Героите на Толкин и Мрачните сили на Толкин

С Героите на Толкин и Мрачните сили на Толкин се сблъсках случайно. По съвсем друга работа бях в книжарницата, дори не знаех, че са излезли и въобще че има такива книги*. Като ги видях, обаче, веднага ме спечелиха. Грижата и старанието, което българските издатели са вложили в тях, е впечатляващо. От Книгомания са избрали да се придържат изцяло към луксозната английска версия на книгата, с все релефните ѝ кожени подвързии.  И макар това да важи и за други издания – например Светът на огън и лед също е практически същият като английската си версия, тук изглежда още по-добре и тези книжки определено стоят необичайно в нашите книжарници.

Когато читателят разтвори книгите пък, ще ги намери пълни с много красиви илюстрации, при това от много и различни художници (толкова много, че не мога дори да им изброя имената). Някои заемат пълна страница, а почти всички са и цветни. Макар тук-там твърде силно да прозира стилът на художника, което ги различава с  описанията на семейство Толкин, няма как да останете безразлични към тях. Може би половината от съдържанието на книгата е прекрасен арт, който е достатъчна причина да допълните колекцията си за Средната земя с тези бижута.

Говорейки за колекция за Средната земя, обаче, трябва да отбележа, че не съм сигурен къде точно тези книги стоят в нея. Те не са съставяни от Кристофър Толкин. Нещо повече – според него това било огромна доза фенфикшън. До такава степен е било силно неговото неодобрение, че книгите, включително и българската версия, излизат с дисклеймър на задната си корица, че са издадени без одобрението на The Tolkien Estate и на издателската къща Харпър-Колинс.

В интерес на истината, без да съм прекален Толкин фанатик, трябва да се съглася с това. Авторът си поставя за цел да разгледа епоса на Толкин на фона както на неговия професионален и житейски път, така и в контекста на истински световни митологии и религии. Дейвид Дей на места звучи доста убедителен в сравненията, които прави със скандинавската митология или с християнството, но на други определено стои насилено и странно. Сравнението на различните валари с древногръцките богове, например, лично на мен ми дойде в повече. Ако не сте виждали досега някой да вади вода от седем кладенеца, тук определено ще имате тази възможност.

Един от непреведените трудове на Дейвид Дей, който се надявам да видим и у нас.

Разбира се, всички тези неща са спекулации. В случая не говорим за истинска митология, а за съчиненията на Джон Р. Р. Толкин. Съчинения, които не са винаги консистентни, които са се променяли през годините, както авторът им се е променял. Ако сте чели биографията на Толкин от Хъмфри Карпентър може би ви е направила впечатления неговата сентенция за мъртвата шума на мозъка. Ако абсолютизираме този принцип – че вдъхновението и авторовата искра се зараждат от всичко, което авторът някога е прочел и е оставил да отлежи и да се разгради, да, може би можем да вярваме на Дейвид Дей. Струва ми се, обаче, че ровенето толкова надълбоко в тая шума, че да намерим древногръцки или тибетски богове там, е малко прекалено.

Има и нещо друго. Въпреки че самите съчинения, представени ни в Героите на Толкин и Мрачните сили на Толкин не претендират за изчерпателност, аз лично забелязах някои досадни дупки. Не ми хареса например, че авторът беше избрал да се фокусира върху добре известните мрачни сили и да съставя хронологии за тях, но беше оставил други като че ли нарочно извън текста. За Унголиант например беше написал доста добри разсъждения, но други  по-интересни и странни неща бяха споменати само мимоходом. На мен например винаги са ми били прелюбопитни съществата, които Гандалф съзира след падането си от Моста на Хазад-дум и преследването с Балрога под Мъгливите планини. Винаги съм искал да видя нечия чужда теория как тези същества, които очевидно са плод на мрачни сили и се крият под планините, са били създадени. След като Сянката в Средната земя не може да създава живот, Пазителят на портите от тях ли е или е различен?

Съзнавам, че това е относително дребен проблем, който може би е и крайно специфичен за мен, но липсата им ме накара да сваля мнението си за тези съчинения още. Като си тръгнал в крайна сметка да търсиш източника на вдъхновението из разни древногръцки митологии, дето нямат нищо общо с англо-саксонските интереси на автора, не виждам защо не би се занимал и с нещо толкова очевидно извънземно.

В заключение мога да кажа, че искрено се надявам Героите на Толкин и Мрачните Сили на Толкин да дадат добър пример на българския пазар. Много ми се иска нашите книжарници да се пълнят с луксозни издания като тях. А и няма да е лошо да видим и останалите книги на Дейвид Дей на Толкинова тематика.