The Monster of Elendhaven Things with Names survived. He would be a Thing with a Name...

Англоезичните фантастични повести в момента са в разцвет. Историите, по-дълги от разказ, но достатъчно стегнати, за да не са романи, стават все по-популярни и при все че редица известни и уважавани автори винаги са пишели в тази форма, в последните години тя получава много повече внимание. Причините са няколко, като разбира се най-сериозната е залезът на хартиените списания за кратка проза и възходът на дигиталните издания и сайтове като истинска уважавана институция. Когато имаш място само за една новела в списание, излизащо веднъж на всеки два месеца, конкуренцията е твърде голяма и твърде малко произведения имат шанса да блеснат в тази категория. Но когато обемът вече не е фактор, повестите процъфтяват.

Втората сериозна причина обаче, конкретно в Америка, е Tor.com. Както е видно от името, това е ръкав на издателство Tor, основната част от който е блог за безплатно достъпни разкази и повести, както и новини от жанра. В добавка обаче импринтът разполага и с хартиена поредица, в която публикува както с меки, така и с твърди корици, повести както от познати, така и от нови автори. Тяхно дело е например The Only Harmless Great Thing, както и феноменално успешната Murderbot Diaries поредица на Марта Уелс. Немалко автори пишат странични истории към големите си поредици, които също излизат под тази шапка, като например Иън Макдоналд, който наскоро публикува повест в света на поредицата му за Luna.

The Monster of Elendhaven е първата по-дълга история на Jennifer Giesbrecht – канадски автор на фентъзи-хорър разкази, завършила престижния уъркшоп за фантастика и фентъзи Clarion. Честно казано, не знаех нищо за нея, нито някой ми беше препоръчал повестта, корицата беше страхотна, месецът беше правилен (има ли по-добро време за чудовища и готика от Хелоуин?), а аз изпитвам компулсивна нужда да купувам нови книги. Резултатът – това ревю!

Действието се развива в свят, сходен с нашия от края на 19-и век, само че неговата древност е била изпълнена с агресивна и опасна магия и магическите семейства са се превърнали в благородническата класа. С времето магията е отмряла и с възхода на индустриалната революция тези благородници губят властта и богатството си. По това време голяма част от семействата умишлено са изчистили магическата кръв от родословното си дърво, особено след като неназован магически катаклизъм е превърнал далечния субполярен север (аналогичен на нашата северна Европа) в кратер – понастоящем море с черна вода и зловещи чудовища под вълните му.

На брега на оформеното като полумесец море, известно като Черната Луна, се издига грозният град Елендхейвън. Някога проспериращ индустриален център, сега това е черупка, изоставена от богатите южни държави, потопена в мизерия и едва съвзела се от кошмарна чума. Фабриките не работят, индустриите са мигрирали към по-топъл климат, и по някаква причина всеки опит за връщане към по-добрите времена се проваля.

Елендхейвън е дом на един от последните магьосници на света, макар и никой да не знае това, защото магията е незаконна. Флориан Лайкенблум е последният жив наследник на някога велико семейство. Той прикрива магическата си дарба и работи като счетоводител на новобогаташите, докато тайно подкопава интересите им да възстановят града. Но сред тесните улици, покрити със сняг, в сенките на почти целогодишната нощ, броди нещо по-странно дори от Флориан. Йохан е чудовище. Нетипично висок и тънък, с очи, които будят очарование, и лице, което всеки забравя в мига, в който отмести поглед от него, той е неспособен да умре. Магьосникът и чудовището са невъзвратимо обвързани един с друг, и когато плановете на Флориан започват да дават плод, Йохан е инструментът на неговия гняв.

The Monster of Elendhaven е силно готическа история. Мрачен, черен свят на немотия и жестокост, пълен с кръв и грозни емоции, описан с богат и колоритен език и обитаван от герои, чиито добри черти са принесени в жертва на олтара на злостта и отмъщението. Дори магията е описана повече като радиация, която изгаря магьосника отвътре и носи единствено болка. Историята на Флориан е трагедия, превърнала наивното момче в млад мъж, тласкан от ненавистта си към хората, които са го наранили. Мистерията на Йохан пък е зачената в кръв и насилието е до такава степен част от живота му, че дори когато връзката му с магьосника добива сексуален отенък, той пак е обагрен в садизъм и мазохизъм.

Някои ревюта определят новелата като „романс“, но извън класическия смисъл на думата, това не е романтична история (чувствата между магьосника и чудовището са сложни и не подлежат на това опростено описание). По-скоро е „penny dreadful“ – фентъзи-ужас в традициите на викторианска Англия, истории за смърт и отмъщение, където всичко е озарено от черното сияние на човешкото падение и триумфа на най-гротесковите ни емоции. В книгата определено има нотка на топлота, но тя звучи като странната психопатична привързаност на Мисис Лъвет от Суини Тод, или умилението на Джак Изкормвача към жертвите му, а не като сила, способна да надмогне страданието, в което са потопени героите.

С което не искам да кажа, че всичко е мрак и мъка. Стилът на авторката е на моменти доста лековат, предвид тона на повестта, а Йохан комуникира с непукистки хумор, който би бил очарователен, ако той не беше чудовище по толкова много начини. Същевременно, повествованието е донякъде разпокъсано и хаотично, което прави The Monster of Elendhaven леко объркващо четиво. Не и в достатъчна степен обаче, за да развали впечатлението от мрачния свят, който изгражда. Все пак, мисля, че тази история щеше да бъде една идея по-добра в по-дълга форма. Дори като повест обаче тя е приятно четиво и определено си заслужава, ако фентъзи-ужасът е територията, в която искате да се намирате.