Слънцеломи

Фотограф: Невена Рикова

В края на месец април 2025 година  Orange books ни зарадваха с ново родно фентъзи. От прекрасната корица до вълнуващите срещи с фолклорни чудовища, Слънцеломи е дебют, който наистина впечатлява и просто нямаше как да не напиша ревю за него. С Вида се познаваме, така че ревюто ми в никакъв случай не може да е обективно, но все пак заради репутацията на ShadowDance ще положа отчаяно усилие.

Историята ни среща с тайно магическо общество, което се грижи да пази обикновените българи от чудовища и разни полудели магове. В конкретния случай – архимагът на родната общност, който е слънчев магьосник, нещо рязко е решил, че вече не му се слугува на смотаните хора без способности и иска да ги подчини. Той и без това си е ужасно силен, но за да стане съвсем непобедим, смята да похити Дървото на живота, което се крие дълбоко в Долната земя.

Естествено, останалите магьосници от родната общност не са очаровани от тази идея, още по-малко, когато пророкуват и разбират, че архимагът ще оплеска нещата. Те виждат, че няма да може да контролира силата на Дървото и то, като огромна пръчка динамит, ще взриви цяла България във въздуха.

Запознаваме се с цял отряд герои, които тръгват по петите на лошкото. Имаме си Страхил – магьосник воин, който защитава България още от времето на Османското владичество. Той е типичен добър протагонист, поставящ благото на народа пред собствените си интереси – жертвоготовен, доблестен и повалящ противници със скорост 5 човека в секунда. Друг силен български воин е Плама, която пък е огнена магьосница с рязък характер, но златно сърце. Двамата със Страхил определено си приличат в отдадеността на магьосническата кауза и обучението като бойци.

Интересно е, че в състава на главните герои влизат и двама чужденци – наемният убиец англичанин, Джак Найт, и една австралийка, която е безпогрешна с лъка, Верити Едж. Двамцата се познават отпреди историята ни да започне – често са се срещали като противници, тъй като Джак обикновено изпълнява поръчки за разни престъпници.

Фотограф: Невена Рикова

От всички герои най-много ми хареса Верити, която бе и най-добре развита като персонаж. В главите от нейно име разбираме много за миналото ѝ, за вътрешните ѝ терзания и страхове, а също и за мислите ѝ относно настоящата мисия. Верити е единствената, която има истински път на развитие като герой и нейният щастлив край беше изключително задоволяващ за четене. Също така с нея е и най-хубавата глава по мое мнение – тази със самодивите.

Появяват се и върволица други персонажи, които, ако трябва да бъда честна, така и не можах да запомня и постоянно бърках едни с други. Това може и да е мой пропуск, аз по принцип не се справям добре с големи кастове в книгите.

Нещото, което най-много ме впечатли в Слънцеломи, беше колко бързо и леко се чете. За дебютен автор, Вида пише изключително ясно, образно и красиво, без обаче да е натруфено. Книгата е идеална, ако търсите ненатоварващо четиво, което да ви извади от читателски блокаж. Още един плюс е, че сюжетът е доста праволинеен и няма шанс да ви напрегне или затормози. И най-важното, романът не е част от поредица, така че няма нужда да чакате продължение и да инвестирате време в изчитането на безброй бъдещи части!

Където Слънцеломи блести най-ярко, може би е и там, където на някои хора не би се понравила. Както написах по-горе, сюжетът е простичък, а мистерии и обрати в книгата няма никакви. Главният лош се обявява още в пролога, а злият му план е напълно ясен на всички, включително и на читателите. Общо взето, каквото казват в началните глави, че ще се случи – това се случва, без никакви изненади. Но за мен книгата е интересна заради светостроенето и готините фолклорни елементи, така че няма нужда от заплетен сюжет.

В заключение, искам да поздравя Вида за блестящия дебют и да ѝ благодаря, че така хубаво е вплела родния фолклор в романа си. Колкото и изтъркано да звучи, смятам, че е важно българските ни приказки да продължават да живеят, макар и под нова форма. Книгата на Вида е като модерна приказка и със сигурност много читатели ще я оценят, особено по-младите!