Wonder Woman Omnibus by Gail Simone

If you need to stop an asteroid, you call Superman. If you need to solve a mystery, you call Batman. But if you need to end a war, you call Wonder Woman.

Макар да не е особено известна като име извън комиксовите кръгове, писателката Гейл Симон всъщност е изключително популярна сред читателите на книжки с картинки. Редица нейни поредици като Birds of Prey, Batgril и Red Sonja са считани за класика и все още се преиздават и продават. Именно затова миналата години от DC Comics решиха да ни зарадват, като публикуват за първи път цялата ѝ поредица за Жената чудо. Резултатът е огромна тухла, съдържаща над 30 самостоятелни броя с обща дължина над 800 страници! (Разправайте ми после, че 2020-а не била хубава година…)

Когато Симон поема заглавието през 2008 г., поредицата за Wonder Woman е… в пълен хаос. Около година по-рано писателят Грег Рука рязко приключва своите истории за Даяна Принс, без да успее да даде завършеност на голяма част от сюжетните линии, които е разработвал близо три години. След него през заглавието минават цели трима автори, като всеки от тях пише Даяна за по-малко от година. Това е време на бурни промени в DC и съответно редакторският колектив притиска писателите да добавят към образа на Жената чудо нещо ново, различно, неочаквано. И така се оказваме с таен агент Даяна Принс, която не използва силите си постоянно, не е икона на силата и равноправието, а е маскирана като обикновен човек и участва в тайни мисии. Междувременно островът на амазонките е останал почти безлюден – кралица Хиполита е единственият свободен човек, а компания ѝ правят само затворниците, излежаващи доживотна присъда. Другите амазонки са си тръгнали от нея, защото… ъм, имаха си някаква причина, беше станало нещо. Това е ситуацията, когато Гейл Симон се захваща с поредицата.

И от целия този хаос Симон успява да пресътвори образа на Жената чудо, да преизгради света на амазонките и да ги покаже по блестящ начин. Този омнибус за Wonder Woman е не просто силен и интересен, той е една от най-добрите интерпретации, които героинята изобщо е получавала.

Въвеждащата арка се нарича The Circle и често е посочвана в класациите като една от най-значимите истории за Жената чудо. Причината за това е невероятната способност на Симон да вдъхне на героите си човечност, да ги направи истински. Арката разказва за Кръга – група от четири амазонки, които в миналото са били избрани лично от кралица Хиполита за нейна почетна стража. Тя се спира на тях не защото са най-достойните, а точно обратното – защото са сред най-опетнените, считани са от другите за по-долни. Кралицата иска да им даде шанс да покажат най-доброто от себе си, да служат с чест и гордост. Жестът ѝ дава резултат и четирите амазонки от Кръга ѝ се заклеват във вечна вярност и стават най-отдадените ѝ поданици, готови да жертват живота си за своята кралица.

Нещата обаче се променят, когато Хиполита им споделя плана си да си направи дете от глина и да помоли боговете да му вдъхнат живот. Кръгът решава, че това ще бъде пагубно. На острова на амазонките няма деца – там от хилядолетия не са стъпвали мъже и съответно жените знаят, че децата просто са нещо, което никога няма да имат. Личният кръг на кралицата съзнава, че тъй като подобна възможност е отказана на всички други амазонки, ако Хиполита действително се сдобие с дете, това ще доведе до завист, раздори, омраза и може би до смъртта на кралицата и смъртта на амазонките като нация. Затова те се наговарят и впоследствие опитват да убият бебето още в първата му нощ – престъпление, за което са наказани на доживотен затвор.

Гейл Симон подхожда към тази история изключително интелигентно и деликатно. Въпросите, които повдига, са интригуващи и отговорите често не са еднозначни. Въпреки това не съм съгласен, че The Circle е сред най-добрите арки за Жената чудо. И причината е, че, колкото и да е страхотна, The Circle е само началото, само прологът на това, което Гейл Симон прави със света на амазонките. Той дава едно страхотно начало, но оттам нататък поредицата продължава да се развива още, и още, и още и да надхвърля себе си.

Често комиксите за Жената чудо разглеждат героинята в две донякъде противоречиви интерпретации. От една страна имаме достойната и непобедима жена воин, която със своя меч унищожава всяко зло. Тя е непреклонима и е способна да покоси всеки враг. Втората интерпретация е различна – на благ пацифист, посланик на любовта и състраданието, който се бие само в абсолютно краен случай и вместо меч обикновено използва ласото на истината, с което показва на противниците си техните грешки и отваря очите им за светлината. Това разделение се усеща дори в двата филма за героинята – докато в Жената чудо (2017) виждаме основно бойната амазонка с меча, то в Жената чудо 1984 (2020) виждаме посланичката на любовта с ласото на истината. Силата на историите на Гейл Симон е в това, че авторката успява да обедини тези две интерпретации. Да ги обвърже в едно и да изгради сложен и многопластов персонаж, който има различни аспекти.

“We have a saying, my people. Don’t kill if you can wound, don’t wound if you can subdue, don’t subdue if you can pacify, and don’t raise your hand at all until you’ve first extended it.”

Артът в омнибуса е дело на различни художници, като най-голямата част от броевете са рисувани от Бернард Чанг, Арън Лопрести, Тери Дотсън и Мат Райън. Макар това да са много имена, комиксът все пак успява да се отличи с характерна визия, рисунките не са твърде разностилни, дори напротив – изглеждат много подобни, като парчета от един и същи пъзел. Илюстрациите са красиви и напомнят малко стила на детски анимационен филм. Като цяло артът в омнибуса изпълнява перфектно задачата си да илюстрира историите на Симон по подходящ начин, без обаче да ги надхвърля и да се превръща във великолепен сам по себе си. И това ми харесва, определено го предпочитам пред ситуации като Justice, където артът е божествен, но пък е съчетан с посредствена история и комиксът се чете заради визията. В Wonder Woman Omnibus by Gail Simone рисунките са добри, на моменти наистина страхотни, но никога не успяват да отвлекат вниманието от качествата на историята. Може би затова името на писателя, но не и на художниците, присъства в заглавието на омнибуса.

Цялостно погледнато, ако търсите силна и въздействаща история, която показва принцеса Жената чудо и света на амазонките в най-хубавата им светлина, то този омнибус е точно за вас. Ако успеете да се отърсите от първоначалния шок на това колко различно започва историята и не задълбаете много във въпроси като „Ама защо Жената чудо е таен агент? Защо островът на амазонките е безлюден? Какво се е случило точно преди тази история?„, а вместо това се оставите на Гейл Симон да ви разкаже своята история за Даяна и да ви покаже защо тази героиня е толкова великолепна и обичана, то смятам, че няма да останете разочаровани. Приятно четене!