Ако има кръв

Четири неиздавани досега новели, обединени под името на една от тях – Ако има кръв, съвсем скоро излязоха и на нашия пазар. Последните истории на Кинг са тук, за да вълнуват, омагьосват и може би дори малко да ни уплашат, но какво наистина да очакваме?

В последните години така обичаният от нас Крал осезаемо промени някои елементи в стила си. Историите на късния Кинг се отличават, с малки изключения, с доста по-силна политическа и социална ангажираност, не толкова явна жестокост към героите и значително по-оптимистичен край. Това е тенденция от последните години, която не мога да определя като положителна или отрицателна, тъй като фокусът на творбите на Кинг никога не е бил просто кървав и безнадежден ужас, така че отсъствието на този елемент не прави четенето му по-малко приятно. Без да се ангажирам с оценка, в крайна сметка мога смело да кажа, че усещането за късните му книги е просто много различно. Това е тенденция, видима много ясно в Извисяване, Институтът и донякъде в Другият. Ако сте я забелязали до момента, със сигурност ще я усетите и в Ако има кръв.

Едно нещо не се е променило обаче и то е способността на Кинг да разказва увлекателно. Четирите новели, макар доста различни помежду си, споделят няколко общи черти, сред които интересната фабула, динамичното действие и свръхестественият елемент. Какво е различното във всяка от тях, ще разгледаме в следващите абзаци.

На първите страници ни посреща Телефонът на господин Хариган – история за необичайното приятелство между един младеж и възрастния богаташ, който го наема, за да му помага с покупките и да чете на глас любимите му книги. Разказвач е младежът – Крейг, който споделя историята си и това как въпросното приятелство повлиява на целия му живот. Образът на господин Хариган е загадъчен и понякога противоречив, но за самия Крейг е близка менторска и бащинска фигура, която буди уважение и привързаност.

Когато умира един старец, с него изгаря цяла библиотека.

На стари години Хариган е решил да се оттегли в малък град, където да доживее края на дните си, заобиколен от любимите си книги. Срещу него е Крейг – в зората на своето съзряване и изпълнен с любопитство, младежки вълнения и интерес към всичко ново. Общуването между двамата е много динамично и всеки успява да научи другия на нещо от собствения си свят, като кулминацията е моментът, в който Крейг подарява на стареца мобилен телефон с Интернет. Отначало скептичен към новата технология, Хариган го отказва, но младежът успява да го убеди да задържи подаръка, като му показва как може да го използва за неща, които го вълнуват. Скоро модерната джаджа става неразделна част от ежедневието на възрастния мъж.

Същинската част на разказа започва, когато Хариган издъхва и в момент на сантименталност и тъга Крейг пъха в джоба на сакото, с което погребват възрастния му приятел, именно този телефон. А той така и не се изключва и дори след години изпраща мистериозни съобщения – общуването с Хариган продължава и след смъртта по един доста зловещ начин.

Разказът е изключително интересен и за краткия си обем успява да постави страшно много теми за размисъл. Като започнем с приятелството, израстването, нещата, с които в крайна сметка запомняме близките си, и достигнем до отмъщението, омразата и колко е изкушаващо чувството за власт. Eдна от по-силните новели на Кинг, която определено препоръчвам.

Следващ в сборника е Животът на Чък, сюрреалистична история, която преплита няколко времеви линии и се заиграва с идеята, че всеки човек е отделен свят и с неговата смърт изчезва цяла една вселена. Странен, вълнуващ и човешки, Животът на Чък в много отношения е трогателна и тъжна история, която не залага на напрегната фабула или истински ужас, а на меланхолия, която читателят усеща през цялото време, което прекарва редом до един умиращ човек и неговия свят.

Минорното настроение от предишния разказ бързо изчезва в следващото произведение, Ако има кръв. Тук отново се срещаме с Холи Гибни – един от главните герои в романа Другият. Холи отново е надушила превъплъщенец и този път трябва да се изправи срещу него сама. Явявайки се нещо като продължение на романа, този разказ в не малка степен залага на познати от Другият истории, сцени и герои, но смятам, че ще е интересен и напълно изваден от контекст. Основна причина за това е бързо развиващото се действие и интригата, типична за детективските истории. В много отношения Ако има кръв е най-вече това – почти криминален разказ с елементи на хорър.

Четвъртата новела Плъх е доста странна история чийто фокус е фаустовският сюжет на твореца, сключил сделка с дявола, за да успее да завърши творбата си. Проблемът на Плъх е, че до голяма степен читателят така и не бива убеден, че страшната цена, която се плаща за тази сделка, наистина е толкова ужасна. Най-вече защото главният герой е един изключителен мрънкач и егоист, на когото никой не може особено лесно да съчувства. Макар да е много добре и въздействащо разказан, Плъх оставя усещането, че все пак се е случило „по-малкото зло“.

В крайна сметка Ако има кръв е страхотен сборник – четири изключително интересни и увлекателни истории, които провокират и вълнуват. Умишлено спестявам допълнителната информация по тях, за да откриете сами най-интересните моменти. Не очаквайте обаче силен и явен ужас, защото тук нещата са много по-завоалирани и залагат повече на други елементи, за да предадат посланието си. Кинг си остава абсолютен майстор във всяко едно изречение и четенето определено си струва.