Iron Widow

2021 г. не беше кой знае колко добра за мен в сферата на фантастиката и фентъзито. Макар и да попаднах на някои качествени заглавия, мнозинството книги, които прочетох, ме оставиха равнодушен или дори разочарован. Любимата ми книга за първите 11 месеца беше My Heart Is a Chainsaw на Стивън Греъм Джоунс, която дори не влиза в тези два жанра. Но в самия край на годината прочетох Iron Widow на Ширан Джей Жао и вярата ми във фантастиката се върна взривно.

В селата и градовете на Хуашя* момчетата мечтаят един ден да бъдат избрани да пилотират Какавида – огромни трансформиращи се роботи – във вечната война с гигантските извънземни Хуиндуини отвъд Великата стена. Пилотите на Какавиди са герои и знаменитости, които живеят в охолство и се къпят в слава. За момичетата ситуацията е по-различна. Жените в това общество имат стойност единствено като разменна монета. Дори когато душевната им енергия Ки е достатъчно силна, за да пилотират Какавида, те могат да станат единствено конкубинки на мъжете-пилоти. И по време на битка вероятността пилотът да изсмуче енергията им и да ги убие е огромна.

Когато 18-годишната Зетян кандидатства за конкубинка, тя не търси чест и слава, нито ѝ пука за парите, които неблагодарното ѝ семейство ще получи. Единствената ѝ цел е отмъщение срещу пилота, убил голямата ѝ сестра преди дори да е стъпила в кабината на гигантския робот. Но когато нейната Ки се оказва многократно по-силна от неговата и той умира по време на битка с извънземните, Зетян се оказва впримчена не само във войната срещу Хуиндуините, но и в политическите интриги на държава, която е готова да изгуби тази война, само и само да не даде равни права на жените си.

Не се подвеждайте от категоризацита на романа. Iron Widow може да се продава като YA, но истината е, че това е брутална история, пълна с агресия и болка, както и с някои доста… ъм… зрели сцени на сексуална тематика. Зетян може да е млада, но мотивацията ѝ не е тийнейджърски героизъм или неспособността да избере между двама неправдоподобни горещи пичове*, а дива, неудържима ярост. Това е жена, която – за да цитирам коментар, който ми попадна в Редит – се събужда всяка сутрин и избира насилие. И въпреки че осъзнава, че войната срещу Хуиндуините е въпрос на оцеляването на човешкия вид, тя не спира същевременно да се бори срещу бруталното сексистко общество, в което е родена.

А да, и по въпроса с двамата неправдоподобно горещи пичове… нека просто да кажем, че Ширан Джей Жао изяде доста критики онлайн от хора, които не обичат куиър полиаморността ¯\_(ツ)_/¯

Не знам дали ви е познато това усещане, когато започнете да четете книга и осъзнаете, че всеки аспект – от стила на писане, през поведението на героите, та до дължината на сцените и конкретните акценти в тях – е перфектно на мястото си. Надявам се да ви е познато, защото е страхотно удовлетворително и Iron Widow ми го достави от първата си страница. Интродукцията на Зетян и света, в който живее, бързо е заменена от екшън и политически интриги, които не отпускат до самия финал. В същото време, независимо дали са главни герои, или бегло скицирани, всички останали персонажи в романа имат индивидуалност и играят важна роля в историята.

Разбира се, като всяка друга дистопична YA фантастика, и Iron Widow е началото на поредица. Но също като най-добрите примери в жанра, книгата е удовлетворително завършена и ще ви остави с усещането за добре разказана история, която просто е част от по-голяма, все още незавършена сага. Неслучайно казах „като най-добрите примери в жанра“, защото тази книга с нищо не отстъпва на мулти-милиардните успехи като Игрите на глада, The Maze Runner или Divergent, и честно казано по качество с лекота надминава немалко от тях.

Така че, ако искате история за героиня, която за разлика от Мишел Обама винаги отговаря на враждебността с още повече враждебност, докато същевременно пилотира гигантски робот в битка с титанични извънземни, където любовта на неправдоподобно горещите пичове е невъобразимо маловажна в 99% от времетраенето на книгата, Iron Widow е вашето четиво! И наистина се надявам да я харесате, защото откровено казано това беше най-добрата от 120 книги, които прочетох тази година.