Savage Legion

С Мат Уолъс се запознах преди няколко години, когато попаднах на подкаста Ditch Diggers*, в който той и Мър Лафърти (Six Wakes) обсъждат писателския и издателския бизнес. Той обича да се представя като мизантроп и циник, но всъщност е доста свестен тип. Макар и да знаех, че е писал множество разкази и повести, досега не бях чел нищо негово. Така че когато миналата зима обяви предстоящото си епично фентъзи, бях силно любопитен какво е сътворил.

Помните ли древното минало, в което целоекипно припадахме по Малазанска книга на мъртвите на Стивън Ериксън? Да, и мен ме е срам от този период, но какво да се прави, нямаше го Captain Hindsight да ни каже колко катастрофически ще се срине тази поредица в късните си книги. В началните томове обаче се съдържаше един елемент, който винаги ми е харесвал много – концепцията, че ако една империя има достатъчно време да еволюира, тя ще промени коренно методите си на власт. С достатъчно ресурси дори псевдо-средновековно правителство ще намери начин да манипулира и контролира жителите си, без да се налага да прибягва до насилие.

Именно в тази посока е развит светът на Savage Legion. На повърхността империята Креш е земен рай. Преди векове благородническите родове са били изкоренени и заменени с кооперативи и комитети, които да изпълняват функциите им. Вместо император, Креш има бюрокрация. Различни организации се грижат за всички аспекти от живота на жителите, а по границите армиите са готови да отблъснат врага.

Винаги има враг за отблъскване.

Под тази идилия, обаче, се крие тумор на неравнопоставеност и манипулация. Креш е машина, подчинена на оптимизацията. Хората, които не могат да допринасят за процъфтяването ѝ, нямат място в нея. Една от най-добре пазените тайни е Легионът на диваците – армия от роби, използвана в завоевателните войни на Креш. Никой от обикновените жители не е чувал това име. Легионът се попълва тихомълком от просяците по улиците, престъпниците от затворите… и хората, които се опитват да разкрият интригата в основата на империята.

Savage Legion следва няколко героя в различни позиции, които поотделно научават каква е цената на просперитета на Креш. Иви умишлено позволява да я заловят и изпратят в Легиона, за да открие приятеля си Брио – лидер на уважаван Джен (един от корпоративните конгломерати, заменили благородническите родове), който е изчезнал безследно от столицата. Лекси е съпругата на Брио, която се опитва да предотврати колапса на организацията им, докато търси истината зад липсата му. Дайоуан е дете от улиците – младо момиче, което не може да използва краката си, но чийто невероятен интелект я запраща на мистериозен остров, където група брилянтни изобретатели движат технологичното и политическо бъдеще на цялата империя.

Всяка от тези сюжетни линии минава през интересни обрати и бива паркирана на вълнуващо място, но Savage Legion е категорично незавършена книга. Уолъс пише една история в три тома и ще трябва да прочетем следващите два, за да видим как ще приключи. Това обаче не бива да ви спира да му дадете шанс сега. На първо място, книгата е достатъчно интересна, за да си струва четенето при все незавършеността си. На второ, Уолъс е бачкатор (ditch digger, get it?), който вече е готов с втората чернова на продължението, така че със сигурност няма да чакаме с години.

Но има и друг важен фактор. Аз обожавам многотомното епично фентъзи. Обожавам огромните му светове, множеството герои, колосалните истории. И да, фрустрацията е безкрайна, когато хора като Мартин или Ротфъс се бавят с десетилетия (аз лично не вярвам, че кой да е от тези двамата някога ще завърши поредицата си). Но истината е, че ако читателите не поемат риска да четат първите книги в тези поредици – ако всички чакаме те да бъдат завършени, преди да им дадем шанс – те просто ще спрат да бъдат публикувани, защото няма да се продават достатъчно добре.

Естествено, всеки случай е уникален и никой от нас не дължи на писателите на многотомни саги да им плаща наема. Но в случая с Мат Уолъс и Savage Legion става дума за автор със солидна писателска етика, а също и за книга, която строго си заслужава четенето, дори да е само първата трета от историята. Така че налазвайте смело и ако светът не изгори дотогава, съм сигурен, че догодина ще обсъждаме втората част.