Автор: Нийл Геймън

Издателство: Harper Collins

Понякога си мисля, че има определен набор от имена, които се считат за висококултурни и препоръчителни, ако желаеш да се отличиш сред някакви читателски среди с това колко си ерудиран. И като че ли почти никога Нийл Геймън не е сред тях – смитан по ъглите на разговорите, по ръба на обсъждащата тълпа, припряно и някак неадекватно изтупван от раменете на дискусията с колебливото „Да, аз… май бях чел нещо негово… става. American Gods е донякъде интересен сериал.“; маневра, която бързо обръща в посока следващото отличило се име в световната литература. Отне ми много време да приема, че терминът “guilty pleasure” придобива значение само и единствено ако изгаряш от желание да си от тези хора, които си мият чиниите с ръкавици и си поръчват суши онлайн посред снежна виелица. 

The View from the Cheap Seats е foodpanda-доставчикът със зимните гуми на колелото, който няма да издаде с нищо дали смята теб, облечения в сатен клиент, за по-високопоставен от него, дори напротив – ще те похвали за вкуса и ще ти каже, че му напомняш за шефа му (от теб зависи дали това е комплимент или не), и накрая ще ти благодари, въпреки че няма да му оставиш бакшиш. Но за безкрайния миг от десет секунди, в които ще го погледнеш в очите, ще бъдете просто двама души на прага на вратата, два напълно човешки екземпляра, които се различават само по температура и материална обвивка. 

Тази книга е точно този миг. 

The View from the Cheap Seats не е сборник с разкази, не е мемоар и при никакви обстоятелства не е най-добрата проза на Геймън. Книгата съдържа интервюта, спомени, речи от откривания, премиери и световни събития, журналистически статии и ревюта, събрани в десет кратки раздела. Заглавието принадлежи на първия текст от последната, десета част с подзаглавие REAL THINGS. Едно от нещата, които забиха в мен финалния пирон на възхищение, бе именно този малък детайл – ето ги „истинските неща“, сякаш вечерите с Дейв Маккийн и трескавата, почти болнава работа по MirrorMask, нестандартното интервю по телефона с Лу Рийд секунди преди да излезе на сцена, приятелството с Тори Еймъс, всичкият успех и слава нямат никакво значение. Това е последната права, реалността, и тя заслужава името ѝ да краси цялото състезание.

Тонът на Геймън е ясно разпознаваем сред повечето световни писатели – думите му имат навика да се редят по редовете с примамващо, полупрозрачно загатване за следващия завой в сюжета, далеч по-ярко в белетристиката му, отколкото тук. Въпреки всичко статиите и предговорите му остават увлекателни по присъщия за него така специфичен начин – съчетание от приятелска уязвимост и откровеност и занаятчийско умение за стил. The View from the Cheap Seats дава множество обяснения как се е стигнало дотук – без претенции за гениалност или стопроцентова оригиналност, просто почит към армията от великански рамене, върху които Геймън е стъпвал, докато не е „пораснал“ достатъчно, за да стои редом с тях. Някои от имената включват Уил Айзнър, Даяна Уейн Джоунс, Браян Олдис, Алан Мур, Дъглас Адамс, Тери Пратчет (с когото го свързва и близко приятелство до последните му дни), Рей Бредбъри, Урсула Ле Гуин и пр.   

I came to the conclusion that The Lord of the Rings was the best book that ever could be written… and I wanted to write The Lord of the Rings. The problem was that it had already been written.*

Взимайки тази книга, в ръцете ти попада суров резен от това, което прави Нийл Геймън – реномиран писател, журналист, създател на комикси, автор на разкази, романи и поезия, експерт по множество творчески въпроси – просто… Нийл. Това са разговори между теб и него на масата късно вечер след вечеря, когато виното е изпито, а кафето – сервирано, и е време да превъртим лентата назад към някой спомен с особени очертания. Кейтлин Моран, автор на How to Be a Woman и How to Build a Girl, казва за The View from the Cheap Seats следното :

If this book came to you during a despairing night, by dawn you would believe in ideas and hope and humans again.*

Това е същината на Нийл Геймън – изконната вяра и надежда в хората и историите, които ги създават, сърцето и умът му, разгледани под микроскоп, толкова силен, че близостта на разкритието маха всяко було на претенция и разтваря всеки преувеличен романтичен образ на писателя. В резултат осъзнаваш, че никой не е сам гений, всеки е сбор от интересите и влиянията върху него, разликата е във времето и комбинацията. И възможността да се промъкнеш зад кулисите и да видиш как сглабят всеки калейдоскоп е всъщност най-ценната гледка от най-евтините места.

Оценка: 10/10