The Raven Tower

Ан Леки спечели сърцата на научнофантастичния свят с Правдата на Торен и останалите книги във вселената на Имперския Радч. Темите за идентичността, съзнанието и свободната воля, залегнали в основата на тези истории, бяха поднесени по нов и интелигентен начин, превръщайки Леки в автор, чието творчество трябва да бъде следено отблизо. Представете си изненадата ми, когато, едва две години след Provenance, новото й произведение се оказа фентъзи, базирано на Хамлет.

Светът на The Raven Tower е изпълнен с богове. Неизброимо количество, във всякакви форми – от рояк комари или лисица до цяла гора или планинско  езеро. Някои са слаби и маловажни, други – на практика всемогъщи. Те трупат сила посредством молитвите и ритуалите на хората, които ги почитат, и са способни да използват тази сила, за да изпълняват някои от тези молитви. Думата на боговете е реалност, в което се корени основата на романа – богът не може да лъже. Ако това, което каже, не е истина, то силата му ще се опита да го превърне в истина, докато то не стане истина, или силата му не се изчерпи и той не умре. Затова и всяко от тези иначе вечни създания е безкрайно внимателно в подбора на думите си.

Езикът играе огромна роля в романа. Гледната точка е на божество на милиони – може би милиадри – години. Обитаващ един-единствен камък в далечния север, той е познат на последователите си като Силата и Търпението на Хълма и изпълнява молитвите им почти несъзнателно, докато размишлява над света, смисъла на съществуването си и човешките езици. The Raven Tower е разказана изцяло от този бог, което означава, че винаги когато ни разказва за нещо, в което не е напълно сигурен, той започва този пасаж с „Ето история, която чух някъде“, за да се застрахова от риска тя да не е истина.

Основният сюжет се развива във Вастаи, столицата на кралството Ираден. Под опеката и контрола на своя бог, Гарвана, и с помощта на Тихия бог на гората отвъд пределите на града, Вастаи командва единствения пролив, свързващ вътрешното море с океана отвъд континента, спечелен след дълга и кървава война срещу поселището на отсрещния бряг, Ард Вукстия. Три сили управляват Ираден – Майката на Тихия (жрица на гората), съветът на Посоките (благородници от всяка част на страната) и Договорът на Гарвана („The Raven’s Lease“). Договорът е единственият човек, който може директно да комуникира с бога на Вастаи посредством Инструмента – дълголетен гарван, в който божеството се вселява. Със смъртта на всеки Инструмент Договорът трябва да се жертва, за да подхранва Гарвана, но приживе е заобиколен от лукс и притежава огромна власт, макар и рядко да напуска Кулата.

След като научава за смъртта на Инструмента, младият воин Мауат, Наследник на Договора, пристига във Вастаи със своя съветник, фермера Еоло. Но вместо траурни знамена за смъртта на баща си, той открива чичо си на скамейката на Договора, а баща му е в неизвестност, и най-вероятно жив, вместо да се принесе в жертва. Гарванът мълчи, защото комуникацията с него е трудна, докато новият Инструмент не се е излюпил от яйцето на върха на Кулата, а това някой друг да е способен да стане новият Договор, докато настоящият е още жив, би трябвало да е невъзможно.

Еоло е главното действащо лице в тази история и именно тук The Raven Tower ще изгуби някои читатели, защото гледната точка в тези глави продължава да бъде на Силата и Търпението на Хълма, който разказва на младия съветник какво се е случило с него. Тоест гледната точка е във второ лице, минало време и това вероятно ще бъде трудно за преглъщане за немалко хора. За мен обаче подходът е съвършен, защото богът малко по малко разкрива миналото, довело до тайните на настоящето, а интригите в Ираден са непреодолимо оплетени в това минало.

В основата си Имперският Радч беше история за войник със спомените на космически кораб, използващ стриктно ритуализираните морални разбирания и бюрокрация на колониалната империя, от която е част, за да събори правителството й. И макар да носи чертите на епично фентъзи и мистерия, The Raven Tower е не по-малко бюрократично насочена и политическите интриги на хората често се оказват много по-оплетени и силни от предполагаемото могъщество на боговете. Дори основата на магическата система – словото и истината в най-чист вид – са форма на бюрокрация. Ако един бог иска да постигне нещо, той трябва да е невъобразимо внимателен в изказа си, защото ефектът може да е толкова парадоксален или труден, че думите му ще го убият.

В центъра на цялата книга е борбата за контрол над малък търговски маршрут, което е може би най-ярката демонстрация на това, за което говоря. Докато в настоящето хората сплетничат за това кой ще направлява бъдещето на кралството, в миналото Гарванът пристига в Ираден и казва „Никой кораб не може да мине през пролива без моето позволение“. Това е колосално твърдение, изискващо колосална сила, за да бъде превърнато в абсолютна реалност. И така богът се оказва в люта война срещу боговете на Ард Вукстия – градът, под чийто контрол тогава е проливът. Войната между божествените сили е буквално форма на дебат, който не само директно променя реалността, но и води до смъртта на всеки, който не е достатъчно силен, за да поддържа аргумента си.

Друг интересен аспект е и фактът, че боговете не са господари на хората, а по-скоро друга форма на живот, която е симбиотично зависима от човешките молитви и жертвоприношения. В праисторическото минало Силата и Търпението на Хълма бива научен на човешка реч от племената, които лагеруват в основата му, и доколкото той може да предположи, това е начинът, по който всички други богове са постигнали съзнание. Съответно смисълът на съществуването им частично е да служат на хората, които ги почитат, като правят живота им по-лесен по начините, в които са се специализирали и за които силата им стига. Но де факто това означава, че боговете в този свят нямат кой знае каква божествена мотивация, което отново ни връща към чисто бюрократичния аспект на интригите в The Raven Tower, защото божествеността не е защита от алчност, отмъстителност или териториалност.

Имам две конкретни критики. Едната е началото, което – макар и интересно – е доста бавно и ако човек не се увлече от ритъма на езика на Силата и Търпението на Хълма, рискува да му доскучае преди историята да се задвижи. Другата е Еоло. Не мисля, че това ще е голям спойлер, защото го научаваме почти веднага, но той е транс мъж. И въпреки че въпросът бива повдигнат неколкократно, Леки не си дава труда да влезе по-надълбоко или сериозно да разгледа общественото отношение към този тип идентификация в на практика първобитна епоха. Междувременно повече научаваме за предразсъдъците на Ираден спрямо близнаците! Но до момента авторката се е доказала като невероятно нюансиран писател по отношение на идентичността и няма да се изненадам, ако се събудя след седмица-две и осъзная, че съм изпуснал някакъв невероятен коментар относно половата идентичност на Еоло.

Вкратце, The Raven Tower е страхотно и ангажиращо четиво, но може би не е за всеки. Ан Леки често фокусира върху теми, различни от типчните за поджанровете, в които пише, а освен това тук голяма част от книгата е и във второ лице. Добавяйки леко мудното начало, това повдига риска да решите, че историята не е за вас. Самият аз очаквах нещо тотално различно, след като прочетох задната корица. Но ако дадете шанс на романа, той ще ви се изплати щедро, и предвид сравнително кратката му дължина от едва 400 страници мисля, че си струва да опитате.