Black Wolves

Кейт Елиът е от онези автори, които се радват на прилична популярност на запад, докато в нашата мила татковина са известни общо-взето колкото Ботев и Вазов в Южен Судан. Най-известната ѝ творба е седемтомната поредица Crown of Stars, първият том от която е номиниран за Небюла през 1998 г. Black Wolves е новият ѝ роман и първа част от планирана трилогия, своеобразно продължение на друга нейна поредица, Crossroads. Казвам “своеобразно”, защото се развива в същия свят, години по-късно, но не е необходимо да сте чели Crossroads за да се ориентирате какви са тия персонажи и за какво се борят.

Действието се развива в кралство с малко странното име The Hundred, което дълги години е било без силна централна власт, а след това – обединено под владичеството на крал Анджихош. Същият сега управлява с помощта на чуждестранните войници, които са му помогнали да спечели този престол и онези местните благородници, които предпочитат страната им да е обединена и вместо хаос да има ред, пък било то и под властта на човек, роден далеч от пределите на Тhe Hundred. След първите няколко глави действието се пренася почти половин век напред, по време на управлението на внука на Анджихош, който предпочита да се занимава с военни кампании и любовници, вместо да управлява държавата. В резултат, страната е на прага на бунта заради наложената отвън нова религия, прекомерните данъци и други такива приятни неща. На всичкото отгоре, властите се опитват да се борят с демони, които могат да приемат човешки облик, да сложат приятелски настроен кандидат на престола на най-могъщия си съсед и да раздухват омразата срещу най-влиятелното етническо малцинство в държавата. Кралят пък има гениалната идея да върне обратно в столицата Келас – началник на охраната на предишния владетел и изпаднал в немилост след убийството на въпросния, а по съвместителство и шпионин номер едно. Горкият Келас има истински авгиеви обори за изчистване… да не говорим, че играе собствена игра, която нерядко е разрез с желанията на суверена му.

Дългичко се получи това резюме на сюжета, но се надявам, че стана ясно колко дълбоко заплетени са нещата. Black Wolves не е от онези фентъзи романи, в които на всеки е ясно кои са добрите, кои лошите, и кой какво точно иска да постигне. Интригите са свързани със събития от миналото, които полека-лека се разкриват на читателя.

Плюсове

+ Кейт Елиът е майстор в изпипването на персонажите. Всеки един от петте главни героя има ярко изразена индивидуалност и любопитно развитие. Злодеите на моменти са толкова дребнаво гадни по един банално автентичен начин, че ми се щеше да изръкопляскам. Например един от принцовете ме накара да го намразя, защото беше келеш с власт, който се има за голяма работа и дори не усеща как разбива животите на толкова невинни хора с тъпотата си. Мисля, че почти всеки един от нас се е сблъсквал с подобни неприятни индивиди, макар обикновено те да нямат властта да нареждат екзекуции.

+ Ключови събития от миналото се разкриват по елегантен начин и в нито един момент нямах усещането, че са натъкмявани насила, за да вържат сюжета. Явно са били замислени от самото начало и ако обичате сюжетните обрати с акцент върху качеството, може би това е книга за вас.

+ Интересен свят. The Hundred е кралство, вдъхновено от Индия и други по-екзотични дестинации, които рядко вдъхновяват фентъзи авторите. В света на Black Wolves на пръв поглед няма много магически елементи, но постепенно става ясно колко ключови са те и как т. нар. “демони” всъщност май не са толкова демонични и зли. Като бонус имаме огромни орли, поддаващите се на дресировка и позволяващи на хора да летят върху тях. Това винаги е плюс (освен в края на Властелинът на пръстените).

+ Стилът на Елиът е приятен, макар да има навика да злоупотребява с определени фрази, например at length.

+ Вместо героите да се борят със някаква магическа зла сила, централният конфликт в Black Wolves е между тези, които се опитват да наложат силна централна власт (с кусури като некадърен престолонаследник) и онези, които искат нещата да се решават най-вече на местно ниво. В добавка към сравнителната оригиналност на конфликта, Елиът не ни „подсказва“ коя от двете системи е по-добра, а изтъква как и двете могат мощно да се издънят.

+ Протагонистите не страдат от прекалени морални задръжки – ако наистина се налага да убият някого, те обикновено го правят.

Минуси

– Някои злодеи са смехотворно некомпетентни. Козните им често са толкова очевидни, че човек се чуди как така на враговете им трябва толкова време, за да загреят какво става. И обратно – добрите (доколкото може да става дума за такова нещо в този роман) нерядко си разиграват коня под носа на уж смъртно опасните злодеи или нищо не забелязват или безсилно скърцат със зъби, нищо че се предполага да имат власт да ги накажат сурово или поне да сторят нещо, за да ги спрат.

– Една от главните героини, Сарай, е толкова съвършена, че чак дразни на моменти. Цял живот е живяла без контакт с външни хора, но щом се омъжва и отива да живее в кралския двор, започва да върти на малкия си пръст всички там, при все че цял куп влиятелни персони си мислят обратното.

– Озадачаващо е, че на краля му се налага да използва потайни методи срещу интригите на кралицата, въпреки че армията му е вярна, кралицата не е особено популярна сред останалите благородници, а самият той има втора официална съпруга, чиито деца би предпочел да го наследят.

Ако все още имате смелостта да похващате незавършени поредици, обичате по-нетрадиционни герои и интриги на корем, Black Wolves ще ви предложи нелошо забавление в мразовитите зимни дни. После заедно ще стискаме палци планираната трилогия да не мутира в, да речем, декалогия…