Radicalized Four Tales of Our Present Moment

Кори Доктороу е един от онези слабо познати в България автори, които са много известни в Щатите. Дългогодишен блогър (легендарен с милионите си читатели преди да е издал дори първата си книга), активист за свобода на информацията, той е отдаден на разглеждането на компютърните технологии, информационните мрежи и как те могат да бъдат използвани за следене и контрол на хората. Той е и агресивно политически ангажиран, като естествено е отвратен от състоянието на САЩ в момента.

Имах шанса да се запозная с Кори и да го слушам в два панела по време на Chicago Comics and Entertainment Expo (за което писах в редакционното за април) и той ме впечатли с невероятното ниво на сериозност, с което гледа на политическите и социални тенденции на съвременното общество през призмата на информационната технология. Макар и да е добър автор със силни разказвачески качества, за него това не е забавление, а метод за изразяване на интензивни чувства и идеи. На тези панели научих и за новата му книга – Radicalized. Колекция от четири новели, които той описа като „therapy for my Trump Derangement Syndrome“, или в свободен превод: терапия за преодоляване на ужаса от антихуманността, ксенофобията, расизма и чудовищния себичен цинизъм на настоящата администрация в САЩ.

Всяка от четирите истории в Radicalized е някаква форма на дистопична фантастика, но разглеждаща наболял проблем от настоящето. Въпреки сериозната тематика, те не са дидактични, а напротив – с елегантен, често сардоничен тон, Доктороу разказва истории, които имат истински емоционален заряд, независимо доколко човек се вълнува от темите в основата им.

Unauthorized Bread е поставена в непосредственото бъдеще и разказва за Салима – бежанка от Бенгази, прекарала пет години в лагер в Аризона, преди да бъде официално допусната да живее в САЩ. Когато най-сетне получава правото да наеме апартамент на цена, която може да си позволи, тя си мисли, че животът й най-накрая е тръгнал в добра посока, но наемът се оказва най-малкият й проблем. Апартаментът идва с уреди, които работят единствено със свръхскъпи стоки, „одобрени“ от корпорациите, които ги произвеждат, а собствениците на апартамента получават част от приходите. И когато „Boulangism“ – производител на тостера на Салима – фалира, компютърът отказва да разпознае който и да е хляб, и тя се вижда принудена да намери начин да го хакне. Отключването на тостера води до поредица от решения – от разкодирането на всичките й устройства до това да помогне на останалите бежанци, тъпкани от собствениците на сградата – които малко по малко я приближават до риска да изгуби всичко, за което се е борила толкова дълго време.

Това е история за тотална доминация на IPs (Intellectual Properties), използвани да поддържат бедните класи в състояние на циклична мизерия, от която те не са способни да избягат. Героите на Unauthorized Bread не могат да живеят в апартамент без тези деспотични устройства, защото такъв апартамент би струвал непосилно количество пари за тях. Същевременно обаче това е и история за ксенофобията, която позволява на група хора да бъдат третирани като осемдесета класа, използвайки не директно насилие, а корпоративни методи, които са до такава степен преплетени със законите на повечето световни държави, че са на практика непобедими.

Model Minority ни запознава с Американския Орел – супергерой и шампион на Американския Идеал. Последният оцелял представител на унищожена цивилизация, той е извънземен, който е бил прегърнат от хората в тази държава преди почти цял век и е решил да бъде защитник на ценностите й – равенство, справедливост и възможности за всеки, който работи за тях. Но когато се опитва да спре група полицаи да пребият невинен чернокож нюйоркчанин, Орелът осъзнава, че институциите, които е прекарал цял век да брани, не вярват в тези ценности.

Малко по малко извънземният герой научава истината за света, в който живее – че той е „герой“ само докато структурите на наблюдение и пропаганда не го считат за враг. Че анахронистичните му опити да защитава самоличността си в свят, където технологиите разпознават лица за секунди и могат мигновено да анализират пътя на полета му, са толерирани единствено докато не се противи срещу системата. Че дори „бялостта“ му е дар, който може да бъде отнет и заменен с дамгата „незаконен чужденец“.

Model Minority е история за това какво става, когато Супермен осъзнае, че е на страната на неправдата. Естесвено, Доктороу не използва това име, но Орелът има всички способности на Кларк Кент, приятелка на име Лоис, която е журналистка, и съюзник-милиардер на име Брус, който също има тайна самоличност. Но за разлика от историите за Супермен, тази се развива в нашия свят. Където полицейската бруталност е ежедневие за много хора, подплатена от озаконена ненаказуемост и системи за покриване на престъпленията й. Където расизмът е непроменим факт, но никой не вярва в него, защото хората не използват „забранени“ думи в речта си. И Доктороу рисува по изключително силен начин тази реалност и как традиционният, идеализиран супергероизъм е напълно, тотално, абсолютно безсилен срещу нея. Или може би не съвсем…

Radicalized, на която е кръстена колекцията, е най-малко „фантастичната“ история в сборника. Ако трябва да я описвам, бих й дал етикета „алтернативно настояще“. Тази новела ни запознава с Джо – обикновен чиляк с обикновена работа в обикновена фирма, където получава обикновена заплата. Той живее обикновен живот с обикновената си съпруга Лейси и обикновената им дъщеря Мадисън, в които е абсолютно влюбен. Когато жена му се разболява от тежка форма на рак, Джо се опитва да направи всичко възможно, за да я спаси. Оказва се, че единствено свръхскъпо лечение би й дало реален шанс, и шансът всъщност е добър. Но застрахователната му компания отказва да плати за такава процедура с оправданието, че е „експериментална“.

Джо изпада в тежка депресия и докато Лейси смело се готви да посрещне смъртта си, той влиза в тъмните части на Интернет и намира форум, където други мъже, които са изгубили или са на път да изубят любими хора, се събират, за да изливат гнева и отчаянието си. Внезапно обаче болестта изпада в ремисия и Лейси е спасена. Шанс едно на милион, но при все това напълно реален. Джо обаче не спира да влиза във форума и това го прави свидетел на зараждането на движение, каквото никой досега не е виждал – на бели мъже от средна класа, които в отчаянието си започват да извършват атентати срещу здравни застрахователи и политиците, на които те плащат да поддържат монопола им и правото им да правят пари от човешки живот.

Radicalized е мрачна сатира, която поставя прост въпрос: „Колко време би отнело на лицемерните сили, контролиращи Запада, да нарекат някого „терорист“, ако той е бял американец?“. Новелата отговаря на този въпрос, но по-интересният казус е разглеждането на темата доколко насилието е здравословна реакция на жестока неправда и възможно ли е човек да постигне нещо добро с него. Джо дълго време се опитва да предотврати атентатите, виждайки отчаянието, което води до тях, но малко по малко започва да се чуди дали всъщност си струва да ги спира. Новелата отговаря и на този въпрос, но не искам да разкривам отговора.

Последната история в сборника – Masque of the Red Death – е едновременно най-фантастичната и най-сатиричната. Главният герой тук е Мартин. Супер богат капиталист, работещ за хедж фонд, той живее със схващането, че единствено свръхинтелигентните и „качествени“ хора като него могат да постигнат успех и да бъдат начело, а останалите 99% са паразити, които стават все по-ненужни. Това го води до всъщност доста точното предсказание, че скоро цивилизацията ще се срине и това ще доведе до период на беззаконие, в който „паразитите“ ще се самоизбият, за да могат после качествените хора като него да се върнат начело в прочистен свят. С тази мисъл, той плаща за построяването на бункер, в който кани тридесет човека – богати и „качествени“ като него самия – където да изчакат срива и неизбежния хаос след него.

Крахът, неочаквано за читателя, се случва точно както Мартин очаква – поредица от природни и социални катаклизми водят до срив на комуникации и политически структури, и края на съвременната цивилизация. Но скрити във „Форт Дуум“ насред пустинята на Аризона, „Тридесетте“ са спокойно уверени в подготовката си и способността си да изтраят края на хаоса. Малко по малко обаче реалността се изсипва отгоре им под формата на мародери, болест и на моменти болезнена скука, а междувременно насред свят ала Лудият Макс човешките общества като че ли започват да се изграждат наново, като оцелелите разчитат на взаимна подкрепа и равенство, за да оцелеят. Мартин презрително чака някой агресивен плиткоумник да изтреби тези наивници… Но докато Тридесетте измират от болест около него, може би ще се окаже, че „качествените“ хора не са способни да разпознаят света, който ще се роди от пепелта на старата цивилизация.

Четирите погледа – на „кафявата“ бежанка, героичния извънземен, обикновения „Джо“ и самовлюбения капиталист – са уникални по различни начини и макар всяка от новелите да разглежда отделен проблем по свой си начин, те са обвързани с общата тема за неправдите, в които живеем в момента. Всяка история е базирана на напълно реални ужаси, които се случват на стотици хиляди хора ежедневно, и фантастичните елементи са повече или по-малко декорация върху този факт. Radicalized не се опитва да си играе на нюансираност и символизъм – сборникът е директен и агресивен в посланието си, разкривайки гнева на Доктороу по време на писането.

Същевременно обаче тези истории са, както той самият признава, „терапия“. Което означава, че – без да спойля – травмата и несправедливостта, с които се занимават, не винаги побеждават в традиционния смисъл на думата. Цялостното усещане от сборника е оптимистично, ако и да провокира по-задълбочено осъзнаване на света, в който живеем. Тези новели определено могат да бъдат третирани като предупреждения, но всяка от тях също така се стреми да предложи минимум път към преодоляване на проблемите, с които се ангажира.

Съзнавам, че политическите пристрастия ще играят огромна роля в това дали Radicalized би ви харесал, или не. Няма да хвърлям етикети и да обиждам читателите, които не споделят мнението ми, но мисля, че е честно да кажа в прав текст – ако смятате страданието на хората с различен цвят на кожата от вашия за „заслужено“ по един или друг начин, тази книга може би не е за вас. Ако считате, че капитализмът е единственият път към глобално благоденствие, тази книга може би не е за вас. Ако чудовищните  престъпления на американското правителство и  Тръмп не ви притесняват или дори им симпатизирате… тази книга може би не е за вас.

Също така четирите новели разглеждат проблеми, които са част от реалността конкретно в САЩ, и е възможно тази книга да не е за вас поради напълно простата причина, че не сте запознати с въпросната реалност или тя ви е твърде далечна. Но за мен несправедливостта в основата на Radicalized е базирана на универсални ценности и ако от това ревю ви се струва, че тези ценности са нещо важно за вас, мисля, че сборникът ще ви хареса много.