните не са съзнателни. Бягството на тримата от лабораторията, представено през шест страници снимки от охранителните камери, с все по-натегнато напрежение и ритъм, избухващи накрая в огромен двустраничен спред на самото бягство, точно както самите животни избухват в бяг. Както авторите пишат в писмо до отговорните фактори във Vertigo, докато представят концепцията за комикса: „Let Hollywood try to copy this„.

Рисунъкът, динамиката, цветовете, всичко в We3 е безпощаден state of the art, връх в изкуството. Авторите описват подхода си като „Western Manga“, с много заемки от анимето, но същевременно нищо общо с него. Атмосферата е много мрачна, убита, тъмни краски, освен в очите, кръвта е много стилизирана, но много. Флуидността на котешките сцени, биещото сърце, топлите цветове и напрежението в кучешките, объркаността и паниката в заешките – не, това не са антропоморфни животни, макар и качени на роботизирани тела и говорещи на човешки език. Това са истински животни и това е опит за истински поглед в техния свят и за истинско разбиране защо е изцяло недопустимо да разполагаме с тях, сякаш са наши творения.

Не по-малко притеснителни и радикални са диалозите в комикса. Трябва да призная, че независимо от малкия му обем, четенето му беше истинско предизвикателство за мен, защото полу-съзнателният стил и счупеният английски, на който се развива комуникацията между тримата герои, доколкото има изобщо комуникация, са изключително трудни за осмисляне и възприемане. Репликите са силно базирани на емоции, някакво мъждукащо съзнание успява да завърже концепции в нещо като изречения, но инстинктите на животните бутат разговора към безкрайни повторения, безсмислени полу-въпроси, полу-команди, които рядко избухват в изключително въздействащи реплики като: „HOME? HOME IS… RUN NO MORE?“.

Всяко от трите животни има яростно различна мотивация и подход. Кучето е лоялно на хората, то на няколко пъти се опитва да спасява жертвите на екипа им, но после изригва в пристъпи на ярост. Самокритикува се, че избива човеци, но продължава да го прави, за да защити останалите двама. Котката мрази хората, нарича ги ST11NKBOSS и е откровена машина за убиване, която е силно индивидуална. Заекът усеща постоянна болка, почти не разбира какво се случва, все е гладен и бяга, но се опитва да помири другите двама, когато спорят, за да стоят всички заедно. „HOME? 2! COME? ?? COME ??“. Същевременно, те не са и съвсем животни. Те са развалени животни, развалени от хората, несъвършени в това, което са, опитващи се да бъдат – не по волята си – нещо, което откровено не са. И това нещо ги прави нещастни. Контрастът с трите постера, с които собствениците им си ги търсят, снимките от щастливите им чисто животински моменти, е сърцераздирателен. Независимо, че държането на животни като домашни любимци само по себе си е легитимен проблем.

Всъщност това е знаково за We3, както вече ви споменах. Емоцията в него е оголен нерв, възмущението и емпатията са надути до крайност, но лесни отговори няма. Хората се правят на богове, да, експериментират с животни и то за да могат да се избиват едни други (в една от сцените шефът на д-р Бери казва: „Не се предполагаше да стане така… Целият смисъл беше да не умират хора..“, защото разбира се животните не са хора и е окей да умират за нашите цели). Очевидно това е много противоречиво. Но опитите с животни помагат да се изкоренят болести, помагат да се лекуват самите животни. Няма прости истини. Има само парчета от тях, подобни на парчетата съзнание, които героите на We3 преживяват, опитвайки се да достигнат своя несъществуващ дом.

Една влудяваща история, трудна за разбиране, но лесна за съпреживяване, по въпрос, който сякаш въплъщава един от големите проблеми на съвременното общество – разбирането за духовното и за етичното във всяка сфера от нашия живот. Безкомпромисна иновация в изначално експериментаторска медия, предизвикателен текст, радикален, кибер-органичен рисунък. We3 със сигурност заслужава вашето внимание.

Оценка: 9/10