Sisters of the Revolution: A Feminist Speculative Fiction Anthology

Sisters of the Revolution е ретроспективна антология за феминистката фантастика в широкия смисъл, включващ фентъзи и хорър. Какво точно са имали предвид съставителите Ан и Джеф Вандърмиър под „феминистка фантастика“, не става особено ясно от доста мъглявото им въведение. Както подсказва заглавието, авторите на всички разкази в сборника са жени, но няколко от разказите трудно могат да се определят като феминистки в стандартния смисъл. Под това нямам предвид, че възхваляват патриархата или са лишени от герои жени, а че сюжетът и идеите им са много слабо свързани с феминизма, а понякога тази връзка е практически невидима. Разбира се, има го и момента, че с годините понятието феминизъм толкова се разшири, че такава връзка почти винаги може да се намери, ако се търси усилено, но ако бяха в друга антология или списание, поне 7-8 от разказите нямаше да бъдат определени от почти никого като феминистки.

По-важното в случая обаче е дали разказите са качествени. В подобен род антологии нивото често е неравномерно и Sisters of the Revolution не прави изключение. Тук са включени няколко разказа, признати от години за шедьоври в своите жанрове, няколко много по-малко известни, но почти толкова добри творби, десетина добри, но лесно забравими разказа, както и пет-шест разказа, които ми се видяха откровено посредствени. Може би основният проблем е, че съставителите са имали за цел да включат голям брой разкази в доста ограничен обем. Sisters of the Revolution е 340 страници, а в нея са включени 29 разказа и цели 8 от тях са с дължина между 4 и 6 страници. Аз мисля, че е много по-трудно да се напише хубав фантастичен разказ с такава малка дължина. За съжаление тук това мое виждане се потвърждава. Тези 8 кратки разказа варират от много добри като качество (Detours on the Way to Nothing на Рейчъл Суирски) до откровено слаби (My Flannel Knickers на Леонора Карингтън), като повечето са прилични, но едва ли заслужават място в антология, целяща да представи най-доброто от над 50 години феминистка фантастика.

Друг проблем за мен беше, че повечето от най-добрите разкази в антологията са отдавна известни на феновете, които редовно четат фантастични разкази от жени и не пренебрегват класическите произведения. Понеже аз съм точно такъв читател, вече бях чел The Screwfly Solution на Джеймс Типтри-младши, The Evening and The Morning and The Night на Октавия Бътлър и When It Changed на Джоана Ръс. Разбира се, подобно нещо е донякъде неизбежно, но по-сериозният проблем в случая е, че голяма част от неизвестните творби, подбрани от семейство Вандърмиър за сборника, са далеч от качеството на тези класики. За щастие има и изключения и едно от тях Gestella на Сюзън Пaлуик, най-силният разказ в сборника. Както обикновено, в антологиите на Вандърмиър има и няколко творби от неанглоезични автори, но в случая не ме впечатлиха особено, като единственото изключение беше Home by the Sea на Елизабет Вонарбург.

Темите на разказите са най-различни, но общото е, че почти винаги главните герои са жени, което е нормално с оглед на концепцията на антологията. Има както дистопични научнофантастични разкази за патриархалното общество, достигнало екстремна форма (например Fears на Памела Саржънт), така и доста по-оптимистични творби. В сборника няма феминистки утопии и като цяло мрачните тонове имат превес. Фентъзито и научната фантастика са в горе-долу равно количество, има и няколко разказа, които са основно хорър, като в един от тях фантастичният елемент отсъства напълно (The Fall River Axe Murders на Анджела Картър). Урсула Ле Гуин е представена с един най-слабите си разкази Sur, който е феминистки по елементарен и дори дразнещ начин. Става въпрос за експедиция от южноамерикански жени, които тайно достигат до Южния полюс през 1910 г. преди Амудсен. Това става по един меко казано неубедителен начин, без да има магия или някакво секретно изобретение, което да помогне на групата от жени, които никога преди това не са се занимавали с подобна дейност, да успее там, където са се провалили една камара опитни изследователи полярници.

Няколко думи за най-добрите разкази в сборника:

Gestella на Сюзън Пaлуик беше най-приятното откритие за мен. Главната героиня е жена върколак, която остарява 7 пъти по-бързо от нормалните хора, но се опитва да живее нормален живот като съпруга на университетски професор, запленен от красотата и екзотичността ѝ. Разказът изследва майсторски проблемите, възникващи в романтичните отношения за жените поради остаряването и постепенната загуба на физическа привлекателност, допълнително изострени в случая от споменатия фантастичен елемент. Gestella е написан във второ лице, рискован подход, който тук сработва отлично и му дава нужната доза непосредственост и усещане за автентичност. Финалът на разказа е емоционално разтърсващ и перфектен завършек на историята.

The Screwfly Solution на Джеймс Типтри-младши е за мистериозна епидемия, която води до масови убийства на жени от страна на мъже и се разпространява постепенно из целия свят.  Разказът е доста песимистичен дори по стандартите на Типтри, но също така чудесно написан и държи читателя в напрежение през цялото време (дори при препрочитане). Засяга интересни теми, не само за половите роли и отношенията мъже-жени, но и за биологичния детерминизъм при хората и това къде е най-уязвимото ни място като вид. Последното изречение на разказа пък е един от най-добрите примери за умен и логичен финален twist.

The Evening, The Morning and The Night на Октавия Бътлър е разказ за страдащите от синдрома на Duryea-Gode – болест, създадена случайно в близкото бъдеще като страничен ефект от ваксина за рак. Заболяването е наследствено и страдащите от него трябва да спазват стриктна диета, иначе губят контрол върху себе си и се самоосакатяват или нападат околните. Но диетата е временно решение и болните знаят, че в един момент ще станат опасни, което води както до сериозни депресии сред тях, така и до едно крайно негативно и подозрително отношение от страна на обществото. Разказът е много силен, със смразяващи кръвта хорър елементи и убедителна научна част, изследва интересни въпроси и има запомняща се развръзка.

Сборникът ме остави със смесени чувства. Качеството на разказите варира в много по-голяма степен, отколкото в повечето ретроспективни антологии от този род. В него има 5-6 много силни разказа, но и 4-5 посредствени, като хубавото в случая е, че най-слабите разкази са сред най-кратките в сборника, а най-добрите – сред най-дългите. Тематичната му кохерентност е слаба и като че ли критерият за „феминистки разказ“ е бил да има главна героиня жена и да е писан от жена, и нищо по-специфично. Въпреки това не съжалявам, че му отделих време, защото успях да открия няколко нови за мен автори, на чиито творби да обръщам повече внимание оттук нататък. Ако не сте добре запознати с творчеството на основните автори жени в жанра, този сборник е едно добро начало. Има какво да предложи и на по-напредналите в това отношение, защото притежава добър баланс между класики и по-съвременни творби, както и между по-известни и по-неизвестни автори.