Elder Race

Ейдриън Чайковски активно се опитва да задмине Брандън Сандерсън по продуктивност. Младежът съумя да публикува два романа и три повести през 2021 г. и като гледам плановете му за 2022-ра, планира да поддържа скоростта. Elder Race беше последното му произведение за годината и определено е силен завършек.

Линес е Четвърта Дъщеря на кралицата и хората рядко я взимат насериозно. Но когато в съседното кралство се появява демон и майка ѝ отказва да повярва на свидетелите, тя решава да вземе нещата в свои ръце и да потърси помощта на древен магьосник, чиято кула се издига в планините над столицата. Само че Нир не е магьосник, а антрополог от Земята, изпратен да наблюдава тази забравена колония, без да се меси в историята ѝ. И когато осъзнава, че „демонът“ не може да е демон, а Земята вероятно е забравила за съществуването му, той решава да помогне на Линес, въпреки непреодолимата културна бариера помежду им.

Elder Race е вдъхновена от историята „Trip Trap“ на Джийн Улф, където двама герои – един фантастичен и един фентъзиен – също имат проблем с комуникацията. Действието в повестта на Чайковски се развива на свят, който някога е бил земна колония, преди цивилизацията на родната планета да се е сринала. Столетия по-късно нов ренесанс на Земята води до нова антропологична мисия, която да намери забравените светове и да наблюдава обществата, развили се на тях без връзка с дома. Само дето и този ренесанс явно не е изтраял, защото Нир е изоставен и сам, без цел и посока, пишещ доклади, които вероятно не стигат доникъде, след като сателитът в орбита ги изпрати в космоса.

Именно тук Elder Race блести най-ярко. Безпосочността и депресията на антрополога го водят до решението да помогне на младата принцеса, въпреки че тя упорито отказва да осмисли думата „учен“ (която на нейния език означава „магьосник“). Нир е постчовек, чието тяло е безкрайно променено спрямо базовия човешки вид. Той има филтър, който му позволява да потиска емоциите си и да държи депресията си под контрол… докато не дойде време да я изпита наведнъж, за да се прочисти от нея. Именно този крехък емоционален баланс е в центъра на историята и моментите, в които ученият се опитва да намери причина за битието си в този чужд свят, са най-силните в повестта.

Това, в което Elder Race не е толкова успешна, е контрастът между двете гледни точки. Линес е стандартната ентусиазирана млада фентъзи героиня. Тя не е глупава, но е продукт на цивилизацията си и не може да възприеме концепцията за свръхтехнологичното научно общество, от което произхожда Нир. Или поне това е идеята, която Чайковски иска читателят да получи.

Истината е, че липсата на разбиране не е особено нюансирано поднесена и често изглежда насилена от автора в моменти, в които не би било особено трудно да се избегне такъв ефект. В една цяла глава текстът върви в две паралелни колони – опитът на Нир да обясни истината за произхода си на Линес отляво, и начинът, по който тя интерпретира думите му, отдясно. Но колкото и пъти да ни се каже, че конкретни думи на нейния език имат различно значение от това, което той иска да им придаде, търсенето на дисонанс разчита основно на това този (теоретично) много интелигентен учен да не използва прости думи и концепции, за да обясни разликата между магия и наука. В една сцена Чайковски започва елементарно сравнение – че копаенето с лопата е по-лесно от копаенето с ръце, обаче това не го прави „магия“, – но после изглежда се усеща, че това обяснение е твърде ефективно, и се отказва по средата.

Това не е проблем, който разваля удоволствието от повестта. Ако трябва да съм честен, мисля, че Чайковски много ентусиазирано е искал да напише историята за двете общества, неспособни да комуникират помежду си, и това вкопчване в оригиналната идея му е попречило да види колко интересни концепции е развил в постчовешкото естество на единия от героите си. Elder Race се опитва да ни даде едно нещо, а вместо това ни дава друго, което аз поне харесах повече.

В резултат, чувствата ми към повестта са смесени. От една страна историята е повече или по-малко добра (развръзката с „демона“ ми беше леко разочароваща, преди да си дам сметка, че фокусът тук е върху вътрешното развитие на героите), но от друга исках повече светостроене и сюжет. Единият от двамата главни герои е комплексен и интересен. Другият… също е в книгата. Но в крайна сметка впечатленията ми са по-скоро положителни и ако ви се чете интересна и кратка фантастика, вдъхновена от класиците на Новата вълна, бих препоръчал Elder Race като едно от по-оригиналните четива, които ми попаднаха през 2021 г.