Immobility

С Браян Евънсън се запознах напълно случайно, когато ми попадна копие от повестта му The Warren. Автор с богато творчество в кратката форма и немалко награди, за когото въобще не бях чувал. Което е, разбира се, личен провал, но провал, който се постарах да компенсирам. Макар Евънсън да пише в рамките на фантастиката, творчеството му е доста по-близо до ужаса и Immobility – романът, на който The Warren е тематично (но не буквално) продължение – не е изключение.

Джоузеф Хоркай се събужда в стая, която не разпознава. Хора, които никога не е виждал, му казват, че е бил замразен, но са го събудили, защото имат нужда от помощта му. Дори името, което му дават, не му говори нищо. Светът навън е преживял невъобразим катаклизъм, и по някаква причина само Джоузеф е в състояние да оцелее в новата враждебна среда. Но странно дегенеративно заболяване го е парализирало от кръста надолу и само периодични инжекции с неясно съдържание го поддържат жив. Или поне така твърдят хората, които са го размразили. Което е странно, защото тялото му изглежда способно на нечовешка регенерация…

Immobility е пост-апокалиптичен трилър. Главният герой няма спомени и е изцяло зависим от информацията, дадена му от околните. Която от самото начало видимо не е особено благонадеждна. Мисията, на която „спасителите“ му го пращат, също е неясна и не изглежда да оправдава видимото им отчаяние или готовността им да жертват членове на малката си група, за да заведат Джоузеф до целта му. И защо тези жертви са идентични близнаци, наричани „мулета“, които са напълно окей да умрат, защото „за това са направени“?

Евънсън очевидно е във вихъра си, когато борави с параноя и несигурност. Буквално всяко късче информация, което читателят получава, подлежи на съмнение. От това кой е Джоузеф, през това какво е Джоузеф, Immobility е история за пълния колапс не просто на цивилизацията, но и на човечеството като идентичност. И сега въпросното човечество е отчаяно вкопчено в спомените за това какво прави хората хора, и се бори със зъби и нокти да го запази.

Както може би е станало очевидно, този роман не е за всеки. Браян Евънсън е много по-ангажиран с изграждането на параноя и усещане за несигурност и измама, отколкото в това да даде солидни отговори на читателя. Което не значи, че Immobility е разочароваща книга, но определено мога да разбера човек, за когото нервната енергия от това да трябва да подлага на съмнение всичко – от думите на околните, та до сетивата на главния герой – би дошла в повече. Както казах в началото, въпреки фантастичните си дрехи, това е много повече история на психологически ужас, отколкото пост-апокалиптична фантастика.

При все това обаче, романът изненадващо дава удовлетворително количество отговори. Някои от тях са скрити между редовете, други идват в самия финал. Но в крайна сметка Immobility поне за мен беше изключително качествено преживяване. Като фен на кохерентни истории и поредици, ми се искаше връзката с The Warren – която следва доста от същите сюжетни и тематични елементи – да е директна, а не духовна. Но качеството на писане, наситената атмосфера и оригиналната концепция на романа го правят неповторимо преживяване, което определено препоръчвам, ако смятате, че можете да живеете в несигурния му свят.