Еми и Крадецът на сенки

Обичате ли приказни приключения? Симпатични герои, ужасяващи злодеи и летящи кораби? Ако отговорът е „да“, то трябва да знаете, че Еми и крадецът на сенки има всичко това и от съвсем скоро кротко ви чака в книжарниците.

Познаваме Марин Трошанов като млад и талантлив роден автор, с отличително красив стил на писане и слабост към фантастичните истории. Вече сме говорили за Ламя ЕООД, която преди години ви препоръчахме, но обектът на днешната статия е предназначен за по-млада аудитория. Еми и крадецът на сенки разказват за приказните приключения на едно на пръв поглед обикновено момче – Виктор, и фантастичната Еми – дъщерята на Радост и Тъга, която пътува между световете заедно с огромния си куфар на цветя.

Още с представянето на героите очакваме да се случи нещо вълшебно и не сме разочаровани – двете деца се озовават в приказен свят, където трябва да се преборят със зловещия крадец на сенки Меркулион и да освободят поробените от него сенки, без които хората чезнат постепенно. За да постигнат това обаче, младите герои трябва да преминат през цял куп приключения и опасности, да се срещнат с много чудати персонажи и да намерят кураж да се изправят срещу безмилостен враг. И всичко това, издържано в най-добрите традиции на детските приключения.

Просто се усмихвай повече. И се грижи за другите. Приключенията сами ще дойдат.

Да започнем пътешествието си с най-важното – героите. Виктор и Еми са много различни, както се полага в една такава история, но и двамата моментално ти стават симпатични. Те са позитивни и смели, безкрайно добри в сърцата си и печелят адмирациите ни с дръзновения начин, по който не се примиряват със злото, а без да чакат друг да свърши тая работа, запрятат ръкави и му се опълчват. Еми ни впечатлява със своята смелост и непоклатима вяра, Виктор пък ни трогва с благородните си разбирания и неловкия, но много симпатичен начин, по който навигира в странния фантастичен свят, където се е озовал. Но те не са единствените персонажи, които заслужават внимание. В Еми и крадецът на сенки има цяла палитра второстепенни герои, които са ярки, интересни и безпроблемно успяват да изпъкнат в сцената, в която се появяват. Не искам да развалям изненадата от появата на всеки един от тях, но няма как да не споделя, че бабите на Еми са абсолютно съкровище, а историята на джуджето художник е толкова трогателна и прекрасно разказана, че се връщах да я препрочитам, за да се насладя отново как от нейната трагичност разцъфтява надежда.

Антагонистът Меркулион е класически злодей. Това обаче в нито един момент не го прави кух и скучен. Трошанов успява да му предаде характер, история и мотивация и го превръща в чудесен пример за качествено изграден, зловещ и много силен враг, с когото героите настина трябва да се борят всячески. Крадецът на сенки е страховит, а битката срещу него определено не е лека и изисква обединение, решителност и безкрайна самоотверженост.

Трябва да отдадем дължимото на Марин Трошанов не само що се касае за добре изградената история, но и за начина, по който е написан текстът. По-горе споменах красивото писане и тук отново ще се върна на него. Описанията, сравненията и метафорите се трупат едно върху друго в елегантна канонада от прилагателни, които честно казано понякога идват в повече, но пък са толкова красиви и оригинални, че е трудно да се разсърди човек на автора. И все пак може би в следващото приключение на Еми няма да е зле интензитетът им да намалее, че на нас читателите понякога свят ни се завива. Диалозите за сметка на това са изчистени, остроумни и много добре премерени, а някои от забележките и коментарите на героите ме усмихваха често.

И така, в Еми и крадецът на сенки се радваме на чудесни персонаж и достоен противник, но освен тях имаме удоволствие да откриваме, заедно с Виктор и Еми, един страхотен фантастичен свят. Различните места, през които преминават героите ни непрекъснато се редуват и бурно преминават от житни полета, пълни с опасности, през въздушен град, страшна гора, мрачни тунели, красиви езера и още, и още. Сюжетът ни разхожда през толкова много скрити съкровища и малки истории в историята, че човек неусетно започва да очаква с нетърпение да попадне на поредното фантастично място.

Важното е какво имаш в сърцето и главата. Оръжията, на които можем да разчитаме, са добротата и разумът.

Нещо, за което още не съм говорила, но заслужава аплодисменти, са илюстрациите. Какво повече да кажем освен – погледнете корицата и кажете честно, не е ли разкошна? Е, художничката Ралица Мануилова продължава да вдъхва такъв живот и динамика на историята в цялата книга. Фантастични, нежни и спиращи дъха дори в черно-бял вариант, те подхождат изключително добре на описателния и приказен език на текста. В един момент си помислих, че искам цял албум с още илюстрации към историята, защо не и изложба? Единствената ми критика – искаше ми се картините, танцуващи с текста, да са повече.

Ако до момента не е станало ясно – смятам Еми и крадецът на сенки за великолепна детска книга с пълнокръвни и симпатични персонажи, страхотна история и безкрайно много очарователни моменти. Въпреки страшния злодей и тежката битка Еми и крадецът на сенки в нито един момент не е песимистична. Напротив – надежда и позитивни послания струят от страниците и това е точно каквото очакваме от жанра. Книгата освен това е много зряла, грабва с лекота и пораснали читатели и не се страхува да разглежда считани за „трудни“ теми в детската литература – нещо, което ѝ завоюва силна позиция в моята лична галерия златни произведения за подрастващи. Така че, без значение на колко сте години, седнете удобно на следобедното слънце, разгърнете Еми и крадецът на сенки и се пригответе за приключение и много усмивки.