Апокалипсис Колабиращата империя продължава да колабира

Много вода изтече откак написах ревюто за Колапс (по него време все още „непреведения“ роман The Collapsing Empire). Това беше първият ми досег с книга на Джон Скалзи, но оттогава изчетох добро количество други негови творби, както и два тома с писателски съвети, от което мнението ми за него като автор само се издигна. Скалзи е страхотен стилист, ако и по начин, който често не свързваме с думата. Докато повечето примери за високо качество на стил, за които се сещам, са свързани с „литературен“ тип четива, той пише съвършени дъвки, които имат за цел да забавляват, и го правят с хирургическа точност.

Апокалипсис (или както твърди моята корица – The Consuming Fire) за пореден път демонстрира този талант. В продължението на Колапс, Емперо Грейланд II (известна на малцината си приятели като Кардения Ву-Патрик) се опитва всячески да спаси жителите на Взаимозависимостта от неминуемия крах на империята, който ще остави всички звездни системи изолирани и подложени на бавна смърт поради липса на ресурси. Надаше Нохамапетан е в затвора и чака присъда за опита за покушение над Грейланд. Майка ѝ – графинята Нохамапетан – е пристигнала в Центъра, за да продължи да интригантства и да си върне контрола над бизнес делата на Дома, които сега са дадени на Кива Лагос заради помощта, оказана от нея в края на Колапс. Марс Клермонт междувременно изнася лекция след лекция за неминуемата смърт на империята пред хора, които не желаят да му повярват и търсят начини да докажат, че лъже, но случайна среща променя това и го поставя на път, който може да промени съдбата на Взаимозависимостта.

Скалзи пише по толкова увлекателен начин, че на моменти се усещах, че буквално не ми пука какво всъщност се случва в сцената, защото просто ми беше кеф да чета думите на страницата. Способността му да използва ритмични повторения на теми или реплики в хумористичен стил, и зашеметяващият усет за бързи диалози, са нещо, на което завиждам кошмарно и което прави Апокалипсис едно от най-бързите четива, попадали ми от години. По някакъв начин Скалзи е съумял да стане още по-добър в това, отколкото в Колапс, а там вече беше наистина чудесен.

Книгата страда от три проблема, които ще са с различна важност за различните читатели. На първо място, също като първата част, това не е самостоятелен роман и не може да се чете като такъв. Историята започва директно след Колапс, с минимално количество припомняне за събитията там, и свършва напълно отворено (Tor обявиха миналия месец, че финалът на трилогията, The Last Emperox, ще излезе през април 2020 г.). Аз очаквах това и понеже стилът е толкова забавен и лек за четене, не ми пукаше, че ще трябва да чакам година, за да видя как ще се развие всичко, но се чувствайте предупредени.

Вторият проблем е в цинично-ироничния дух, под който е изградена вселената на Взаимозависимостта. Докато в Колапс това беше по-скоро приятно разнообразие от драматизма на повечето космически опери, тук на моменти Скалзи се държи все едно всички обитатели на света му са свръх-цинични меркантилни гадове с наднормена способност да изстрелват картечен огън от реплики. Както казах, забавно е за четене, но липсата на хора, които да възприемат нещата по малко по-сериозен води до опасност от втръсване.

Третият проблем е сюжетен – пречките, пред които са изправени героите, често биват разрешавани твърде лесно. Като (безкрайно) начинаещ писател, това е най-големият ми кошмар – да не съм способен да създам препятствия, които да ангажират читателя и наистина да оказват влияние върху посоката на действието. В случая на Скалзи толкова много неща работят толкова добре и човекът има толкова дълъг опит в структурирането на сюжет, че това дори не е чак толкова забележим проблем, но когато погледнеш отвисоко, осъзнаваш, че макар не всичко да става безпрепятствено, някои пречки се оказват далеч по-малки отколкото на пръв поглед.

Но честно казано, както и да изглеждат в това ревю, това са си нищо повече от бели кахъри. Апокалипсис е прекрасна книга, написана с безукорен усет за ритъм, перфектни диалози и добре изградени, ако и не невероятно дълбоки, герои. Ако сте чели Колапс, задължително продължавайте нататък. Ако не сте чели Колапс, не продължавайте нататък, а прочетете Колапс и после продължете нататък!