Никола Крумов & Дневник от панелните блокове

Малко предупреждение към редовия читател на списанието. Не очаквайте в този материал прекалено стегната структура, аргументирани плюсове и минуси и дълбоко обективна оценка накрая. Читателите, незапознати или забравили свободния и умишлено несериозен (като за списание от ранга на ShadowDance) мой стил, beware. Ако не друго, след този материал, няма да ви се налага да четете дума по дума license agreement-а на Windows за разтоварване.

Автор, Автор – колко да е Автор?

Никола Крумов – Кольо е все по-популярен в българското интернет пространство (макар сам избягващ да се нарича така) автор, спечелил сърцата на хиляди цъкащи от служебния компютър във Фейсбук българи и смущаващо количество ентусиазирани по писанията му българки (точната бройка към момента е 27 202 харесвания, за справка на българския работодател). Въпросната слава се постига със завидно количество пародийни, правилно нецензурни и най-вече хумористични откровения под формата на дълги статуси в социалната мрежа. Това довежда до голяма за нашите измерения фен база и последвало издаване под формата на книга за фенове и други примати, според някои хора. А според мен си заслужава да се обърне внимание на тази уж непретенциозна книжка, от автор на весели скеч историйки, който не се взима насериозно, но пък се продава като топъл хляб в селска фурна. Но нека оставим самия Кольо да се представи:

Здpaвeйтe. Aз cъм Hиĸoлa Kpyмoв – нa тpийceт и няĸoлĸo гoдини oт ceвepoзaпaднитe ceлa. Πpиятeлитe ce oбpъщaт ĸъм мeн c „Koльo“, a любимaтa c „щe тe yбия“. Ha нaшaтa yлицa в ceлo cъм чeтвъpтият нaй-yмeн чoвeĸ (aĸo бpoим живoтнитe cъм шecти). Mнoгo xopa ca ми ĸaзвaли, чe външнo пpиличaм нa Джopдж Kлyни, нo бeз лицeтo и тялoтo. Bътpeшнo пpиличaм нa eлeн. Oбичaм дa ce зaбaвлявaм нa мaca c мoитe xopa, a пocлe вĸъщи дa ми ce ĸapaт. Гopдeя ce c тoвa, чe oтдaвнa paзбpax жeнитe (зa cъжaлeниe нe paзбиpaм paзбpaнoтo).

Интересното е, че Никола Крумов упорито не разкрива истинското си име. Снимките също са ни спестени, въпреки че много фенове тръпнат да видят не само него самия, а най-вече годеницата Нора и котката Ивелина – главни герои в неговите истории. Никой не знае дали пък самата Ивелина не трака с ноктенца по клавиатурата под прикритието на псевдонима и макар иронията и ненормативната лексика да са здраво мъжкарски и да подкрепят теорията за брадатия пич от панелката с анцуга и беемвето, кой знае, българският мачо стереотип, уви, не е труден за гаврене, както се вижда. Затова сигурно и може да си позволи качествената самоирония и тотално абсурден комизъм, както и привидния сексизъм на романтичен аграрен батка.

Една от малкото причини да отварям досадния Фейсбук, е когато ми споделят разни познати поредния хаотично пуснат нов статус от гореспоменатия Никола Крумов за гарантирано в повечето случаи развеселяване. Има и блог, но е позанемарен. Ето и две интервюта (едно и две) в нета за желаещите да се запознаят по-подробно с оскъдната информация, която авторът дава за себе си. Хвърлете едно око, ако сте го мернали из нета и сте решили, че стилът му ви е чужд или смятате, че ви е под нивото (то при това положение, чий го дири погледът ви над това изречене тук, нямам си идея), и може би ще разберете защо не трябва да се прибързва с категоризиране на автора като поредния Простак с достъп до интернет. Щото дал Господ такива по света и у нас и е грехота това да си замине от едната генерализация.

За изданието

Никола Крумов е един от най-харесваните автори в „Пощенска кутия за приказки“. Това е идеен проект на Гергана Турийска за млади автори с цел подпомагане и издаване, както и популяризирането им чрез литературни четения от известни личности. Ето примерен клип с литературно четене на разказ от Никола Крумов с изпълнител Ненчо Балабанов. Аз не харесвам кой знае колко аудиокниги и да ми ги четат нещата по принцип, съвсем друго е директният контакт с автора при процеса на четене. При всички случаи хората си правят труд и то голям. Ето малко повече информация за издателството за по-любознателните.

Благодарение на ръчкането от фенове и разгорещени фенки, оставящи мокри следи на стола, на бял свят излезе и книжката Дневник от панелните блокове със случайно избрани на пръв поглед писания, като дори остава материал за още книги, а новите истории във Фейсбук страницата продължават да се трупат. Аз лично бих подкрепил и още издания, и макар авторът да не тръгна да прави голям бизнес от това, нещата може да се подредят и по-успешно, да е жив и здрав. В случая е голям плюс, че не е нужно да се купува – всичко се публикува в нета предварително, с прилична грамотност за целите на забавлението. Самият аз си поръчах няколко броя за подарък на хора с близко до моето чувство за хумор, и най-вече за Подкрепа на Автора™. И не щото е някакъв литературен връх и Български Автор, а защото съм се смял с глас и ми е харесало как се държи и комуникира с феновете си, запазвайки позитивен тон въпреки тоталната анонимност. И знам, че като подаря книжката на определени хора, ще ѝ се зарадват наистина.

Дневникът е със скромен (като за свикналия на многотомни поредици наш читател) обем, с доста забавна корица, на хубава хартия и не изглежда да са пестили от редактори и предпечат. В изданието различните Фейсбук статуси, пускани в нета както падне, са разделени за разнообразие на Истории, Разкази и Поезия. Което помага за превръщането на куп хаотични скечове в книга с някаква литературна стойност, макар и не за всеки вкус. Честно казано, ако не бяха другите Разкази и Истории и малко Поезия да разширят наблюденията ми и да придадат известна тежест на писанията му, щях да ги подмина като виц и толкоз.

Истории и Стил

Голяма част от популярността се дължи на тоновете комични Истории за Несгодите на Кольо, Нора и Ивелина. Понякога са написани от женска и котешка гледна точка, макар и все така в стил Кольо. Разпасаният, разгонен и мързелив бг мачо, изпълнен с добри намерения и 2 леви ръце, попада в абсурдни ситуации, достойни за международен цирк. И макар да са леко еднотипни, ако ги следиш ревностно, точно този стил и известна хронология ги превръща в прекрасно забавление, докато тъпееш в офиса или транспорта.

Първосигнално или не, Пичът има рядката дарба да разсмее или натъжи с няколко уж нерафинирани и абсурдни лафчета. Житейските Беди, стоварващи се на главата на героя му, предизвикват широк спектър от емоции – от Оня изнервен смях, експлоатиран от клоуните (смешно е само защото се случва на друг бедата), до чисто церебралното удоволствие да прочетеш красива бутафорна метафора, която избухва като разноцветен облак от асоциации в мозъка. Безспорно Черешката на тортата са тоновете разплакващи от смях Сравнения и Преувеличения, с Натурализъм, неподлежащ на цитиране извън контекста. Преди да се отнесете гнусливо към стила му, защото използва в историите думи като „оножда“, но хубаво е да се направи разлика между интелигентно конструираната „простотийка“ с цел забавление и Простащината, която ни залива навсякъде, и която се взима насериозно. Важна разлика е, де‘а!

И за да не бъда голословен:

Грапава неделна сутрин. Прегръщам Нора с надеждата за сношение, ала тя ме дарява с лакът в ребрата. Къде остана доброто старо гушкане – нали това искат жените? Шептя в изумителното й ухо, а лигите ми капят вътре: „Хайде на секс, Бухалче!” „Изчезни.” „Дай само малко. Обещавам, че нищо няма да усетиш.” „Разкарай се.” Какво отношение – как да дружа с нея? Вярно – снощи ме пожела, но нали имаше финал на Шампионската лига. Тоя мач е един път в годината и тя баш сега се сетила за мръсотии. Разхождаше телцето си с клошарско бедни дрехи, а в невинната ѝ срамежлива усмивка имаше нещо толкова долно. Тя обича футбола, но вчера беше настръхнала за чифтосване. Предпочетох бирата, футбола и Кристияно Роналдо. Любимата си легна. Ставаме. Сега ми е сърдита: „Да си пушил вътре?!” „Не, Гущерче.” Дори рибките в аквариума разбират, че лъжа.

Освен скечовете тип „домашен цирк“ авторът има и множество истории на сериозни теми, които да те накарат да се замислиш и дори да се просълзиш. „Рак на седмия“ примерно не е нещо, което прост селски бек е способен да сътвори.

Разказите във втория раздел на книгата не са свързани със семейните несгоди, а са описани чужди премеждия в стил “какво би станало, ако…”, иронични истории за българите по света и т.н. – с едно по-различно и кротко чувство за хумор, но пак в стила на Кольо. Едно от първите му по-популярни неща за феновете, размятано насам-натам в нета, всъщност е “Българските ми квартиранти и делата им в Англия” и продълженията му, което попада в тази категория.

Поезията идва като известна изненада, само ако си мислиш, че има знак за равенство между героя Кольо и автора Никола Крумов. Тя, разбира се, също носи характерния му стил, и макар малко да разбирам от поезия и съм на принципа щом е в колонка, значи е стих, ми харесва доста. Все пак не бих си сложил таралеж в гащите да я коментирам.

Признание – засега само у нас

И броени часове преди да приключа това ревю, ще ви занимая с „малко“ безпристрастна статистика, която само звучи като хвалби. Ако трябва, ще добавя и снимки на котенца, за да ви задържа вниманието:

• Дебютната книга на Н. Крумов е Номер 1 в редица класации в голямата книжарница Гринуич, в която повечето от нас разменят хартия с портрети на известни родни личности с воден знак за хартия с повечко текст. Държи първенството за последните месеци в класациите за български автор и отделно най-продавани книги и може да дава уроци на Стивън Кинг, както често обича да се шегува самият той в коментарите си.
• Най-продаваната книга в електронния магазин Ozone.bg за миналата 2015 година. Успехът продължава предполагам в същия дух и през 2016-а, ако съдим по постовете във Фейсбук и разнасянето ѝ главно от „уста на уста“ от фенове, както и че е изчерпана по онлайн книжарниците. Дано пуснат още допечатки.
• Със своите остроумни, грубовати, нецензурни и веселяшки историйки-статуси във Фейсбук, с малко поезия, съвети към младежи (стил Леля Ог) и няколко стягащи сърцето сериозни неща пичът успя да събере за година и нещо над 27 000 цъкнали ”Like” на Фейсбук страницата му фенове, споделящи /не дотам/ прилично му чувство за хумор. Приятно изключение е, когато се съберат толкова хора на едно място, да не се смъкне общото интелектуално ниво до това на амеба от тролове.

И така, приключваме!

Напълно приемам и разбирам, че има хора, на които не им е по вкуса подобен стил, няма лошо. Ако четете само неща, помагащи ви да се издигнете в по-висша енергийна форма от чист интелект, материалът вероятно не е за вас, колкото и да се потя да обяснявам. Пробвайте да го споделите за експеримента на ваши познати, ще останете (вероятно) приятно изненадани колко от тях вече го знаят, ама си траят от някаква неведома псевдоинтелектуална срамежливост, а в същото време му се кефят от душа и сърце на глупостите.

В тоя ред на мисли – възхитен съм как авторът искрено се поздравява и лафи и с негативните в коментарите под статусите си. Направо все едно сте си на маса с бирички и на приказка всички. Абсолютно незлобливо, без мания за величие и с характерното му чувство за хумор, което в последно време ми се струва уникална човешка способност, обречена на изчезване. А пък стилът му точно е идеален да анихилира тролове и хейтъри, почти е жалко, че зевзекът зад името Никола Крумов е Пич и е над тия неща и си поства лежерно, гледайки си живота, с котката в скута и с биричка в ръка. Евала. Или както казва едно популярно напоследък меме – Be like Kolio.

Всички имаме нужда от малко искрен смях, особено такъв, който кара човек шумно и първосигнално да се разхили като пълен идиот в градския транспорт и офиса, привличайки жалостивите или завистливи погледи на околните. И да го сподели.