Luna: New Moon

Новият роман на Иън Макдоналд засяга една от най-популярните теми в научната фантастика – колонизирането на Луната. Той напомня на класиката на Хайнлайн Луната е наставница сурова освен с мястото на действие и с това, че и тук основен фокус е практическото приложение на либертарианските икономически и политически теории. Но в Luna: New Moon това е представено в много по-негативна светлина и лунното общество, описано от Макдоналд, е далеч по-брутално и изпълнено с неравенство и експлоатация, и поне за мен много по-реалистично от това на Хайнлайн. Адам Робъртс е резюмирал чудесно тази разлика в своето ревю за The Guardian: „Тук Луната не е наставница сурова, а безмилостен психопат“.

Сюжетът на Luna: New Moon се развива в близкото бъдеще, когато Земята е в сериозна икономическа криза, масовата автоматизация е довела до огромна безработица, а експлоатацията на лунните ресурси е изключително важна за поддържането на земната икономика. На Луната няма криминални закони и всичко се решава от договорното право и закона на джунглата. Всичко се плаща, включително въздуха, а на всеки новопристигнал имигрант се имплантира чип, който през цялото време показва в полезрението му колко дължи за основните ресурси (въздух, данни, въглерод и вода). А тези, които не си платят навреме дълговете, натрупани за тези ресурси, са брутално ликвидирани и въглеродните съединения от тялото им биват веднага оползотворени, понеже дори и те са притежание на LDC, корпорацията, администрираща живота на Луната.

Земният спътник е доминиран от пет големи семейни корпорации (наричани дракони), които са хегемони в политическата и икономическата сфера. Един от драконите е собственост на бразилците от семейство Корта и се занимава с извличането на хелий-3, основният източник на енергия за Земята. Техните главни врагове са австралийците Макензи. Конфликтът между тези две фамилии е в основата на сюжета, който напомня на класически творби от други жанрове, засягащи подобни конфликти между могъщи семейства с огромна власт, като Кръстникът и Песен за огън и лед, нищо че се развива на Луната. Интригите са заплетени, обратите следват един след друг, а екшън също има в доволно количество. Начинът, по който е организирано лунното общество, също в много отношения напомня на тези в псевдосредновековните фентъзи романи – по-малките корпорации или индивидуалните служители няма как да просперират в това общество, без да са практически васали на някой от петте гиганта, и от тях се изисква вярност и отдаденост към патрона им за цял живот. Политиката пък се доминира от личните съюзи и вражди между няколкото личности, които са начело на драконите, както и техните деца и внуци, които им помагат в управлението.

Този сетинг, на който отделих толкова думи, е майсторски описан и далеч не е само декор. Това, че действието се развива при ниска гравитация на тяло без атмосфера, играе ключова роля на много места в сюжета и позволява на Макдоналд да ни покаже няколко фантастични сцени на повърхността на Луната, които изпълват читателя с доброто старо sense of wonder. Може би най-впечатляващата такава сцена е в самото начало, когато няколко от младите наследници на най-богатите лунни фамилии преминават доброволно през изпитание, в което трябва да пробягат чисто голи двадесет метра на повърхността, от един шлюз до друг, изложени на вакуума и екстремния студ, единствено за престиж и за да покажат смелостта си. Тази сцена е не само отлично описана, но и е перфектното начало на историята, която следва и тематиката, изследвана от автора.

Друга много силна страна на Luna: New Moon са героите. На пръв поглед повечето от тях изглеждат като неособено интересни и оригинални жанрови архетипи, но постепенно показват сериозна дълбочина и неочаквани страни от своя характер. Например Лукас Корта, вторият син на матриарха на фамилията Адриана Корта, който се опитва да измести по-големия си брат от лидерската позиция в корпорацията, изглежда като типичния безмилостен манипулатор, за който властта е всичко и който е лишен от нормални чувства. Постепенно обаче Макдоналд ни показва по елегантен начин, че това далеч не е така, и хуманизира героя, като ни го показва в няколко от редките моменти, когато дава воля на чувствата си и си позволява да се отпусне. Ако обаче държите във всеки роман да има типични положителни герои, на които може да симпатизирате без угризения, това не е книгата за вас – тук 90% от героите са супербогаташи, безмилостно експлоатиращи бедните, без никакви угризения, или пък живеещи сладкия живот на наследник на милиардерска фамилия, без да ги е грижа за мизерията около тях. От основните персонажи единствено Марина Калгазе, която започва романа като сервитьорка, живееща в крайна бедност, и благодарение на шанса и бързите си рефлекси успява да се издигне в йерархията на корпорацията на Корта, не отговаря на това описание, но дори и тя си има своите негативни страни.

Като цяло Luna: New Moon е майсторски написан и увлекателен роман с една основна слабост – сюжетната развръзка е много неубедителна и прибързана. За щастие обаче това не е краят на историята, защото книгата е първата част от дуология и истинската развръзка ще е в следващия том, като силно се надявам тя да е доста по-качествена. Въпреки тази слабост романът определено си заслужава четенето, особено ако считате Луната е наставница сурова за прекалено наивен роман и искате да видите коренно различна интерпретация на подобни теми в сходен сетинг.