Бъдеще

Не очаквах книга като Бъдеще от Дмитрий Глуховски. Метро-светът без съмнение е интересна и прилепчива концепция, върху която покълна успешен франчайз, но двата излезли на български романа не успяха ме превърнат във фен на автора. За сметка на това, Здрач ме изненада приятно със своето бавно темпо и ухаеща на древен пергамент мистика. Може да разберете учудването ми, когато след няколко глави вече бях сигурен, че Бъдеще хич не се свени да поеме по свой собствен път и да бъде различен от предишните произведения на автора. Дори само това е достатъчна причина да опитате романа, тъй като Глуховски спокойно можеше да се отдаде на дългогодишно разработване на златната Метро-мина и да изключи експериментаторството от творческия си арсенал.

Бъдещето принадлежи на безсмъртните във фантастичния разказ на Глуховски. Европа е дом на десетки милиарди човешки същества, гигантски кули от вечен композит се издигат в небесата, а смъртта и болестите са отживелица. Това не е дошло без своята цена и пренаселването принуждава европейците да се откажат от своите деца. Ако желаете поколение, вие или партньорът ви трябва да се откажете от своето безсмъртие и да бъдете инжектирани със серум, който причинява стерилитет и ускорено стареене.

Главният герой, Ян, е ударник в паравоенното звено на Безсмъртните, чиято задача е да наказва хората, които не регистрират бременност и се опитват скришом да отгледат дете. Едва ли е нужно да казвам, че идва ден, в който нещата сериозно се объркват и Ян, идеите му, възгледите му и самата му същност са подложени на изпитание. Без да бъде нещо удивително, сюжетът сполучливо задържа вниманието и ни дава възможност да се насладим на писането на Глуховски.

Разсъжденията на Безсмъртния на практика са прикрити със съвсем тънък воал разсъждения на писателя, разстоянието между лирически герой и автор е максимално скъсено. Именно това е една от причините романът да звучи много руски или по-скоро, много неамерикански. Интересен е и подходът към диалозите – не си спомням къде четох, че ако опитате да запишете разговор, след което без редакция го прехвърлите въху лист хартия, с всичките му хъмкания, прекъсвания, прескачания на мисълта и т.н., едва ли ще се получи нещо особено четивно. Тоест, обикновено реалистичната пряка реч рядко е добра пряка реч в литературата. Глуховски обаче създава страхотен сензитивен контекст около диалозите и те звучат истински, без да объркват или натоварват текста.

Бъдеще е изпълнен с насилие роман. То приема всякакви форми – смазващи побои, натуралистични изнасилвания, психически тормоз и дори нещо като геноцид – така че хората със слаби стомаси могат да се чувстват предупредени. Глуховски вае свят, зад чиято млада, перфектна външност, се крие неописуема чудовищност и ужас, уродлива и почти мъртва душа. Именно въпросът за душата и превръща ли се тя в смъртната част от нас, ако тялото спре да старее, е централен за Бъдеще. Почти всеки от персонажите има своя специфична гледна точка, атакува проблема по всевъзможни вектори, а това дава на нас, читателите, предостатъчно възможности да калибрираме собственото си мнение за безсмъртието.

Препоръчвам Бъдеще като силна, отчетливо източна фантастика, с дишащи (почти в лицето ни) персонажи и приличен сюжет. Понякога повествованието изглежда грубо и очукано, но именно в произтичащите от това непринуденост и искреност се крие голяма част от чара му. Все пак, внимавайте, отрочето на Глуховски умее да хапе, понякога болезнено.