Star Eater

Star Eater беше една от книгите, които Tordotcom буташе активно по социалните мрежи през последните няколко месеца. Дебютният роман на Кирстин Хол (която има публикувани две повести и няколко разказа) обещаваше остров, плаващ в небесата, контролиран от магически монахини, които канибализират предците си, за да захранват силите си. Естествено, нямаше как да не проуча ситуацията.

Орденът поддържа Ейтриум в небесата. Единствено магическата „дантела“, която сестрите могат да произвеждат в телата си, е способна на това чудо и съответно те са начело на обществото на острова. Елфрида Рон обаче няма усещането да е начело на каквото и да е. Принудена да яде от плътта на майка си (спяща във вечна кома, наричана „мъченичество“), за да поддържа силите си и веднъж месечно да се опитва да зачене, за да поддържа кръвната линия, тя е готова на всичко, за да се отърве от задълженията си.

Когато мистериозна група високопоставени сестри я вербуват като шпионин срещу противникова фракция в Ордена, тя вижда шанс да избегне ужаса, който я очаква, ако зачене, и се потапя в интриги, които потенциално могат да съборят цялото общество на Ейтриум.

Star Eater е интересна и самостоятелна история в уникален свят. Започвам с това, защото предстоят критики и не искам да създавам впечатлението, че книгата е слаба. Истината е, че я прочетох с огромен кеф и в нито един момент не ми доскуча.

Същевременно обаче това е рядък случай на обещаващо заглавие с проблеми, които очевидно не са по вина на автора. Конкретните недостатъци на романа видимо са в сферата, за която е отговорен редакторът. Причината човек да разчита на професионално издателство е обещанието, че ще бъде част от екип, чиято единствена цел е да превърне книгата в най-добрата ѝ версия, преди да се стигне до публикация. Е, този път това обещание не е било изпълнено.

Основният проблем на Star Eater е липсата на информация. Макар и от време на време да има споменавания за „ръба“, фактът, че Ейтриум е огромен остров, който се носи в небесата, не е споменат директно докъм последната четвърт на книгата*. Магическите сили на сестрите също не са ясно описани. Което не би било проблем, ако търсеният ефект е мистичност, но Хол видимо има конкретна магическа система наум, която просто не споделя достатъчно ясно с читателя.

В резултат, най-големите сюжетни разкрития водят повече до объркване, отколкото до „уау“ ефект. В момента, в който целият свят е обърнат с главата надолу, ние все още не сме напълно наясно как изглежда въпросният свят с главата нагоре.

Ще завърша с още една критика, която е повече лично усещане, отколкото проблем на романа. В днешно време всичко, което Tordotcom публикува, се прави на някаква дълбока алегория или критика на съвременното общество. Star Eater е описана като „критичен коментар върху наследствената власт“, но не си личи особено това да е била целта на автора и ако е била – определено не е изпълнена. Което е малко по-дразнещо, в тази книга, публикувана в 2021 г., имаме магическо полово разделение. И да, знам, че всички имаме топли спомени от Колелото на времето, но това е поредица отпреди десетилетия. В днешно време стандартът за инклузивност би следвало да е една идея по-висок, но при все това Кирстин Хол ни дава свят, в който при все солидното количество алтернативни сексуалности, всички са хардкор мъже и хардкор жени. Нищо по средата, никакъв намек за транс идентичности. За мен това е слаб подход, ако ще описваш магия, която влияе по различен начин на половете. Уви, в Ейтриум мъжете са за оплождане и кошмари, а жените са за магия и ножове в гърба, и това е положението.

Всичко това обаче не съумява да развали впечатлението от книгата, макар и да намалява финалната оценка. Star Eater е увлекателна история за политически интриги, в която половината герои могат да произвеждат магически паяжини. В добавка, действието се развива в интересен свят* и историята е напълно завършена в един-единствен том. За хората, които обичат епично фентъзи, но не искат непременно да се сгодяват за 10-томна поредица, това е огромен плюс. Така че ако ви се чете нещо, написано в традиционен стил, но с оригинален сетинг, препоръчвам да дадете шанс на Star Eater.