Поредицата „Winternight“ том 2 и том 3

Ако има нещо, което не може да се отрече на трилогията Winternight, то това е, че българското издание има страхотни корици. Една картина струва хиляда думи и т.н., затова няма да се впускам в дълги описания, но ако някога сте мярвали корицата на Мечокът и славеят, то две неща са сигурни. Първото е, че преглеждате рафта „юношеска литература“. Busted! И второто е, че тъмносинята зимна гора и златистият надпис са грабнали увреденото ви от редовна употреба на фентъзи съзнание. Поне при мен стана така. Корицата, освен визуално, е приятна и на допир – почти като велур. Отпечатана е без типичния гланциращ мат и това придава допълнителна мекота и дълбочина на тъмните цветове и откроява светлината на пламъка от огнището на къщичката. Трикът със запаленото прозорче в далечината е класика в приказния наръчник. Сигурно е, че ако подбереш сравнително отдалечено място в тъмната гора, което е на добро разстояние от главните пътеки и все пак настрани от тях, и поддържаш запален огън в поне една стая – клиентите сами ще дойдат при теб.

Макар кориците на следващите две части от трилогията да не са толкова луксозни, те все пак остават верни на формулата с търсенето на визуално клише. Момичето в кулата пак се заиграва с контрасти между светло и тъмно; на нея има момиче и (изненада!) кула, въпреки че (както разбираме впоследствие) момичето в кулата не е момичето от корицата. А корицата на третата книга, Зимата на вещицата, е заета почти изцяло от Жар птица и момиче с жезъл в контражур. И тук, може би навлизайки в спойлерски територии, ще ви открехна, че никой в книгите не ползва жезъл. Но да не издребнявам излишно, защото кориците не го заслужават – приказни са.

Може би на това разчитат и българските издатели, и не са сгрешили. На това залага и авторката. И докато първата книга, Мечокът и славеят, е едно приятно изживяване, то следващите две са по-скоро близо до това да ни убедят, че не е необходимо всяка добра идея да се разпъва в по-голям брой книги. Мъничкият, уютен свят, който се простира до пределите на една руска кухня с огромна печка и малки прозорчета и в който героите са мило архетипни и предвидими, е изчезнал. Вторите два тома от трилогията прескачат към откровен фенфикшън по руски народни приказки.

 Следват спойлери за първата книга

Не ме разбирайте погрешно – когато Вася порасна в края на първата книга и се запозна с Морозко, и аз като всяко нормално момиче се окичих с колие със снежинка и започнах да се изживявам като булката на мраза. Именно загатнатата възможност за развитие на тази любовна история ме заинтригува достатъчно, за да изчета поредицата и да преживея с Вася всички мотиви от познатите руски приказки, които така и така бяха оставили неизлечима следа върху детското ми съзнание. Буквално броени часове минаха между завършването на първата книга и закупуването на останалите две. Сходно е и развитието на самата история, защото втората и третата книга подхващат събитията буквално минути след края на предходната.

Героите са абсолютно неоригинални, което е едновременно хубаво и лошо. Ясно е защо е лошо, но в защита на авторката ще кажа, че руската митология е омайна за нетренираното съзнание и е съвсем разбираемо, че е пожелала да я преведе и на своя лист. А хубавото е, че ако твърде много сте се привързали към някой от героите, след края на книгите лесно можете да се утешите с прочит на която и да е руска народна приказка. Освен Вася, която е версия 2.0 на Василиса Прекрасна, и Морозко – една екзистенциално объркана персонификация на зимата, в книгата се появяват Медвед, Кашчей Безсмъртни, Жар птица, Баба Яга, наред с реални исторически личности като руския монах-войн Александър Пересвет, монголския генерал Челюбей и великия княз на Москва Димитрий Иванович Донски. Един вид, ако има някакво колебание за оригиналността на сюжета, то е надлежно разсеяно от конкретните исторически факти. Въпреки това и въпреки еднопластово изградените герои и елементарните морални конфликти трилогията всъщност не дразни особено по тази линия.

Темите за доброто и злото, нашето и чуждото са силно застъпени, а вечната битка между живота и смъртта е снабдена с модерния undecided/other вариант в лицето на Вася, която отказва да избере страна и смело прекроява шаблоните. В нито един момент героите не дразнят с глупаво или нелогично поведение, което да те накара наум да изброяваш всички неща, които би направил различно на тяхно място. Другото, с което авторката е съумяла да се справи добре, е темата за мястото на жената в едно мъжко общество. Освен че не се лигави и се справя както може, главната героиня не държи самоотвержени речи за равенство и несправедливост – което може би е по-съществено.

Това ме води и до темата за физическото насилие в книгата. Като казвам „насилие“, определено създавам нереалистични очаквания, но гарантирам, че главната героиня отнася бая бой. Мимоходом в книгата са описани доста жестоки сцени, неприятни миризми и една повече натуралистична, отколкото вълшебна реалност. Личи си увлечението на авторката към по-грубата игра и доминиращите мъжки персонажи.

Любовната история, както споменахме, е увлекателна и съвременна по свой Здрач начин. Разпределена е хитро и успява да задържи напрежението до самия край. Естествените пречки пред една смесена двойка от тип човек + персонификация на природно явление допринасят за наличието на достатъчно напрежение, и освен това откриват полето за разсъждения върху изкуствения интелект и способността му да изпитва човешки емоции. Другата тема, зад която вече прозират не момичешки фантазии, а по-скоро реален житейски опит, е темата за семейството, и по-скоро за различните характери и съдби на братята и сестрите.

Определено има още какво да се желае от познанията на авторката по отношение на славянската култура. Не че съм прекалено претенциозна, но ползването на славянските наименования и на образите на определени приказни герои не се и доближава до сложността на безсмисленото, тягостно и произволно страдание, с което сме свикнали от срещите с руската литература. Чисто и просто славянската душевност си остава една гора тилилейска за изнеженото американско съзнание, свикнало да търси във всичко елементарното противопоставяне на доброто и злото.

Като цяло това е една приятна история, която увлича, не разочарова и излиза от фантазията на едно съвременно момиче, вече минало трийсетте, но нежелаещо да го признае дори пред себе си. Книгите са закономерно отражение на това и не случайно са на рафта с юношеска литература. Аз лично си прекарах добре в света им и бих се върнала при първа възможност. Както и в гимназията, ако някой пита.