Severance

По средата на глобална пандемия реших да чета книга, развиваща се след апокалипсис, причинен от глобална пандемия. Какво толкова, мерките се разхлабиха, народът се втурна към Гърция, всичко уж приключи, вече мога да обърна поглед назад и да се разведря със Severance на Линг Ма. Всъщност, книгата не се оказа това, което очаквах. Бих я сложил в нашия списък – Фантастика, която да четем по време на карантина, но не очаквах, че тази книга ще се окаже не толкова постапокалиптичен роман, колкото критика на съвременното ни общество.

Severance разказва за Кандас Чен и група оцелели след глобалния апокалипсис, които се опитват да достигнат до място, специално пригодено за оцеляване, където ще имат възможност да възобновят човешкия вид. В същото време книгата разказва и за Канданс преди пандемията, прескачайки напред и назад във времето, като в един момент разказва и за родителите ѝ, емигранти от Китай, и как се сблъскват с Новия свят за пръв път.

Severance е многопластова книга, но мисля да започна от пандемията, въпреки че тя не е фокусът на историята. Просто на фона на изминалите месеци няма как да не ми направи впечатление. Не бих нарекъл книгата пророческа, а може би логична – просто преди да ми се стовари на главата не се бях замислял върху този аспект. Всички, които са имали възможност да работят от вкъщи по време на карантината, си спомнят мейла или общото събрание, с което са били разпуснати. Всеки е видял пустите улици и празния градски транспорт. Всичко това е и в книгата. Ние не стигнахме до разпад на цивилизацията и сигурно няма да стигнем (е защо не!? колко си черноглед… – бел.ред), но началото вече е плашещо познато.

Следващия пласт е… опа, отново пандемията, този път от гледна точка на симптомите. Всъщност тази книга е един вид зомби апокалипсис. Заразата се пренася чрез спори, които инфектират мозъка на човек и го карат да влезе в състояние на монотонно повтаряне на рутинни дейности, докато не умре от глад и жажда. Няма нищо страшно в тези зомбита, те не искат да ви изядат мозъка, просто си сгъват дрехите от простора отново и отново, докато не умрат. Плашещото е че нещо навярно е можело да се направи за тези хора, можели са да бъдат хранени и гледани, докато се намери лек, но заразата плъзва толкова бързо, че просто не остава кой да се погрижи. Изведнъж цивилизацията рухва и най-доброто, което оцелелите могат да направят за заболелите, е да ги избавят от мъките им с куршум в челото.

Последния пласт е мястото, където всичко се навръзва. Пандемията, зомбитата и животът на Канданс и нейните родители. Емигрантския им устрем да се докажат на новата си родина. Детето им, което не може да намери своя път в живота. Работата на Канданс преди пандемията е била да надзирава производството на Библии, във всякакви вариации, с кожени корици, с позлатени страници, с орнаменти. Печатарските преси, които изкарват страница след страница, дори и машините за кашони, в които се опаковат Библиите. Вечен кръговрат. Като заболелите, извършващи едни и същи дейности без край. Докато не умрат.

Обединяващото всички пластове е прозата на Линг Ма. Нейните диалози нямат кавички или тирета, или каквато и да е било друга разграничаваща пунктуация, те са част от текста. Реално няма нужда от индикация, разбира се, личи си прекрасно кое е диалог, кое – описание. Представени по този начин те сa сложени на едно ниво с всичко останало. Диалогът няма по-голямо значение от останалото, каквото има да се случи, ще се случи. Текстът смело прескача напред-назад и в глаголните времена, не само в хронологията. Сегашно време за минали събития, минало време за по-скорошни. Времето също няма значение, каквото се е случило преди, ще се случи отново в една безкрайна цикличност на монотонна работа в офис. Дори болестта не е избавление от безкрайните механични действия.

Severance разчупва жанрови и стилистични очаквания, за да предложи една меланхолична история за монотоността на съвременния начин на живот. На пръв поглед пост зомби апокалипсис, всъщност тя се оказва критика на нашето общество. Не очаквайте следващия Сблъсък: в тази книга сюжетът, езикът, че и глобалната пандемия са конструирани внимателно, за да изградят алегория на нашия свят. В никакъв случай не лоша книга, напротив, хареса ми много, просто имайте предвид, че не е това, което изглежда на пръв поглед.