The Dream-Quest of Vellitt Boe

Oт доста години насам издаването на разкази и романи, чието действие се развива в световете, създадени от Хауърд Лъвкрафт, е сериозна индустрия. Противно на очакванията, популярността на този род творби постоянно се увеличава и в последните години англоезичният пазар е буквално залят. Сборници с Ктхулу и Lovecraftian в името си излизат почти всеки месец. Повестта The Dream-Quest of Vellitt Boe привлече вниманието ми сред масата произведения със своя автор. Кидж Джонсън по мое мнение от много години насам е сред най-добрите автори на разкази във фантастичния жанр.

Тук е мястото да споделя, че макар и да се опитах на няколко пъти да се запаля по творчеството на Лъвкрафт, така и не успях. Концепцията му за космическия ужас е страхотна, но осъществяването ѝ в творбите му, които съм чел, никога не успя да ме впечатли особено. След 6-7 опита установих, че стилът му просто не е за мен, понеже е твърде мъгляв и отвлечен. Колкото и светотатствено да звучи, според мен немалко от модерните автори на Lovecraftian литература се справят далеч по-успешно от него, като например Кейтлин Киърнън. С настоящата новела Кидж Джонсън също зае място в моя личен списък на такива автори.

За феновете на Лъвкрафт още самото заглавие подсказва, че повестта е инспирирана от The Dream-Quest of Unknown Kadath, едно от множеството произведения на хорър величието, чието действие се развива във The Dreamlands, алтернативно измерение, до което се достига от живеещите в нашия свят посредством сънища. Главният герой в новелата на Лъвкрафт Рандолф Картър е от нашия свят и приключенства из Dreamlands. В The Dream-Quest of Vellitt Boe нещата са обърнати – главната героиня Велит Бое е прекарала целия си живот в The Dreamlands, на млади години е срещнала Картър и преживяла редица приключения с него, но сега търси начин да достигне до света на будните, т.е. нашата реалност. Причината за това е, че Клари, една от студентките в колежа, в който преподава, се е влюбила в друг посетител от нашия свят и е решила да го последва там. Поради патриархалните и пуритански порядки в град Кадат, където се намира колежът, това има потенциал за огромен скандал, затова се налага Велит отново да тръгне на път като в младите си години и да се опита да настигне Клари и да я убеди да се върне. Естествено, оказва се доста по-сложно, отколкото изглежда първоначално, и Велит трябва да преброди голяма част от своя свят и дори да достигне до нашия в търсенето си.

Едно от най-интересните неща в повестта е сетингът. The Dreamlands е управляван от капризни, жестоки и често луди богове, чиито прищевки често тормозят хората. В него има гротескни създания, загадъчни храмове и всевъзможни екзотики. Един елемент, добавен от Джонсън към оригиналната концепция на Лъвкрафт за този свят, е това, че разстоянията между географските обекти са променливи и пътуване между град А и град Б може да е веднъж 100 мили, а след месец 150. Дори физичните закони и математическите константи като числото пи не са неизменни в този свят. Всичко това прави пътуванията, особено по море, много опасни и непредвидими, и именно едно такова пътешествие е сред най-силните моменти в новелата.

За моя радост Джонсън не се е опитала да имитира стила на Лъвкрафт. Нейната проза е богата и образна, но много по-прецизна от тази на „бащата на хоръра“, и за разлика от него Джонсън не избягва диалога като дявола тамян. Някои от описанията в The Dream-Quest of Vellitt Boe, които демонстрират странността на света, в който се развива действието, са наистина впечатляващи, например това:

There was a half-mooned night nineteen days into the blue-water passage when she saw the little glowing circles scatter as though fleeing from some unseen predator. One grew larger and then larger still, and she realized that it was not small but had been instead very, very far away, beneath hundreds of fathoms of winter-clear water. It grew and grew, a wheeling diatom that increased in clarity and complexity until it was the size of a house, the size of a galleon, the size of a city filling the ocean beneath them from horizon to horizon. She observed details now, glowing windowless towers and five-sided structures—giant pentangular basins everywhere blazing with cold bioluminescence—the radial lines broadening until she could see countless smaller shapes streaming along them like platelets in a capillary under a microscope, or men racing in a panic along a crowded street.

Най-съществените различия между The Dream-Quest of Vellitt Boe и творбите на Лъвкрафт, на които се базира и които коментира, са по отношение на жените и тяхната роля както в сетинга като цяло, така и като основни герои. Всеки, чел поне няколко разказа на Лъвкрафт, е забелязал, че в неговите творби жени почти не присъстват освен в силно периферни роли – например споменати мимоходом третостепенни жертви. Боговете и чудовищата при него също са почти изцяло от мъжки пол. В новелата на Джонсън положението е съвсем различно. Нейната цел е била да напише съвременна интерпретация на идеите и темите на Лъвкрафт с главен герой жена на средна възраст, без да игнорира отявления сексизъм и дискриминация, присъстващи в оригиналния сетинг. Тя се е справила чудесно с тази задача. В нито един момент повестта не залита в посока елементарна феминистка пропаганда. Велит е компетентна и много умна жена, без да е супергероиня. Реакцията на Велит и Клари, когато се озовават в САЩ в наши дни и виждат огромната разлика в ролята на жените в сравнение с техния свят, е чудесно показана. Обяснението защо в The Dreamlands жените са малцинство (в буквалния смисъл, а не преносно като „подтисната група“) и има само богове (а няма богини) е елегантно и логично и работи и на мета ниво – просто този свят е създаден от сънищата на мъже от нашия и затова те имат главните роли в него.

The Dream-Quest of Vellitt Boe в много отношения е и класическа приключенска история във фентъзи свят, в която има посещения на тайнствени храмове, разположени насред планински висини, дълги и опасни пътувани из екзотични земи, борба с класически чудовища, родени във въображението на Лъвкрафт (gugs), среща със стари познайници от бурната младост на главния герой (в случая Рандолф Картър) и т.н. Всичко това е осъществено умело и изглежда доста по-малко клиширано от обичайното за истории с подобни елементи, благодарение на нестандартната главна героиня, която е на средна възраст и доста по-здравомислеща и умна от типичния централен персонаж в жанра, и споменатата променливост и непредсказуемост на света. Финалът е много силен и е перфектен завършек както на сюжетно, така и на идейно ниво. Няма как да не спомена и, че през всичките си пътувания главната героиня е придружавана от котка, решила да тръгне с нея по неведоми причини. Такова нещо е плюс за всяка творба и тази не прави изключение.

В заключение мога да кажа, че The Dream-Quest of Vellitt Boe е чудесна повест, нагледно демонстрираща, че е напълно възможно да се напише откровено феминистка творба в сетинг, създаден от Лъвкрафт, без да се игнорира и пренаписва това, което прави неговите светове толкова популярни. Тя е подходяща както за фенове на Лъвкрафт, търсещи нещо малко по-оригинално в лавината от Lovecraftian творби, така и за тези, които не са любители на неговото творчество. За да я харесате, въобще не е задължително нито да сте чели The Dream-Quest of Unknown Kadath, нито дори каквото и да е друго произведение на Лъвкрафт. В нея има предостатъчно приключения, изненади, интересни идеи, впечатляващи описания и запомнящи се герои, че да допадне на повечето фентъзи фенове.