Автор: Виктория Бешлийска

Издателство: Софтпрес

Цена: 18,99 лв.

Наскоро или може би не съвсем – напоследък съм като във филмов монтаж и само сезоните маркират преминаващото време – попаднах на Facebook блога По дирите на думите. В него авторката му Виктория Бешлийска усърдно прибира стари български думи и значенията им. Да се грижиш така за миналото и езика ми се стори много меланхолично и красиво. И не само на мен, ако съдим по многобройните последователи, които набира страницата. Глина е дебютният роман на авторката и е естествено следствие и продължение на този блог и обичта ѝ към българските традиции. Книгата много прилича на блога по това, че потапяйки се в миналото, съживява малко от отдавнашната магия в настоящето. А и какъв по-добър начин да намерим следи за собствената си идентичност от това да търсим из родния си език?

Романът ни пренася повече от три века назад във времето в село Бусинче, трънско. Легендата гласи, че майсторите от това село така трогнали султана с грънчарските си умения, че той им издал специално разрешение да пътуват и търгуват свободно из цялата Османска империя. Авторката ни доверява една от възможните истории зад тази легенда. Заради няколко нападения от разбойници, поминъкът на селището е в опасност. Занаятчиите, които са свикнали да творят, а не да рушат, не са достойни съперници на дебнещите по пътищата наемници и апаши и вместо да се бият, решават да постъпят инак. Селяните подбират най-добрите произведения на тамошните майстори, за да ги пратят като подарък на султана с надежда да измолят защита и право да търгуват необезпокоявани. Съзиданието, а не разрушаването е основна тема на романа и е едно от най-ценните послания, които предлага. Да се възгордеем от това, което имаме и да съумеем да го запазим е изключително и достойно предизвикателство. И това не е усилие за ден или седмица. Ако искаме да живеем добре, първо трябва да опознаем това, което притежаваме, да го обикнем и да се научим да го пазим.

Историята започва, когато уединеното и изолирано планинско селце Бусинци осъмва с две нови жителки – Зевна и новородената ѝ дъщеря Жара. Зевна е знаялица, тоест вещица. Всъщност в българския език и двете думи имат близко етимологично значение – „вещица“ произлиза от „вещ“ – „знаещ, можещ“. „Знаялица“ звучи по-незаплашително и терминът ми допада повече.

Нашата героиня Зевна бяга от проклятие и се надява Бусинче да е достатъчно далеч, та злощастието да не успее да я намери. Макар и колебливо в началото, селяните я приемат и се приучават да разчитат на уменията ѝ.  Седемнайсет години по-късно дъщеря ѝ Жара е свободолюбива и красива, учи майчиния занаят и пленява сърцето на всеки, който спре погледа си върху нея. Боя е като вятъра – свободен и щастлив, момъкът прекарва дните си в тичане по поляните след стадата. Той и Жара са като въздуха и огъня. Жара не може да стои далеч, нещо в него я привлича неудържимо. Велико е висок, мрачен и изключителен майстор. Влюбва се в Жара от пръв поглед. Двамата са като огъня и водата. Когато е до него, Жара пропада като в бездна.

Глина обаче не е само роман за хората и техните истории, а и за връзката им със стихиите и земята. За вярата, символите и връзките между световете. За любов, ревност, за изборите, които всеки от нас трябва да направи и с които трябва да живее. Роман, който съживява забравени вярвания, традиции и обичаи. Роман, който независимо, че е изтъкан изцяло от носталгия, носи изключително съвременен дух и смисъл.Виктория Бешлийса е филолог по образование и това донякъде обяснява сложната символика на романа. Персонажите са едновременно олицетворения и герои, парченца от цялостна мозайка и знаци. Затова Глина може да се чете по няколко начина. Може просто да му се насладите без много размисли и по този начин ще се отпуснете в описанията и в историите, ще си представяте гледките, ароматите и ще изживеете пълноценно историята. Повествованието е толкова увлекателно и изненадващо, че в нито един момент няма да ви доскучае.

Но можете и да се задълбаете в символиката на виденията, растенията, имената, последователността на историите и ще откриете, че романът притежава много точна вътрешна симетрия. И не разказва само за любов и грънци, а и за по-дълбоките отношения между хората. За семейните връзки и наследствеността, за свободата на отделния човек да избира собствената си роля в обществото. За дълга и за предопределението като императив. По същество това са и много съвременни дилеми, но пренесени назад в миналото и изказани с позабравени думи, се обгръщат с мистика и магия, която вълнува. Колкото повече се вглеждаш, толкова нива и незабелязани преди това ниши се появяват.

Само че не искам да ви подведа и да ви оставя с очакване за история за самодиви и ламѝ. Елементи от традиционния български фолклор определено присъстват, но са част от бита и ежедневието на хората. Ако трябва да дам по-конкретно определение, то бих казала, че този роман е история за магията, която крепи реалността.

Оценка: 9/10