Нулева година

Да започнем от там, че подходих към Нулева година с добронамерените очаквания, които човек има към нещата, създадени от хора, които са му най-малкото симпатични. Авторката Цветина Цолова е сред новите попълнения на екипа на Shadowdance  и страшно се зарадвах, като видях, че ще издава книга. След една дъждовна, но очарователна вечер в Абордаж, забавните истории на Tsu и много магически кексчета и коктейли, се прибрах с книжката вкъщи.

Тъй като на мен се падна задачата да рецензирам това произведение, си наложих да се отнеса доброжелателно, но критично, както постъпвам винаги, щом се наложи да пиша ревю за български автор. Отсега ви казвам – не ми се получи.

Нулева година е сборник с двадесет разказа, разделени на четири сезона по пет произведения. Докато четях, не останах с много силно усещане за присъствието на сезоните като основен елемент, по-скоро настроението и обстановката са подходящи за дадената категория. Повечето от историите са кратки и се четат буквално за минути. Което ми се стори очарователно. В разказите няма излишни описания. В повечето от тях се случва нещо странно, забавно или нелепо, като кратък проблясък на вълшебство, и докато още се чудиш какво става, всичко приключва. И ти оставаш с впечатлението, че току-що си надникнал случайно в някакъв различен свят и си станал свидетел на внезапна магия, изчезнала толкова бързо, колкото се е и появила.

Самите случки ме забавляваха много – повечето са оригинални, интересни и доста добри хрумвания. Когато не са смешни, са позитивни и приятни по един много простичък, човешки и ненатрапчив начин. Оценявам изключително високо способността на авторката да предаде общовалидни житейски истини, без да превръща инструмента на поднасянето им, в случая – разказа, в тежка, назидателна и натрапчива философщина. Нямам нужда някой да ми чете суховата лекция за това, че трябва да ценя малките неща в живота си, но примери, нарисувани като късче от битието на някой друг и разказани по простичък начин, са добре дошли. Даже успяха да ме разведрят, усмихнат и замислят повече от един път.

Цвети изтъква като любими свои автори Тери Пратчет, П. Г. Удхаус и Джером Джером и действително, усещането за това беше много силно в цялата книга. Личи си влиянието им в разговорите, в абсурдността на случките и в неизменното чувство за хумор като универсален подход към всяка житейска ситуация. Бидейки и мои много любими писатели, за мен беше изключително приятно да откривам отгласи от тях в историите от Нулева година.

Не смятам да се спирам на всеки разказ поотделно, но някои сред тях ми направиха силно впечатление. Ще започна отзад напред. Последният разказ, Погребална агенция за души, ми стана абсолютно любим. Противно на името си, всъщност историята е много  ведра и развеселяваща. Идеята зад нея е чудесна, а чувството да откриеш вълшебно място между сградите на сивия град ми е много познато и близко. Малко преди него Френската пекарна ми отговори на въпроса какво винаги ми се е струвало магично в тези места… Разказът оставя неповторимо чувство на уют и спокойствие, на топли усмивки и чаша горещо какао в студен ден. Не мога да го опиша по-точно. Други разкази, които ме впечатлиха с оригиналната си идея, са Паркет и половина, Смили се купидоне, Бермудския парти триъгълник и За чистачките и вселената. Всички тези истории имаха в основата си оригинално и интересно хрумване и много чаровни герои.

Като говорим за герои, ми се иска да изтъкна пъстрото разнообразие, което откриваме в Нулева година. От мрачния черен магьосник Силварион Мрачновски, през редицата отегчени от живота обикновени хора, ставащи свидетели на удивителни неща – Иван Петров, Живадин, Веселин и зъболекарката Жанет Белинова, приятелите Върби и Моти, които се забъркват във всякакви странни каши, бъбриви мишки, чайки и гълъби, та чак до любителите на антикварни гардероби от времето на династията Мин. Героите са всякакви, а това, което ги свързва, е щипката вълшебство и магия в деня на всеки един от тях. Има още много персонажи на страниците на Нулева година, до един истински, откровени и много човешки. Даже гълъбите харесах… особено гълъбите, като се замисля…

Стилът не е перфектен и има какво да се шлайфа по него, но с разказите видимо е работено и те звучат гладко, дори и да залагат на по-достъпен израз. Ако разглеждаме сборника като компилация от истории, имащи за цел да развличат, определено целта е изпълнена без прекалена претенциозност. На подобни истории по-тежък и описателен стил просто не би отивал.

Нулева година е сборник с разкази, който да носите със себе и с който да открадвате по малко магия, докато робувате на сивото ежедневие. Докато чакате приятел в кафенето, качвайки се в метрото или прибирайки се с автобуса, можете да надникнете в отворения прозорец на всяка история и да станете свидетели на нещо удивително. Използвайте свободните си минути за магията на Цвети и тя ще ви се отплати щедро. С усмивка, интересни герои и забавни случки. Книжката може да намерите на сайта на издателството и по родните книжарници, а ние искаме да пожелаем още много успехи на Tsu, и да ни радва винаги с хубавите си истории (и статии – бел. Рандъм). За прекрасните снимки към тази статия пък благодарим на Даяна Станчева.