The Murderbot Diaries So they made us smarter. The anxiety and depression were side effects

1. All Systems Red (2017)

2. Artificial Condition (2018)

3. Rogue Protocol (2018)

4. Exit Strategy (2018)

The Murderbot Diaries е странна поредица за ревюиране. Четирите повести* за Изкуствения Интелект SecUnit (прякор: Murderbot) могат да бъдат четени като приятни екшън истории за корпоративен шпионаж в дистопична космическа опера. И в тази си роля, те са абсолютна прелест. Но историята на Мърдърбот е много по-дълбока от това и именно тази дълбочина е причината това да са може би най-хвалените и успешни повести в жанра за последното десетилетие.

Марта Уелс е основно фентъзи автор, позната на българския читател от древното минало, когато Бард издадоха Крадецът и магьосникът (интересен превод на Death of the Necromancer – самостоятелно четиво в една от двете фентъзи вселени, в които тя пише). Уелс е, също така, един от онези ветерани, които са в жанра от доста години и са минавали през множество различни „версии“ на кариерата си, а All Systems Red е първата ѝ оригинална научна фантастика*. Повестта спечели двете престижни награди в категорията си, Хюго и Небюла, а продълженията ѝ излязоха накуп година по-късно.

В този период всички в бранша говореха за All Systems Red с възторг, но когато я прочетох, останах всъщност умерено разочарован. Отне ми повече от година да подхвана втората част, и чак тогава схванах. А проблемът дори не беше в повестта, просто аз бях останал с напълно погрешни очаквания заради начина, по който хората говорят за поредицата. Което ме връща към началото на ревюто: The Murderbot Diaries е странна поредица за ревюиране. След малко ще стане съвсем ясно какво имам предвид.

В неопределено бъдеще галактиката е населена от човешки общности, живеещи по планети и космически станции, свързани с червееви дупки. В политическо отношение тези общности са определяни като „корпоративни и не-корпоративни правителства“. Една огромна част от хората в космоса живеят буквално в корпорации и съответно всичко е подчинено на печалба, шпионаж и патенти. Печалбарството и спестяването на разходи са изведени до висша ценност, много по-важна от човешкия живот. Което пък означава, че идеите, знанието и информацията са най-ценната валута, с която хората разполагат.

Съответно извличането и опазването на информация – било то чрез пътуване до непозната планета, разследване на отдалечена космическа станция или дори бизнес среща насред корпоративен град – трябва да бъде обезпечено от застрахователна компания. И именно тук на сцената се появяват SecUnits. Изкуствени Интелекти, чиито тела са механични рамки с клонирани органични компоненти, под контрола на управляващ модул, който гарантира покорство, тези машини са зловещи убийци, чиято единствена функция е да опазят клиентите си и да неутрализират всичко, което би ги застрашило.

Само че този SecUnit е хакнал модула си и може да го игнорира. Историята на човечеството е пълна с примери и предупреждения за подобни ситуации, които свършват с безконтролно клане на всичко живо наоколо. Но Мърдърбот предпочита да си върши работата както винаги и използва новата си свобода да даунлоудва терабайти сапунени опери от всяка локация, където се озове, и да си ги гледа в свободното време. Докато една мисия не отива тотално в джаза, запращайки го по път, който води не само до много, много експлозии, но и до себеоткриване.

Първоначално тази поредица ми беше рекламирана като „Мърдърботът е много саркастичен и забавен“. И той е доволно саркастичен и забавен, но това е по-скоро повърхностен анализ на качествата, които правят The Murderbot Diaries стойностно четиво. На първо място, светостроенето е епохално. Корпоративната вселена е доволно близка до тази на Пришълец, ако въпросната беше измислена в настоящето. Всичко може да бъде купено и продадено, всеки бива следен (на практика всяка организация би трябвало да се нарича „Datamine Inc“) и всичко се разрешава най-лесно с картечници. И както бихме очаквали от всеки модерен киберпънк, действието се развива едновременно в реалния свят и на няколко паралелни виртуални нива. Фактът, че главният герой е ИИ, ни дава уникален поглед върху компютърните системи, които едновременно защитават и контролират създателите си.

Но това не е най-ценният аспект на The Murderbot Diaries. В тъканта на четирите екшън повести (и може би тук е добър момент да споделя, че макар и самостоятелни, те формират една голяма история), Марта Уелс вплита изключително нюансирано и изненадващо емоционално описание на създание, което е предвидено да страда по дизайн. Буквално. Единственият начин SecUnits да са достатъчно добри в работата си, е да имат толкова високо ниво на интелект, че осъзнаването на това какъв живот живеят неминуемо ги води до маниакална депресия и един куп други умствени заболявания. Сухият сарказъм и понякога глуповатото поведение на Мърдърбот маскират патологичен страх от физически контакт, дисоциативно разстройство, депресивност, постоянна тревожност. Нещо повече – това е свръхинтелигентно създание, което никога не е живяло без тези елементи от психиката си, и съответно търсенето на по-добър живот и дори цел за въпросния, е процес едновременно вълнуващ и сърцераздирателен за читателя. Изолацията от околните – била тя физическа или емоционална – винаги е част от повествованието. Мърдърбот дори няма пол, което е още едно ниво на разделение от повечето човешки същества около него.

Важно ми е да не ви оставя с погрешно впечатление. The Murderbot Diaries не са някаква депресивна драма. „Пътешествието към себеоткриване“ води героя на повестите в постоянни ситуации на живот и смърт, корпоративен шпионаж и престрелки. Да не говорим за безбройните неимоверно глупави хора, които се чудят как да се вкарат в смъртоносни обстоятелства и само му създават работа. Поредицата е изпълнена с хумор, остроумни диалози и страхотно светостроене, а при все сериозните и по-дълбоки моменти, гледната точка на Мърдърбот обикновено е много забавна. Както вече казах, четирите истории сформират една обща линия с начало, среда и край, което носи сигурно удовлетворение. Впрочем, препоръчвам ако подхванете първата, да сте готови да зачетете втората веднага, защото именно там си проличават по-интересните теми.

Та в случай, че не е станало ясно, горещо препоръчвам The Murderbot Diaries. Тези четири томчета съдържат всичко, което човек може да иска от фантастичния жанр – вълнуваща история, качествени идеи, страхотна вселена, великолепен главен герой, емоционална и психологическа дълбочина, хумор и екшън. А като свършите с повестите и спрете да ми благодарите за препоръката, ви очаква предстоящият пълнокръвен роман-продължение, Network Effect, който излиза през Май. Не знам за вас, но аз нямам търпение!