Конгрес по футурология

Конгрес по футурология ни среща с познатия ни от Звездни дневници главен герой Ийон Тихи. Този път той не е на пътешествие из галактиката, а посещава измислената латиноамериканска държава Костарикана. В луксозен хотел в столицата ѝ се провежда конгрес, посветен на свръхнаселеността. Повествованието се води от първо лице с типичното за Тихи перчене и неадекватност и той постоянно се забърква в нелепи ситуации. По време на конгреса в страната се извършва опит за преврат и в отговор на това властите пускат новоразработени и много ефективни психотропни вещества в питейната вода и въздуха. Поглъщането им води до изключително убедителни халюцинации и Тихи бързо загубва представа кое е реалност и кое не.

След поредица екстремни преживявания той попада в болница и бива замразен поради упорито нежелание да признае, че не се намира в халюцинация. След размразяването си се озовава десетилетия напред в бъдещето. Макар населението на Земята да е почти 30 милиарда, животът изглежда утопичен благодарение на развитието на психотропната фармацевтика. Но по време на адаптацията си към тази нова цивилизация Тихи постепенно открива, че тя също има своите сериозни проблеми.

Макар и само около 150 страници, Конгрес по футурология е творба, изпълнена със сюжетни обрати и изненади. От това обаче не страдат идеите, тъкмо напротив. Те са дори повече от обичайното за Лем и една от друга по-интересни. Във втората половина на повестта той съумява да представи в дълбочина делничния живот в цивилизация, основаваща се на развити до съвършенство психотропни вещества. Чрез тях всеки може да изживее каквато си поиска, изключително убедителна халюцинация или да придобие незабавно нови умения. За убедителното представяне на тази цивилизация много спомага и типичната за Лем изобретателност в измислянето на нови думи. Тук сюжетът му е позволил да се развихри в това отношение и резултатите са прекрасни. Почти всички от стотиците неологизми, присъстващи в творбата, са точно на място, като допринасят много и за ефективността на хумора (за това голяма заслуга има и преводачката Светлана Петрова). Има пасажи, които могат да се използват като примери в учебници за това как се създават и използват неологизми в фантастиката. Например този:

Ето в такъв афористичен стил е написан целият научен труд. След една ампула главата ти пращи от знания. Електронният боклукчия е компостер. Военен с ранг подофицер е компунтер. Селският робот е цифрун или цифрак. Корумпютър означава продажен робот, контрапютърът е темерут, неспособен да си сътрудничи с другите; понякога заради промените на напрежението в мрежата, предизвикани от конфликтите им, възникват електрически бури и дори пожари. Лъскобутер е автомат, който чисти обувки, а лъскобунтер — същия, само че когато се разбунтува. Подивелият робот е компутериум, споровете им се разрешават само чрез кибербой и роботобитки, да не говорим за електротиката! А сукубаторите, конкубинаторите, инкубаторите, воботите (подводни роботи), а пътувите или пътеваците, а човенците (андроиди), а ленистроните, обичаите им, самобитното им творчество! Историята на интелектрониката осведомява и за синтез на синсектите (изкуствени насекоми), които като програмухи представлявали дори част от бойния арсенал. Ъглякът (или внедренецът) е робот, който се прави на човек и се „внедрява“ в човешкото общество. Старият робот, изхвърлен от собственика си на улицата — за съжаление често явление, — се нарича трупец. Казват, че едно време трупците били извозвани в резервати, където ставали обект на лов с хайки, но по инициатива на Дружеството за защита на роботите бил приет закон, забраняващ подобни действия. Проблемът явно не е решен окончателно, понеже както и преди има роботи самоубийци — автоморти.

Конгрес по футурология е също така едно от произведенията, най-добре експлоатиращо популярната във фантастиката тема какво е реалност и доколко можем да се доверим на сетивата си. На моменти повествованието се развива в няколко наслоени нива на халюцинация и почти през цялото време има несигурност кое от изживяванията на Тихи е реално. Всичко това е представено изключително елегантно и умело, с голяма доза сатира и абсурдизъм, но без това да се отрази негативно на философските идеи. Филип Дик е единственият американски фантаст, който Лем е похвалил през годините, и надали е случайно, че Конгрес по футурология разглежда теми, считани за запазена марка на Дик. Но го прави по начин, който в нито един момент не оставя съмнение, че е изцяло оригинална творба. Дори днес, 50 години след излизането ѝ, повестта и за миг не изглежда остаряла и разглежда тематиката в далеч по-голяма дълбочина от почти всички по-популярни произведения в тази област.

Хуморът в Конгрес по футурология е на изключително ниво. Има пасажи, на които се смея с глас и след десетина препрочитания. Още в първите страници по изключително забавен начин е описана срещата на Тихи с кандидат-терорист, който с гордост споделя, че се готви да убие папата. Малко след това е описан официален банкет, на който гостите са по пижами, но се появява и третият секретар на посолството на САЩ, като „в цялата зала само той беше в смокинг, защото бронираната жилетка трудно може да се скрие под пижама“. Във втората половина на повестта пък има един куп ужасно забавни ситуации при опитите на Тихи да се адаптира към новия си живот.

Един от най-интересните елементи в Конгрес по футурология е личностната еволюция на главния герой. В Звездни дневници Ийон Тихи е един гротесков образ, почти лишен от дълбочина. Тук също е такъв в началото, но постепенно бива развит майсторски, става доста по-пълнокръвен и е трудно да не му съчувстваме в по-тежките моменти.

Конгрес по футурология се чете на един дъх и нагледно демонстрира защо Лем е един от най-великите фантасти. Такава майсторска комбинация от философски идеи, хумор, светостроене, езикова изобретателност и развитие на главния герой се среща изключително рядко.