Justice

Днес светът най-после ще стане свидетел на противоречивия филм Zack Snyder’s Justice League. Макар доста хора да са скептични към визията на Снайдър, имайки се предвид колко грешки допусна режисьорът в Батман срещу Супермен, редица фенове останаха верни на Снайдър и от 2017-а насам организират безбройни кампании, целящи оригиналната версия на филма Лигата на справедливостта (тоест версията без „подобренията“, направени от изпадналия в немилост Джос Уидън) да бъде показана на публиката. Мечтата им днес най-после официално се сбъдва и от ShadowDance решихме да отбележим празника с ревю на един от най-обичаните комикси за популярния супергеройски отбор – Justice.

Макси-поредицата в 12 броя Justice оригинално излиза като самостоятелни броеве в периода август 2005 – юни 2007 г. Поради огромната си популярност, поредицата е издавана многократно и след това – в общ том с меки корици, в няколко малки томчета с твърди корици  и в огромен Absolute edition.

Основната притегателна сила на Justice се забелязва още отдалеч – божествените рисунки на Алекс Рос. По настоящем Рос има статута на икона в комикс средите, а библиографията му като художник включва невероятни заглавия като Kingdom Come и Marvels. Не мисля, че Justice щеше да се радва на широката популярност, която има днес, ако не беше дело на Рос. Но въпреки че рисунките са основната притегателна сила за повечето фенове, аз смятам, че сюжетът също заслужава внимание.

Действието на Justice се развива извън комиксовата хронология на споделената вселена на DC. Това в някакъв смисъл прави поредицата достъпна дори за читатели, които не са толкова запознати с комиксите. От друга страна обаче Justice използва много разнообразна палитра от супергерои и суперзлодеи – и ако тези образи не ви говорят нищо, то едва ли ще се почувствате много въвлечени в събитията. За щастие голяма част от персонажите отдавна са надхвърлили комиксовия си първообраз и са станали популярни чрез филми, сериали, игри и т.н.

В началото действието е представено от гледната точка на злодеите. Редица популярни врагове на любимите ни супергерои – Лекс Лутър, Ридлър, Чийта, Блек Манта, Капитан Колд – сънуват един и същи кошмар. Цялата Земя е обхваната в пламъци, а супергероите са неспособни да предотвратят катастрофата. Така Лутър и неговият отбор достигат до идеята, че супергероите не правят достатъчно за човечеството – че не просто не подпомагат, а дори пречат на развитието му.

Who decided we needed to be saved? Who decided to roll out the red carpet for the saviors? That’s what I want to know. We were the forgers of the planet, the lifters of the flame. We were the dreamers and the myth-makers, we were the inventors and the industry and the life and the blood. We were Earth’s men. Not them.
But it’s too late now. We gave it to the aliens and the robots and to the myths that demanded with their presence that we believe in them. And bow to them. And trust them… And now it’s all going to blow up in our collective face.
Lex Luthor. Justice #1

Това не е комикс, в който някоя огромна външна заплаха – извънземни или чудовища – обединява героите. Това е история, в която злодеите бавно и методично, стъпка по стъпка, се опитват да унищожат всеки член на Лигата. И макар мотивите им на моменти да са типичните банални реплики на суперзлодеи, някои от обвиненията им наистина адресират интересни проблеми. Лекс Лутър обвинява супергероите в това, че те са пазители на статуквото. Те могат да спрат някоя заплаха – банков обир, отвличане, извънземна инвазия – но не са проактивни. Не мислят за това как да подобрят човечеството, как да го променят. Просто искат да го оставят такова, каквото е. И усилията им да поддържат обществото непроменено спират прогреса.

Историята е интересна и интригуваща, действието се развива бързо, а прекрасните рисунки превръщат прелистването на страниците в истинско удоволствие. Едновременно с това сюжетът на моменти изглежда малко разпокъсан и като следствие от това – объркващ. Както споменах и по-горе, читателите, които не познават в детайли вселената на DC, може да останат объркани.

Justice е като поклон към Сребърната комиксова епоха, продължила от средата на 50-те до началото на 70-те години на миналия век. Героите в комикса представляват осъвременени версии на 60-тарските персонажи. Например Чийта, популярната злодейка от историите за Жената чудо, не е по-познатата на феновете Барбара Минерва (която съвсем наскоро имаше централна роля във филма Жената чудо 1984), а е по-ранен образ, носещ този прякор – Присцила Рич. Герои като Рет Торнейдо и Пластик Мен, както и злодеи като Бизаро и  Брейниак, не са популярни образи от блокбастъри и може да са непознати за шираката публика. За мен това не е първостепенен проблем – историята работи, метафорите работят, артът работи дори без читателят да познава всички образи предварително, но за доста хора това може да се окаже объркващо.

Русинките, както споменах неколкократно, са великолепни. Всяка страница и всеки панел от Justice е като произведение на изкуството. Насладата от тези прекрасни илюстрации е толкова голяма, че комиксът може да бъде предпочитан отново и отново само заради тях. Смятам, че тук Алекс Рос е надминал себе си. Винаги съм харесвал стила му, но трябва да призная, че в някои случаи не е особено подходящ за вътрешен арт – понякога изображенията са прекалено застинали, няма движение, няма динамика. С това чувство са ме оставяли някои от предишните му комикси, например Kingdom Come. Тук обаче това не е така. Може би заради помощта на втория художник, британецът Дъг Брейтуейт, вътрешните страници на Justice изглеждат не просто изящни, но и изключително динамични, пълни с живот. Това е най-добрата възможна комбинация – всичко, което един комиксов фен може изобщо да иска!

Justice по много интересен начин успява да демонстрира една от големите разлики между Marvel и DC – божественността на супергероите им. Докато образите на Марвел обикновено са възможно най-човешки и имат грижите и страданията на обикновените хора, то персонажите на DC често надхвърлят човешкото, превръщат се в богове и имат проблемите и грижите на боговете. Аз лично харесвам и двата подхода и винаги приветствам повече разнообразие в комиксите.

Ако искате мащабна история, обхващаща множество персонажи на DC и разглеждаща въпроса за ролята на супергероите в създаването на по-добро общество, то Justice несъмнено е комиксът за вас. А божественият арт е за всеки!