Убиецо, върни се Тя не е захарче. Тя е карболова киселина и цианид.

Рей Бредбъри е толкова познато име, колкото и разнородни са асоциациите, свързани с него. Дълго време първият образ, който изникваше в главата ми, бе този на прашните и покрити с история улици на Грийн Таун, Илинойс, където се развива голяма част от действието на Вино от глухарчета – полубиографичния роман на Бредбъри, разказващ за златното детство на  дванадесетгодишния Дъглас Споулдинг. Малко по-късно се запознах с Гай Монтег и Кларис между страниците на 451 градуса по Фаренхайт и тази среща така ме разтърси, че намерих за абсолютно необходимо да я увековеча с мастило върху кожата си. Невероятните случки на Марсиански хроники ме научиха, че няма от какво да се страхувам, когато думите “научна фантастика” биват произнесени около някой роман или разказ. Но за любовта на Рей към криминалните истории и мистерии с убийства и изчезвания разбрах едва когато в ръцете ми попадна едно опърпано и препатило (доказателство за редовно четене и препрочитане) копие на Смъртта е занимание самотно. Едва тогава имах възможността да “свържа точките” и да разбера по-добре някои части и мотиви от останалите му произведения.

Това, което голяма част от хората, чели само най-популярните му романи, не знаят за Рей Бредбъри, е, че хлябът и маслото на художествения му труд са кратките разкази. Историята за неговата желязна творческа дисциплина често се споменава в ревюта, уводи и статии, а преди да ни напусне – и в интервюта. През 2010 в едно такова интервю авторът казва, че никога не е имал проблем с времето и мястото на писане – като младеж често се е потил над някоя история, докато от радиото гърми музика, а майка му, баща му и брат му водят оживен разговор. Този опит му прави добра услуга години по-късно, когато за написването на 451 градуса по Фаренхайт той посещава библиотеката на Калифорнийския университет, където срещу скромните десет цента можеш да използваш пишеща машина под наем за около тридесетина минути. Тези обстоятелства са много различни от днес, когато чисто технологичните условия предразполагат начинаещи и дори утвърдени автори към проточване, пренаписване, отлагане и дълго премисляне на материала (по никакъв начин нямам предвид един добре познат създател на световноизвестна фентъзи поредица…). Допълнително писателят споменава, че никога не се е съобразявал с предварителни графици – вдъхновението избухва в него и го тласка към пишещата машина без особени съображения за всичко останало.

Това, разбира се, оказва своя ефект върху вида на разказите, тяхното темпо, развитието и вида на техните герои, дължината на изреченията и техния лексикален подбор, както и дълбочината на разгърнатите сюжети. Както в титулния за настоящия сборник Убиецо, върни се!, така и в голяма част от ранните творби на Бредбъри, действието се случва точно така – припряно, право по същество, сякаш този, който го е писал, е бързал да изкара всичките си идеи върху листа или преди времето му с пишещата машина да изтече, или преди ясните вълнуващи образи в главата му да избледнеят. Личното усещане, което добивах, докато прелиствах бързо страница след страница, бе че чета или сценарий за криминален филм, или директно превъртам сезон на полицейски и/или гангстерски сериал, в който всеки епизод е по 20 минути и представлява отделна история. Героите са разгледани на повърхностно ниво, информацията е точно толкова, колкото да доведе до следващата стъпка на мистерията, разтеглени локуми и детайлни описания просто няма.

Тази техника се оказва напълно задоволителна както за читателите му по онова време, така и за изданията, които приемат и публикуват разказите му – Weird Tales, Dime Mystery, Detective Tales, New Detective и пр., все популярни пълп списания, предоставили благородна почва за развитие на много начинаещи автори от това време. Разказите му достигат широката публика, които остават жадни за още дори и след не толкова сполучливите опити, а младият Рей получава това, което иска – богат и най-вече редовен опит в занаята.

Този сборник, издаден на стогодишнината от рождението на автора, определено не представлява най-добрите разкази на Бредбъри – и това идва от заклет негов фен, който жадно поглъща всичко с името му отгоре. Но е безценен именно за феновете, за запознанство с една по-малко популярна негова страна. В послеслова към книгата си Рей обяснява:

Бог пази младите писатели и не им дава да разбират колко зле се представят. Това е създаване на количество. Добрите истории, които пишеш по-късно, са чадър над лошите неща, които откриваш, че си оставял зад себе си през годините. Накрая всичко се изравнява.

Определено може да се твърди, че това упражнение по плодовитост е дало резултат – историята го доказва. Впрочем историите включват в редиците си Малкият убиец – един от най-добрите разкази на автора сред всички жанрове изобщо според собствените му думи. А навсякъде из страниците могат да се открият ясни следи от това, което впоследствие ще стане една от неговите запазени марки – съчетаването на тривиалното с поетичното под формата на изключително красноречиви и понякога необичайни метафори. Докато кървавото действие ни води от преродил се бос на мафията през отрязани глави над нефтени кладенци, деца, откриващи покрити и изоставени трупове на тавана и в градината, мрачни карнавали на недъзите с разкъсани сиамски близнаци чак до пътешествия във времето и криещи се в канала убийци, вроденото сладкодумие на Бредбъри наднича иззад екшъна с фрази и изречения като:

“Гледаше очите ѝ, сякаш в тях се спотайваха всички скрити мъдрости на света и той ги откриваше за първи път.”

“Мама и татко обикаляха бляскавото множество като пламъци, около които светските нощни пеперуди размахваха изискани криле.”

“Баба се замисли над офицера си, затворена в себе си като рак отшелник в раковина от дантела.”

“Отпечатъците му са навсякъде като мравки на пикник.”

“… тази пламенна коса, която бе разпусната и размахваше пръсти от цвят по раменете ѝ… ”

“Грохотът на океана звучи като солен гняв, връхлитащ пристани, скали и солени низини. Там нефтените кладенци съшиват суша и море заедно с изпомпващи черни пръсти.”

Убиецо, върни се! се чете бързо, някак между другото, на малки или средни сочни хапки. Подходящ е за хора, които не са твърде запознати с обстойната работа на Рей Бредбъри, хора, които имат време да четат само в автобуса, метрото и между чакания по опашки, хора с краткотрайна концентрация и такива изпаднали в читателски застой, които имат нужда от нещо сензационно, лесно, леко и увлекателно, за да се върнат към тежките артистични произведения. Според мен сборникът би бил един добър коледен подарък както за дългогодишни почитатели на криминалния жанр и на конкретния автор, които искат да разширят познанията си за неговата художествена история, така и за хора, които нямат идея кой е той и защо изобщо говорим толкова за него. Независимо дали личните предпочитания клонят повече към прости почти винетки от няколко къси странички, или към по-завоалирани мистерии с неочаквани усуквания в сюжета, смятам, че всеки би могъл да намери поне нещичко за себе си в този подарък за читателите и жест на благодарност към автора. Независимо от кой отбор сте, силно препоръчвам разказите да се четат на дневна светлина… или поне на пълна поета лична отговорност. Понякога най-страшното се случва там, където най-малко очакваш. Предупредени сте. Приятно четене!